Александър Дугин: Русия има нужда от военни фигури
Не можем да разберем изцяло какво се случи на 24 февруари 2022 година Въпреки че всичко вървеше към това от много дълго време, от първия миг, когато Владимир Владимирович Путин пристигна на власт през 1999 година, само че въпреки всичко когато бъдещето пристигна, всички по инерция отхвърлят да повярват в него.
Случи се следното: Русия дефинитивно изостави тактиката за консолидиране в международната система, т.е. в световния Запад, при опазване на суверенитета, защото тези две ориентации се оказаха несъвместими.
Администрацията на Тръмп, която беше съсредоточена основно върху вътрешните проблеми и върху битката против глобалистките елити („ блатото “) в Съединените щати, към момента остави някаква вяра, че Западът ще признае спокойно многополюсния свят и ще се съгласи на форма на партньорство повече или по-малко допустими за Русия без сериозно увреждане на нейния суверенитет. Но откакто Байдън пристигна на власт в Съединените щати и глобалистките сили зад този възрастен политик, който е в положение на явна деменция, тази опция беше зачеркната.
Както президентът Путин призна в обръщението си към Държавната дума, Западът съумя да ни наложи война. И по този метод всевъзможни вероятности за съдействие с него са зачеркнати - в случай че не вечно, то за дълго време.
Нивото на борба е толкоз високо, че даже завръщането на Тръмп няма да може да промени сегашната обстановка. В последна сметка още в първия му президентски мандат глобалистите го упрекваха точно в незадоволителна интензивност в ескалацията на връзките с Русия.
Ръцете му по този въпрос ще бъдат още по-вързани, в случай че още веднъж оглави Съединени американски щати, което е изцяло допустимо заради цялостния неуспех на политиката на Байдън и Демократическата партия, която бързо губи всичките си позиции.
Показателна е ориста на един от най-русофобските водачи на Запад, английският министър председател Борис Джонсън, който неотдавна беше свален с гръм и тропот от власт. Но не толкоз поради политиката към Русия, а като цяло поради откровения идиотизъм и цялостна некомпетентност, от които даже британците са изтощени.
Разбира се, въпросът е за тях: за какво да изберете вманиачен смешник, който е надалеч оттатък действителността и здравия разсъдък? Но същият въпрос може да бъде заложен на доста хора. За клоуна на украинците, за сенилния дегенерат на американците, който е полудял, за полудялия нарцисист на французите, за мафиотския шарлатанин на италианците.
Но те евентуално ще бъдат сменени от не по-добри фигури - изцяло некадърни лелки от Еразъм поколението, възпитано в новата джендър-феминистка парадигма.
Нито със сегашните елити на Запада, нито с бъдещите Русия явно не е на една линия. Нито в кратковременен, средносрочен или дълготраен проект. Да, в един миг остротата на борбата ще намалее, само че по принцип това няма да промени нищо. Освен това може да не отшуми, а противоположното.
Във всеки случай е време да се съсредоточим върху себе си и върху света, който остана отворен за нас след отдръпването на европейския вектор.
Според мен в такава обстановка на напред във времето излиза един нов принцип - суверенната успеваемост. Това ще изисква качествена смяна в структурата на държавната администрация.
Преди началото на СВО два фактора бяха критериите за успеваемост:
· триумф в консолидираното в световната международна стопанска система, което включва придвижване към Запада и следените от него световни институции;
· прогрес в укрепването на суверенитета - на първо място във връзка с политическото ръководство и военния капацитет.
Сега първият аршин отпада, остава вторият. Моля, обърнете внимание: единствено вторият. Първияг към този момент го няма. И какво да прави онази част от властовия ни хайлайф, която хвърли всичките си сили в първия аршин и го регистрира?
Въпросът е доста сложен. Не желая да зложелателствам, само че всичко е много плачевно. Нещо, с което през вчерашния ден можеше да се гордее, през днешния ден би трябвало да се изясни. На някои нервите не устояха, някои не осъзнаха сериозността на измененията, а някои заеха изчаквателна позиция. Изведнъж всичко се трансформира още веднъж.
Президентът даде да се разбере, че няма да се трансформира и че това е единствено началото. Но западниците и либералите към момента се надяват - добре, какво ще стане, в случай че...
Новите условия ще обиден и тези висши служители, които бяха сред западничеството и суверенитета. Формално те са в по-изгодна позиция, належащо е единствено да се изместят целите към суверенитета.
Но тук се разкрива следното: балансирането сред едното и другото им основава удобни условия, в които те не могат да вършат нищо, базирайки се на сложността на задачата. Сега, след началото на СВО, сходно опрощение не е положително.
Ще би трябвало да покажем много суверенни триумфи. И явно има проблеми с това. Ако няма проблеми, тогава добре. Но нещо подсказва, че и тази категория от ръководещия хайлайф ще ги има.
На пръв взор в най-хубава позиция са военните, силите за сигурност и ненапълно външното министерство. Те са в челните редици на спора и в началото са били фокусирани единствено върху суверенитета. Но даже и тук могат да зародят избрани компликации.
Сега би трябвало да бъдем суверенно ефикасни в оптималната степен, с цел да не е към този момент допустимо да упрекваме „ петата колона “ за неуспехите, мързела и некомпетентността. Либералите и техните мрежи са просто отвън закона и това има смисъл.
Но към този момент няма извинения за тези, от които зависи всичко в изискванията на цивилизационно опълчване. Остротата на обстановката и в действителност изключителното състояние, когато страната е атакувана от врага и борбата от време на време се трансферира даже на наша територия, изискват изключителни качества, героизъм, храброст, съобразителност, храброст и даже подвиг.
И това е напълно друга сметка от просто подготовка за предстоящ конфликт в мирни условия. Условията са престанали да бъдат мирни и изискват подобаващи деятели - военновременни деятели.
Всичко това води до извода, че новият аршин за суверенна успеваемост скоро ще стартира да се усеща във всички области – на първо място в обществената администрация, в държанието на ръководещите елити, в кадровата политика, в промяната на институциите, които ще би трябвало да бъдат преустроени по нов метод. Всичко това не е съдбовно, само че не може да не се отрази на подбора на фрагменти. И несъмнено, че ще стане.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Случи се следното: Русия дефинитивно изостави тактиката за консолидиране в международната система, т.е. в световния Запад, при опазване на суверенитета, защото тези две ориентации се оказаха несъвместими.
Администрацията на Тръмп, която беше съсредоточена основно върху вътрешните проблеми и върху битката против глобалистките елити („ блатото “) в Съединените щати, към момента остави някаква вяра, че Западът ще признае спокойно многополюсния свят и ще се съгласи на форма на партньорство повече или по-малко допустими за Русия без сериозно увреждане на нейния суверенитет. Но откакто Байдън пристигна на власт в Съединените щати и глобалистките сили зад този възрастен политик, който е в положение на явна деменция, тази опция беше зачеркната.
Както президентът Путин призна в обръщението си към Държавната дума, Западът съумя да ни наложи война. И по този метод всевъзможни вероятности за съдействие с него са зачеркнати - в случай че не вечно, то за дълго време.
Нивото на борба е толкоз високо, че даже завръщането на Тръмп няма да може да промени сегашната обстановка. В последна сметка още в първия му президентски мандат глобалистите го упрекваха точно в незадоволителна интензивност в ескалацията на връзките с Русия.
Ръцете му по този въпрос ще бъдат още по-вързани, в случай че още веднъж оглави Съединени американски щати, което е изцяло допустимо заради цялостния неуспех на политиката на Байдън и Демократическата партия, която бързо губи всичките си позиции.
Показателна е ориста на един от най-русофобските водачи на Запад, английският министър председател Борис Джонсън, който неотдавна беше свален с гръм и тропот от власт. Но не толкоз поради политиката към Русия, а като цяло поради откровения идиотизъм и цялостна некомпетентност, от които даже британците са изтощени.
Разбира се, въпросът е за тях: за какво да изберете вманиачен смешник, който е надалеч оттатък действителността и здравия разсъдък? Но същият въпрос може да бъде заложен на доста хора. За клоуна на украинците, за сенилния дегенерат на американците, който е полудял, за полудялия нарцисист на французите, за мафиотския шарлатанин на италианците.
Но те евентуално ще бъдат сменени от не по-добри фигури - изцяло некадърни лелки от Еразъм поколението, възпитано в новата джендър-феминистка парадигма.
Нито със сегашните елити на Запада, нито с бъдещите Русия явно не е на една линия. Нито в кратковременен, средносрочен или дълготраен проект. Да, в един миг остротата на борбата ще намалее, само че по принцип това няма да промени нищо. Освен това може да не отшуми, а противоположното.
Във всеки случай е време да се съсредоточим върху себе си и върху света, който остана отворен за нас след отдръпването на европейския вектор.
Според мен в такава обстановка на напред във времето излиза един нов принцип - суверенната успеваемост. Това ще изисква качествена смяна в структурата на държавната администрация.
Преди началото на СВО два фактора бяха критериите за успеваемост:
· триумф в консолидираното в световната международна стопанска система, което включва придвижване към Запада и следените от него световни институции;
· прогрес в укрепването на суверенитета - на първо място във връзка с политическото ръководство и военния капацитет.
Сега първият аршин отпада, остава вторият. Моля, обърнете внимание: единствено вторият. Първияг към този момент го няма. И какво да прави онази част от властовия ни хайлайф, която хвърли всичките си сили в първия аршин и го регистрира?
Въпросът е доста сложен. Не желая да зложелателствам, само че всичко е много плачевно. Нещо, с което през вчерашния ден можеше да се гордее, през днешния ден би трябвало да се изясни. На някои нервите не устояха, някои не осъзнаха сериозността на измененията, а някои заеха изчаквателна позиция. Изведнъж всичко се трансформира още веднъж.
Президентът даде да се разбере, че няма да се трансформира и че това е единствено началото. Но западниците и либералите към момента се надяват - добре, какво ще стане, в случай че...
Новите условия ще обиден и тези висши служители, които бяха сред западничеството и суверенитета. Формално те са в по-изгодна позиция, належащо е единствено да се изместят целите към суверенитета.
Но тук се разкрива следното: балансирането сред едното и другото им основава удобни условия, в които те не могат да вършат нищо, базирайки се на сложността на задачата. Сега, след началото на СВО, сходно опрощение не е положително.
Ще би трябвало да покажем много суверенни триумфи. И явно има проблеми с това. Ако няма проблеми, тогава добре. Но нещо подсказва, че и тази категория от ръководещия хайлайф ще ги има.
На пръв взор в най-хубава позиция са военните, силите за сигурност и ненапълно външното министерство. Те са в челните редици на спора и в началото са били фокусирани единствено върху суверенитета. Но даже и тук могат да зародят избрани компликации.
Сега би трябвало да бъдем суверенно ефикасни в оптималната степен, с цел да не е към този момент допустимо да упрекваме „ петата колона “ за неуспехите, мързела и некомпетентността. Либералите и техните мрежи са просто отвън закона и това има смисъл.
Но към този момент няма извинения за тези, от които зависи всичко в изискванията на цивилизационно опълчване. Остротата на обстановката и в действителност изключителното състояние, когато страната е атакувана от врага и борбата от време на време се трансферира даже на наша територия, изискват изключителни качества, героизъм, храброст, съобразителност, храброст и даже подвиг.
И това е напълно друга сметка от просто подготовка за предстоящ конфликт в мирни условия. Условията са престанали да бъдат мирни и изискват подобаващи деятели - военновременни деятели.
Всичко това води до извода, че новият аршин за суверенна успеваемост скоро ще стартира да се усеща във всички области – на първо място в обществената администрация, в държанието на ръководещите елити, в кадровата политика, в промяната на институциите, които ще би трябвало да бъдат преустроени по нов метод. Всичко това не е съдбовно, само че не може да не се отрази на подбора на фрагменти. И несъмнено, че ще стане.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ