Партеногенеза: Как се случва непорочно зачатие
Най-вероятно в учебно заведение (дали в час, дали в междучасие…) сте научили, че с цел да се роди бебе, са нужни яйцеклетка и сперматозоид – и в случай че приказваме за човешкото възпроизводство, това е правилно. В животинското царство обаче това не е наложително. Много животни се възпроизвеждат безполово, а при някои от тях се следи така наречен партеногенеза, известна още като „ девствено “ раждане. Хайде в този момент да разгледаме този любопитен развой.
Думата партеногенеза безусловно значи „ девствено създание “ на гръцки език. Тя е форма на безполово размножаване, при която ембрионът се развива без нужда от оплождане на яйцеклетка. Поради това организмът би трябвало да компенсира изчезналите гени, които не са обезпечени от изчезналия сперматозоид.
За да стартират нещата, женските би трябвало да произведат яйцеклетка, която има способността да се развие в ембрион без никаква външна интервенция. Това може да се случи по няколко метода. Първо, при вид на партеногенеза, наименуван автомикс, яйцеклетката може да се слее с кафези, наречени полярни телца, които са останки от процеса на произвеждане ѝ. По този метод се получава поколение, което е сходно на майката, само че не е прецизен клонинг. И нормално е от женски пол.
Алтернативно, партеногенезата при растенията може да се реализира пък посредством апомикс, при който репродуктивните кафези дублират хромозомите си посредством митоза. В този случай потомството е генетично идентично с родителя си.
Какво въобще провокира партеногенезата не е изцяло изяснено, само че се счита, че в някои случаи тя е обвързвана със напрежението от околната среда.
Може би ще се изненадате, само че девствените раждания в животинското царство не са чак толкоз редки. При дребните безгръбначни, като пчелите и бавноходките, то в действителност е относително постоянно срещано. И въпреки че измежду гръбначните това раждане несъмнено не е норма, не е и толкоз рядко, колкото може би си мислите. Всъщност се следи при над 80 таксона.
Известно е, че явлението се среща и при растенията и водораслите.
Установено е, че разнообразни инсекти, риби, влечуги и даже птици се подлагат на партеногенеза.
Женските на някои типове, в това число някои гущери и змии, пък се развъждат извънредно по безполов път. Те са известни като наложителни партеногени.
Има и типове, при които се следи спонтанна партеногенеза, като нормално се развъждат по сексуален път, само че понякога се пробват да се възпроизведат и по безполов. Това е най-добре документирано при животни в плен.
Неотдавна женски склон в аквариум в Северна Каролина забременя без присъединяване на мъжки. Въпреки изказванията за „ хибрид сред акули и скатове “, това най-вероятно е случай на спонтанна партеногенеза. Подобни образци са следени при крокодили в зоологически градини и разнообразни типове акули в аквариуми, както и при други животни.
Партеногенезата даже е провокирана изкуствено при някои типове, които другояче биха се развъждали по сексуален път – да вземем за пример плодови мушици. В лаборатория са основани и партеногенни мишки. Без тази помощ обаче бозайниците са неспособни на партеногенеза.
Не е изненада, че хората не могат да се възпроизвеждат по този метод. Както при всички бозайници, значим генетичен развой, наименуван импринтинг, пречи.
Импринтингът включва характерни маркери, нещо като молекулярен щемпел, които се наследяват от нашите родители и могат да повлияят на метода, по който се показват избрани гени. Някои гени могат да бъдат включени, а други – изключени, посредством този развой. Ако имаме единствено един родител, както се случва при партеногенезата, някои значими гени въобще няма да се задействат, което ще направи потомството нежизнеспособно.
Въпреки това от време на време може да се случи непринудено партеногенетично развиване на яйцеклетка, за което се счита, че може да докара до формиране на тератом (тумор, формиран от няколко разнообразни вида тъкани, като кости, мускули или косми) в яйчника – само че несъмнено не и до дребен партеногенетичен принц или принцеса.
