Ето защо Амазонка тече наобратно
Най-голямата река в света, Амазонка, в миналото е текла в противоположна посока – от изток на запад. Днес тя тече от запад на изток. Обръщането на водния й поток не е всекидневно – геолозите от много време изследват каква може да е повода за тази колосална смяна.
Д-р Виктор Сасек от Университета на Сао Пауло показва в научното издание Earth and Planetary Science Letters, че нищо повече с изключение на ерозия не е належащо, с цел да се отговори на въпроса „ Защо Амазонка през днешния ден тече наопаки? ”.
С мощните Анди на западния завършек на континента Южна Америка наподобява разумно реките на този континент да текат в източна посока, счита ученият. Амазонка съдържа 5 пъти повече вода от всяка друга река на планетата. Ориноко и Рио де ла Плата текат в същата посока като нея. Всяка от тях стопира развиването на всяка друга река в Северна Америка или Европа с този развой, написа докторът.
Според него допреди 10 милиона години множеството от това, което е в този момент водното корито на Амазонка, е било пресушено от река, която е текла на запад. Така се е получило гигантско езеро в подножието на Северните Анди. От там водата е почнала да тече северно, към Карибско море. По това време занапред е трябвало да се образува Панамския провлак - него го е нямало. Ето за какво всичката тази вода е била пометена западно, в Тихия океан.
Накланянето на цялостен един континент, за което се говореше по-рано, наподобява толкоз колосално начинание на геолозите, че те спекулираха с други теории, обясняващи смяната на хода на водата в реката, като да вземем за пример промени в земната тога, евентуално породени от разчупването на Африка и Южна Америка.
Бразилският академик, от своя страна, демонстрира, че растежът на Андите в южноамериканската плоча, обвързван с платото Наска, може да изясни процеса в подобаващ мащаб. Сасек взема поради в модела си обстоятелството, че планините с времето са ставали все по-грамадни. Така те са възпирали от ден на ден дъждоносни облаци, което е довело от своя стана до все по-голяма ерозия.
Моделът сполучливо подхожда на наблюдението, че утайката в устието на Амазонка се е нараснала от началото на интервала на потичането й на изток. Въпреки това, теорията не съумява да пресъздаде изцяло пространствената и времева еволюция на системата на Амазонка в Перу и още наблюдения над геологични данни ще са нужни, с цел да бъде счетена тя за изцяло рентабилна, признава самият откривател.
