Двама пловдивчани - кандидати за ВСС, изборът е утре
Настоящият ръководител на Районен съд Иван Калибацев и ръководителят на Административен съд Явор Колев са двамата претенденти от Пловдив за Висшия правосъден съвет. Общото заседание е свикано за 18 и 25 юни, като в първата събота ще бъдат изслушани претендентите, а във втората ще се организира самият избор. Съдиите би трябвало да излъчат и шестима свои представители във Висш съдебен съвет.
Според Закона за правосъдната власт (ЗСВ) изборът се счита за постоянен, в случай че са дали своят вот повече от половината от съдии, включени в изборния лист. Според данните от уеб страницата на Висш съдебен съвет сега те са 2200, което ще рече, че на 25 юни би трябвало да са дали своят вот най-малко 1101 души, с цел да има постоянен избор.
Ако това не стане, в неделя – 26 юни, би трябвало да има нов избор, който, с цел да е постоянен, би трябвало да са дали своят вот най-малко 33% от имащите право на глас, т.е. 726 магистрати.
За определени се считат претендентите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако няма такива, при вота на идващия ден за определен ще се счита оня, който е получил най-вече гласове.
Иван Калибацев приема номинацията си като оценка за работата си в Районен съд. В концепцията си той предлага да се проведат срещи по региони за „ разискване на по-лесен и ефикасен метод за премерване на натовареността, защото тази тематика е причина за напрежение сред съдиите. Идеята му е отчитането на натовареността да се прави автоматизирано и да се употребяват данни от ЕИСС, които да се проучват от статистическия отдел на Висш съдебен съвет. „ По този метод съдиите последователно ще престанат да регистрират всяка своя активност, която те в действителност правят и ще се съсредоточат в присъщата им правораздавателна активност “, написа той. И сочи като предимство на този метод, че ще се употребяват настоящи данни, а не такива от миналата година.
Калибацев подлага на критика процедурите за избор на административни ръководители в Съдийската гилдия и декларира, че изявленията на членовете ѝ при тях са довели до подозрения за предварителни сделки, а от там и до понижаване на претендентите за ръководители на съдилища. „ Именно Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет следва да показва и излъчва ясни сигнали, че подборът на административни ръководители не е плод на предварителна спогодба, а е сбъднат след разискване и запознаване с качествата на претендентите и техните хрумвания за ръководство “, написа ръководителят на РС-Пловдив.
Той упорства за нов метод при определянето на заплатите. След като заплатата на младшите магистрати е избрана в закона, по-късно по равнища тя да пораства с 10%, а всички да се актуализират, когато излезе новата статистика за средномесечната заплата на заетите в бюджетната сфера.
„ Така на районно равнище ще получат най-ниската заплата + 10%, на окръжно равнище ще получат най-ниската заплата + 20%, на апелативно най-ниската заплата + 30% и на висшо най-ниската заплата + 40%. Или разликата сред обособените равнища ще е обвързана с размера на възнаграждението на младшите магистрати, което пораства на всяко тримесечие “, изяснява той.
Той подлага на критика метода на установяване на възнагражденията на правосъдните админи, които вземат 90% от съдийската заплата и по този начин тези в областен съд получават повече от арбитър в районен съд.
„ Политическата система в страната ясно осъзна в годините на прехода, а и по-късно, нуждата от реализиране на приемлив (ако не пълен) надзор над протичащото се в правосъдната система, употребявайки разнообразни лостове и механизми за реализиране на подобен надзор: институционален, йерархичен, персонален, корпоративен и така нататък В този смисъл всеки избирателен интервал е време, в което и доста външни на системата сили си дават среща, с цел да се опитат да детерминират избора на членове на Висш съдебен съвет, излъчени към този момент директно от съдиите, прокурорите и следователите “. Това споделя шефът на АдмС-Пловдив Явор Колев и продължава, че точно тези феномени са го предиздвикали да взе участие в избора на нов Висш съдебен съвет, с цел да спомогне акцията да извади на напред във времето способността на магистратите да се борят сами за бъдещето си.
Явор Колев счита, че определените от съдии членове на Висш съдебен съвет би трябвало да са най-малко 7, с цел да има паритет с избираните от Народното събрание петима и двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Според него най-подходящо би било парламентарната квота да бъде понижена за сметка на определените от съдиите членове. Според друго негово предложение, което изисква конституционна смяна, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, а не Пленумът би трябвало да избира ръководителите на висшите съдилища. Той също подлага на критика бавните състезания, като пресмята, че при дълготрайност на една процедура от 5 години, някои от участниците може да се пенсионират преди да е завършила.
Според него решаването на тези проблеми, дружно въвеждането на програмно бюджетиране и превъзмогване на неравномерната натовареност, би трябвало да са приоритет още в първата година от мандата на новия Висш съдебен съвет.
Според Закона за правосъдната власт (ЗСВ) изборът се счита за постоянен, в случай че са дали своят вот повече от половината от съдии, включени в изборния лист. Според данните от уеб страницата на Висш съдебен съвет сега те са 2200, което ще рече, че на 25 юни би трябвало да са дали своят вот най-малко 1101 души, с цел да има постоянен избор.
Ако това не стане, в неделя – 26 юни, би трябвало да има нов избор, който, с цел да е постоянен, би трябвало да са дали своят вот най-малко 33% от имащите право на глас, т.е. 726 магистрати.
За определени се считат претендентите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако няма такива, при вота на идващия ден за определен ще се счита оня, който е получил най-вече гласове.
Иван Калибацев приема номинацията си като оценка за работата си в Районен съд. В концепцията си той предлага да се проведат срещи по региони за „ разискване на по-лесен и ефикасен метод за премерване на натовареността, защото тази тематика е причина за напрежение сред съдиите. Идеята му е отчитането на натовареността да се прави автоматизирано и да се употребяват данни от ЕИСС, които да се проучват от статистическия отдел на Висш съдебен съвет. „ По този метод съдиите последователно ще престанат да регистрират всяка своя активност, която те в действителност правят и ще се съсредоточат в присъщата им правораздавателна активност “, написа той. И сочи като предимство на този метод, че ще се употребяват настоящи данни, а не такива от миналата година.
Калибацев подлага на критика процедурите за избор на административни ръководители в Съдийската гилдия и декларира, че изявленията на членовете ѝ при тях са довели до подозрения за предварителни сделки, а от там и до понижаване на претендентите за ръководители на съдилища. „ Именно Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет следва да показва и излъчва ясни сигнали, че подборът на административни ръководители не е плод на предварителна спогодба, а е сбъднат след разискване и запознаване с качествата на претендентите и техните хрумвания за ръководство “, написа ръководителят на РС-Пловдив.
Той упорства за нов метод при определянето на заплатите. След като заплатата на младшите магистрати е избрана в закона, по-късно по равнища тя да пораства с 10%, а всички да се актуализират, когато излезе новата статистика за средномесечната заплата на заетите в бюджетната сфера.
„ Така на районно равнище ще получат най-ниската заплата + 10%, на окръжно равнище ще получат най-ниската заплата + 20%, на апелативно най-ниската заплата + 30% и на висшо най-ниската заплата + 40%. Или разликата сред обособените равнища ще е обвързана с размера на възнаграждението на младшите магистрати, което пораства на всяко тримесечие “, изяснява той.
Той подлага на критика метода на установяване на възнагражденията на правосъдните админи, които вземат 90% от съдийската заплата и по този начин тези в областен съд получават повече от арбитър в районен съд.
„ Политическата система в страната ясно осъзна в годините на прехода, а и по-късно, нуждата от реализиране на приемлив (ако не пълен) надзор над протичащото се в правосъдната система, употребявайки разнообразни лостове и механизми за реализиране на подобен надзор: институционален, йерархичен, персонален, корпоративен и така нататък В този смисъл всеки избирателен интервал е време, в което и доста външни на системата сили си дават среща, с цел да се опитат да детерминират избора на членове на Висш съдебен съвет, излъчени към този момент директно от съдиите, прокурорите и следователите “. Това споделя шефът на АдмС-Пловдив Явор Колев и продължава, че точно тези феномени са го предиздвикали да взе участие в избора на нов Висш съдебен съвет, с цел да спомогне акцията да извади на напред във времето способността на магистратите да се борят сами за бъдещето си.
Явор Колев счита, че определените от съдии членове на Висш съдебен съвет би трябвало да са най-малко 7, с цел да има паритет с избираните от Народното събрание петима и двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Според него най-подходящо би било парламентарната квота да бъде понижена за сметка на определените от съдиите членове. Според друго негово предложение, което изисква конституционна смяна, Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, а не Пленумът би трябвало да избира ръководителите на висшите съдилища. Той също подлага на критика бавните състезания, като пресмята, че при дълготрайност на една процедура от 5 години, някои от участниците може да се пенсионират преди да е завършила.
Според него решаването на тези проблеми, дружно въвеждането на програмно бюджетиране и превъзмогване на неравномерната натовареност, би трябвало да са приоритет още в първата година от мандата на новия Висш съдебен съвет.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ