Как да разграничим симптомите от сърдечносъдов произход и да реагираме по най-правилния начин
Нашето тяло има невероятни качества. В човешкият организъм протичат по едно и също време голям брой процеси, които разрешават на всички кафези, тъкани, органи и системи да са взаимосвързани и да работят дружно. Сърдечно – съдовата система се състои от сърце и кръвоносни съдове (артерии, вени, капиляри). Кръвта циркулира в тази мрежа от съдове из целия ни организъм. По този метод всяка обособена клетка се доставя с О2 и хранителни субстанции. Сърцето е " моторът " на тази система, извършва функционалността на помпа, която движи кръвта от сърцето към периферията и назад. Заболяванията, които засягат сърцето са разнообразни съгласно механизма на деяние и зоната на засягане върху сърцето. По същия метод и признаците се разграничават съгласно самото сърдечно страдалчество и стадия, в който се намира. Някои от болесттите могат да се развият по едно и също време или да се потенцират едно по отношение на друго. В материала по долу ще разгледаме едни от най-често срещаните болести, техните признаци, както и какви проучвания са нужни да се извършат и по какъв начин да реагираме, в случай че имаме сходни недоволства.
Една от най честите диагнози, която води пациентите в клиниките по кардиология и кардиохирургия е изсхимичната болест на сърцето или стенокардията. Тя може да бъде постоянна и нестабилна форма. Хората с това заболяване имат гръдна болежка или по този начин наречената „ гръдна жаба “. При стабилната форма на това заболяване, пациентите имат недоволства по време на физическо натоварване или мощен прочувствен стрес. Докато при нестабилната форма недоволствата се появяват даже и неподвижен. Пациентите, страдащи от това заболяване имат отчасти или цялостно задръстване на някои от коронарните артерии. До слагането на тази диагноза се доближава след осъществяване на няколко проучвания като ЕКГ, лаборатория, ехокардиография и коронарография.
След осъществяване на проучването, според от степента на засягане на съдове на сърцето се минава към слагане на стент, в случай че приказваме за едноклонова или двуклонова коронарна болест. В случаите, когато има повече наранени артерии, пациентите се насочват за байпас хирургия. Всички пациенти с анамнеза за стенокардия е редно да проведат ориентирани проучвания, които ще обективизират ранните стадии на болестта и по този метод ще се избегнат тежките затруднения, водещи след себе си острият коронарен синдром.
Сърцето се редуцира ритмично с помощта на възбудно – проводната си система и механизмите за регулация. Нормалният или синусов темп ни обезпечава закъснение на сърдечната периодичност неподвижен и ускорение при физическо и прочувствено напрежение. Регулацията на този развой е многостъпална, като зависи от нервната и от ендокринната система. Ритъмно - проводните нарушавания са две групи. Първата група влючва пациенти с ниската сърдечна периодичност, най-често дължащи се на проблем с ритъмно – проводната система. Втората група е обвързвана с пациенти с неправилна сърдечна активност, като причина може да се търси в дилатация на ляво предсърдие и зародилите се в него рентри механизми или в увреда на кафези свързани с регулацията на ритъма, както и аргументи свързани с ендокринната или електролитен дисбаланс. Най – постоянно срещаната аритмия в практиката е предсърдното мъждене. Пациенти с сходни оплакваня е редно да проведат лабораторни изледвания с щитовидни хормони, ЕКГ и консултация с ендокринолог и кардилог. Аритмичната сърдечна активност може да провокира образуването на тромб някъде в кръвообращението. За да се избегнат сходни затруднения, които могат да доведат до исхемичен мозъчен инсулт, всички пациенти е редно стартират терапия с антикоагуланти.
Друго необятно публикувано заболяване, засягащо сърцето е митралната инсуфициенция. Има редица аргументи, водещи до увреждане на клапата. В множеството случаи, болестта е с постепенно градация. Може би най – публикуваната причина за митрална инсуфициенция е пролапс на някое от платната ѝ. Друга постоянно срещана причина за настъпването на митрална инсуфициенция е миксоматозната недъгавост. Заболяването е по-често публикувано при дамите. Исхемичната болест на сърцето предизвиква митрална регургитация, посредством комбинацията от исхемична дисфункция и дилатацията на кръга на клапата. Често при пациентите прекарали заразен ендокардит се наблюдавам митрална инсуфициенция. Симптомите, свързани с нея, зависят от това в кой стадий на болестта се намира пациента. Пациентите с остра форма имат признаци като: зной, белодробен оток, ортопнея и пароксизмална нощна диспнея. Хората с хронично обезщетена митрална инсуфициенция могат да бъдат безсимптомни за дълги интервали от време. При утежняване на положението, признаците включват отмалялост, зной, изключително при натоварване и оток на краката. Има разнообразни методики за установяването и следенето на митралната инсуфициенция. Може би най-широко потребления способ е ехокардиографията. Лечението на митрална инсуфициенция зависи от градация на болестта и положението на пациента. То може да бъде медикаментозно, хирургично или комбинирано. Медикаментозната терапия е избор при пациенти с нискостепенна до умерена степен на митрална инсуфициенция, както и при мощно повредени пациенти, които не могат да се подложат на интервенция или друга инвазивна процедура за промяна на порока. Хирургичното лекуване включва пластика на самата клапа, в случай че е допустима такава. В случаите, в които не е допустимо, се минава към промяна на митралната клапа с language механична или биологична протеза.
Може би най – необятно публикуваното заболяване, засягащо сърцето е аортната стеноза. То се характеризира със притеснение на аортния клапен пръстен, което води до затруднено прекосяване на кръв от лявата камера на сърцето към аортата. Аортната клапна стеноза може да бъде вродена или добита. Вродената се среща релативно по – рядко. Придобитата аортната стеноза се развива в друга възраст, като в доста случаи настава фиброзиране и струпване на калций на клапата след 30-40 годишна възраст.С еволюция на болестта се следят три харакрерни признака: синкоп, гръдна болежка и признаци на сърдечна непълнота. При градация на заболяване се появяват зной и отмалялост при физически старания, проходим нощен зной, отоци. Диагнозата се слага въз основа на физикални и инструментални проучвания като: аускултаторна находка, ЕКГ, ехокардиография, СКАГ. Лечение на аортна стеноза бива консервативно или оперативно. При заболели с безсимптомно протичане на аортната стеноза се организират периодически прегледи. Препоръчва се отбягване на тежки физически натоварвания. При появяването на признаци се стартира медикаментозно лекуване. Ако болестта прогресира се минава към оперативно лекуване. През последните години с помощта на все по огромното навлизането на миниинвазивната хирургия, възобновяване на пациента след интервенцията е по бързо.
Друго обществено значимо заболяване е артериалната хипертония. Тя е хронично заболяване, при което кръвното налягане в артериите е трайно нараснало. Тя визира голям брой хора, изключително в развитите страни. За страдание в огромна степен това заболяване остава неоткрито, защото хората рядко си мерят кръвното налягане без субективни недоволства. Обикновено приказваме за артериална хипертония, когато неколкократно измерим кръвно над 140 на 90 у дома. Заболявания като захарна болест, наднормено тегло или затлъстяване, дислипидемия или нарушавания в обмяната на холестерола и неговите фракциите, водят до повишение на кръвното налягане. Съществена роля за развиването на артериална хипертония играят и злоупотребата с алкохол, изключително концентрат, и тютюнопушене. Заседналият метод на живот, нарасналият дневен банкет на готварска сол, нездравословно хранене, стрес и напрежение. В началото може да се опитва лекуване с смяна на метода на живот, както и банкет на разнообразни билки и хомеопатия. Ако артериалната хипертония не се овладее, се минава към медикаментозно лекуване.
В последните години за жалост се следи наклонност към повишаване на случаите на сърдечна непълнота. Това заболяване може да засегне лица от всички възрасти. Умора и задъхване са измежду най-честите признаци. Сърдечната непълнота е крайната фаза на доста от сърдечните болести. Представлява невъзможността на сърцето да изтласква задоволително кръв за облекчаване на метаболитните и кислородните потребности на организма. Пациентите имат постоянно недоволства от болежка в гърдите, тежест, лесна отмалялост, зной, стеснен физически потенциал и белодробен и/или систематичен венозен застой. Рисковите фактори, които влизат в основание са: тютюнопушенето, използването на алкохол, нездравословното хранене, висок холестерол, сънна апнея, инфекции, меланхолия, обществена изолираност. Затлъстяването е един огромен проблем, освен като обществен фактор. В началото се стартира медикаментозно лекуване. Ако признаците персистират и се задълбочават се постанова да се извършат по задълбочени проучвания, които ще обективизират болестта, довело до сърдечна непълнота. След което ще се избере най-правилния метод за лекуване. Препоръчва се, когато пациент е с диагностицирано сърдечно съдово заболяване, да посещава постоянно кардиолог, с цел да не се стига до сърдечна непълнота, да лекува в точния момент своите сърдечни болести. Ако към този момент е открита сърдечна непълнота е хубаво пациентите най-малко на 6 месеца да посещават своя кардиолог за следене и промяна на лечението при потребност.
Бих обобщил, че профилактиката реализирана от персоналния доктор и постоянното следене от кардиолог са в основата на навременно диагностициране и лечение на всички болести. Колкото по-рано се диагностицира едно заболяване и се стартира вярно лекуване, толкоз по добър резултат може да чака пациента.
Една от най честите диагнози, която води пациентите в клиниките по кардиология и кардиохирургия е изсхимичната болест на сърцето или стенокардията. Тя може да бъде постоянна и нестабилна форма. Хората с това заболяване имат гръдна болежка или по този начин наречената „ гръдна жаба “. При стабилната форма на това заболяване, пациентите имат недоволства по време на физическо натоварване или мощен прочувствен стрес. Докато при нестабилната форма недоволствата се появяват даже и неподвижен. Пациентите, страдащи от това заболяване имат отчасти или цялостно задръстване на някои от коронарните артерии. До слагането на тази диагноза се доближава след осъществяване на няколко проучвания като ЕКГ, лаборатория, ехокардиография и коронарография.
След осъществяване на проучването, според от степента на засягане на съдове на сърцето се минава към слагане на стент, в случай че приказваме за едноклонова или двуклонова коронарна болест. В случаите, когато има повече наранени артерии, пациентите се насочват за байпас хирургия. Всички пациенти с анамнеза за стенокардия е редно да проведат ориентирани проучвания, които ще обективизират ранните стадии на болестта и по този метод ще се избегнат тежките затруднения, водещи след себе си острият коронарен синдром.
Сърцето се редуцира ритмично с помощта на възбудно – проводната си система и механизмите за регулация. Нормалният или синусов темп ни обезпечава закъснение на сърдечната периодичност неподвижен и ускорение при физическо и прочувствено напрежение. Регулацията на този развой е многостъпална, като зависи от нервната и от ендокринната система. Ритъмно - проводните нарушавания са две групи. Първата група влючва пациенти с ниската сърдечна периодичност, най-често дължащи се на проблем с ритъмно – проводната система. Втората група е обвързвана с пациенти с неправилна сърдечна активност, като причина може да се търси в дилатация на ляво предсърдие и зародилите се в него рентри механизми или в увреда на кафези свързани с регулацията на ритъма, както и аргументи свързани с ендокринната или електролитен дисбаланс. Най – постоянно срещаната аритмия в практиката е предсърдното мъждене. Пациенти с сходни оплакваня е редно да проведат лабораторни изледвания с щитовидни хормони, ЕКГ и консултация с ендокринолог и кардилог. Аритмичната сърдечна активност може да провокира образуването на тромб някъде в кръвообращението. За да се избегнат сходни затруднения, които могат да доведат до исхемичен мозъчен инсулт, всички пациенти е редно стартират терапия с антикоагуланти.
Друго необятно публикувано заболяване, засягащо сърцето е митралната инсуфициенция. Има редица аргументи, водещи до увреждане на клапата. В множеството случаи, болестта е с постепенно градация. Може би най – публикуваната причина за митрална инсуфициенция е пролапс на някое от платната ѝ. Друга постоянно срещана причина за настъпването на митрална инсуфициенция е миксоматозната недъгавост. Заболяването е по-често публикувано при дамите. Исхемичната болест на сърцето предизвиква митрална регургитация, посредством комбинацията от исхемична дисфункция и дилатацията на кръга на клапата. Често при пациентите прекарали заразен ендокардит се наблюдавам митрална инсуфициенция. Симптомите, свързани с нея, зависят от това в кой стадий на болестта се намира пациента. Пациентите с остра форма имат признаци като: зной, белодробен оток, ортопнея и пароксизмална нощна диспнея. Хората с хронично обезщетена митрална инсуфициенция могат да бъдат безсимптомни за дълги интервали от време. При утежняване на положението, признаците включват отмалялост, зной, изключително при натоварване и оток на краката. Има разнообразни методики за установяването и следенето на митралната инсуфициенция. Може би най-широко потребления способ е ехокардиографията. Лечението на митрална инсуфициенция зависи от градация на болестта и положението на пациента. То може да бъде медикаментозно, хирургично или комбинирано. Медикаментозната терапия е избор при пациенти с нискостепенна до умерена степен на митрална инсуфициенция, както и при мощно повредени пациенти, които не могат да се подложат на интервенция или друга инвазивна процедура за промяна на порока. Хирургичното лекуване включва пластика на самата клапа, в случай че е допустима такава. В случаите, в които не е допустимо, се минава към промяна на митралната клапа с language механична или биологична протеза.
Може би най – необятно публикуваното заболяване, засягащо сърцето е аортната стеноза. То се характеризира със притеснение на аортния клапен пръстен, което води до затруднено прекосяване на кръв от лявата камера на сърцето към аортата. Аортната клапна стеноза може да бъде вродена или добита. Вродената се среща релативно по – рядко. Придобитата аортната стеноза се развива в друга възраст, като в доста случаи настава фиброзиране и струпване на калций на клапата след 30-40 годишна възраст.С еволюция на болестта се следят три харакрерни признака: синкоп, гръдна болежка и признаци на сърдечна непълнота. При градация на заболяване се появяват зной и отмалялост при физически старания, проходим нощен зной, отоци. Диагнозата се слага въз основа на физикални и инструментални проучвания като: аускултаторна находка, ЕКГ, ехокардиография, СКАГ. Лечение на аортна стеноза бива консервативно или оперативно. При заболели с безсимптомно протичане на аортната стеноза се организират периодически прегледи. Препоръчва се отбягване на тежки физически натоварвания. При появяването на признаци се стартира медикаментозно лекуване. Ако болестта прогресира се минава към оперативно лекуване. През последните години с помощта на все по огромното навлизането на миниинвазивната хирургия, възобновяване на пациента след интервенцията е по бързо.
Друго обществено значимо заболяване е артериалната хипертония. Тя е хронично заболяване, при което кръвното налягане в артериите е трайно нараснало. Тя визира голям брой хора, изключително в развитите страни. За страдание в огромна степен това заболяване остава неоткрито, защото хората рядко си мерят кръвното налягане без субективни недоволства. Обикновено приказваме за артериална хипертония, когато неколкократно измерим кръвно над 140 на 90 у дома. Заболявания като захарна болест, наднормено тегло или затлъстяване, дислипидемия или нарушавания в обмяната на холестерола и неговите фракциите, водят до повишение на кръвното налягане. Съществена роля за развиването на артериална хипертония играят и злоупотребата с алкохол, изключително концентрат, и тютюнопушене. Заседналият метод на живот, нарасналият дневен банкет на готварска сол, нездравословно хранене, стрес и напрежение. В началото може да се опитва лекуване с смяна на метода на живот, както и банкет на разнообразни билки и хомеопатия. Ако артериалната хипертония не се овладее, се минава към медикаментозно лекуване.
В последните години за жалост се следи наклонност към повишаване на случаите на сърдечна непълнота. Това заболяване може да засегне лица от всички възрасти. Умора и задъхване са измежду най-честите признаци. Сърдечната непълнота е крайната фаза на доста от сърдечните болести. Представлява невъзможността на сърцето да изтласква задоволително кръв за облекчаване на метаболитните и кислородните потребности на организма. Пациентите имат постоянно недоволства от болежка в гърдите, тежест, лесна отмалялост, зной, стеснен физически потенциал и белодробен и/или систематичен венозен застой. Рисковите фактори, които влизат в основание са: тютюнопушенето, използването на алкохол, нездравословното хранене, висок холестерол, сънна апнея, инфекции, меланхолия, обществена изолираност. Затлъстяването е един огромен проблем, освен като обществен фактор. В началото се стартира медикаментозно лекуване. Ако признаците персистират и се задълбочават се постанова да се извършат по задълбочени проучвания, които ще обективизират болестта, довело до сърдечна непълнота. След което ще се избере най-правилния метод за лекуване. Препоръчва се, когато пациент е с диагностицирано сърдечно съдово заболяване, да посещава постоянно кардиолог, с цел да не се стига до сърдечна непълнота, да лекува в точния момент своите сърдечни болести. Ако към този момент е открита сърдечна непълнота е хубаво пациентите най-малко на 6 месеца да посещават своя кардиолог за следене и промяна на лечението при потребност.
Бих обобщил, че профилактиката реализирана от персоналния доктор и постоянното следене от кардиолог са в основата на навременно диагностициране и лечение на всички болести. Колкото по-рано се диагностицира едно заболяване и се стартира вярно лекуване, толкоз по добър резултат може да чака пациента.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ