Борис Тадич специално пред БНТ: За кризата между Белград и Прищина
Напрежението сред Сърбия и Косово не спада. По границата са блокирани над 700 камиона със сръбски номера, които не могат да влязат в Косово след възбрана, последвала ареста на косовски служители на реда. Под въпрос е и спешната среща, която Европейски Съюз се пробва да провежда в Брюксел сред двете страни, тъй като няма отговор нито от Прищина, нито от Белград.
Бившият сръбски президент Борис Тадич разяснява новото изостряне на рецесията в особено изявление за " Светът и ние ".
Какво се случва през днешния ден сред Белград и Прищина? Сериозна ли е рецесията, която виждаме в този момент?
Борис Тадич: Кризата е доста сериозна, изключително като знаем, че Косово като феномен, като политически проблем, постоянно има капацитет да сътвори огромен спор. Надявам се, не и война, както беше в предишното, само че капацитет за нова рецесия, за ново принуждение, постоянно съществува. Днес на власт в Белград е Александър Вучич, в Прищина е Албин Курти и мисля, че това са две политики, които трагично са опълчени за доста неща. Това, което ги сплотява, е натискът на великите сили, на първо място на западните сили, да се откри по този начин нареченото компромисно решение. Аз не мисля, че немско-френският проект е компромис. Мисля, че в случай че аз съм на мястото на Александър Вучич не бих приел този проект, тъй като това е проект, съгласно който Сърбия би трябвало безмълвно да одобри Косово да стане членка на Обединените народи, което значи определяне на независимостта на Косово, а това значи застрашаване на интегритета на моята страна, на Сърбия. Но въпреки това има доста открити благоприятни условия за компромис. Аз, като президент на републиката, ги предлагах на няколко пъти и мисля, че моят проект е компромисно решение и резервира имиджа и на едната, и на другата страна. Възможно е в този момент, след 10 години с новите управляващи и в Белград, и в Прищина, да се намираме на ръба на нови спорове. Всеки месец ние имаме спорове, имаме ранени хора. За страдание, постоянно има заплаха от човешки жертви, а това въобще не ни води до помиряване и намиране на решение.
Г-н президент, дали арестуването на косовски служители на реда от една страна и блокадите, които виждаме на границата сред Сърбия и Косово въпреки това, в действителност дълго не сме го виждали. Как Вие гледате на това, дали в тези рамки това е най-сериозното?
Борис Тадич: Аз не зная каква е била ролята на косовските служители на реда от тази страна на административната линия и по какъв начин се е случило всичко с тяхното арестуване. Виждам, че американските представители желаят тяхното абсолютно стартиране на независимост. Моето мнение е същото като на Съединени американски щати, че би трябвало да се организира следствие и да се види те по какъв начин са се озовали от тази страна на административната линия, какво не е според закона и с авансово откритите договорености. Ако са минали с неприятни планове административната линия, те би трябвало да бъдат подведени под отговорност, в случай че не са, би трябвало да се стигне до освобождението им, а това е повече от ясно, в случай че инцидентно са се озовали от другата страна на административната линия. Но и тази обстановка, както виждате, може да докара до нови спорове с арестуването на сърби на север в Косово и в някои южни общини, където сърбите са болшинство. Ситуацията е доста рискова, доста трагична, изключително в случай че я сложим в подтекста на войната, която тъкмо в този момент се води в Европа, войната в Украйна. Просто живеем във взаимозависим свят и където и да има принуждение някъде на територията на Европа, постоянно има капацитет това да „ избие " и на друго място в Европа.
Как ще приключи рецесията, господин президент?
Борис Тадич: Ако приказваме за рецесията, обвързвана с Косово, тя, според мен, би трябвало да приключи посредством договаряния, тъй като няма нито една друга опция. Трябва посредством договаряния. Всъщност договарянията на техническо равнище аз ги започнах, участвах в договарянията по въпросите за статута във Виена, дружно с министър ръководителя тогава Кощуница. Мисля, че договарянията, които са се водили в границите на Европейския съюз са стигнали до ръба на неуспеха и мисля, че не са водени добре, че не е имало същинско компромисно решение, което да е стабилно решение. Страхувам се, че всички тези участници в процеса западните страни, Европейският съюз, и тези които признават, и които не признават независимостта на Косово, Прищина и Белград, нямат поради на първо място компромисно решение. С това се подразбира опазване имиджа и на едната и на другата страна и намиране на стабилно решение за повече десетилетия напред. Защо споделям това? Имам поради и албанската обстановка за албанското общество в Косово и Метохия, мисля за сръбското общество в Косово и Метохия и за цяло Косово. Мисля и за Сърбия като цяло, тъй като би трябвало да се откри решение, чиито последствия не би трябвало да бъдат да се роди ново потомство политици, което ще търси нови войни и нови спорове. Но доста постоянно западните политици, на първо място американските политици, за мое огромно страдание, оферират решения, които усилват рисковете от този тип. Разочарованите народи се трансформират в политически заболели.
Ще ви подсетя за този израз, обвързван с Турция болника на Балканите, за Турция след Първата международна война. След това имаме образец с Унгария, която посредством новия водач Орбан доста постоянно показва въпреки и алегорични искания за възобновяване на Тиянското съглашение, със знамената които унгарският президент развява, когато се накърни националната целокупност, и Румъния, и Словакия, и Сърбия, и Хърватия, и всички страни в близост. Трябва да се откри решение, което е компромисно и всеки шовинизъм в такава обстановка, всеки лъжовен национализъм е доста рисков.
Дали Прищина може да одобри образуването на ЗАСО (Общност на сръбските общини)?
Борис Тадич: Аз не зная какво тъкмо е Общност на сръбските общини. Това никой не знае, тъй като казусът за продължение на договарянията в Брюксел е в това, че въпросът за Общността на сръбските общини не е дефиниран до дъно и всеки може да го пояснява по собствен метод. В дипломацията имаме полза от незадоволително дефинирани решения, с цел да се върви напред. В този случай нямаше такава полза. Белград пояснява Общността на сръбските общини като практична автономност във автономията, а Прищина я пояснява като неправителствена организация. Това е доста рискова обстановка. Моето мнение е, че един народ не може да съществува суверенно за дълъг период от време без институции. Без мощни институции с изпълнителски отговорности, тъй че е огромен въпрос дали Прищина изобщо ще може да одобри Общността на сръбските общини по метод, който да обезпечи някаква институционална шапка за оцеляването на сръбския народ в Косово.
Репортер: Николай Кръстев
Последвайте ни във и
Бившият сръбски президент Борис Тадич разяснява новото изостряне на рецесията в особено изявление за " Светът и ние ".
Какво се случва през днешния ден сред Белград и Прищина? Сериозна ли е рецесията, която виждаме в този момент?
Борис Тадич: Кризата е доста сериозна, изключително като знаем, че Косово като феномен, като политически проблем, постоянно има капацитет да сътвори огромен спор. Надявам се, не и война, както беше в предишното, само че капацитет за нова рецесия, за ново принуждение, постоянно съществува. Днес на власт в Белград е Александър Вучич, в Прищина е Албин Курти и мисля, че това са две политики, които трагично са опълчени за доста неща. Това, което ги сплотява, е натискът на великите сили, на първо място на западните сили, да се откри по този начин нареченото компромисно решение. Аз не мисля, че немско-френският проект е компромис. Мисля, че в случай че аз съм на мястото на Александър Вучич не бих приел този проект, тъй като това е проект, съгласно който Сърбия би трябвало безмълвно да одобри Косово да стане членка на Обединените народи, което значи определяне на независимостта на Косово, а това значи застрашаване на интегритета на моята страна, на Сърбия. Но въпреки това има доста открити благоприятни условия за компромис. Аз, като президент на републиката, ги предлагах на няколко пъти и мисля, че моят проект е компромисно решение и резервира имиджа и на едната, и на другата страна. Възможно е в този момент, след 10 години с новите управляващи и в Белград, и в Прищина, да се намираме на ръба на нови спорове. Всеки месец ние имаме спорове, имаме ранени хора. За страдание, постоянно има заплаха от човешки жертви, а това въобще не ни води до помиряване и намиране на решение.
Г-н президент, дали арестуването на косовски служители на реда от една страна и блокадите, които виждаме на границата сред Сърбия и Косово въпреки това, в действителност дълго не сме го виждали. Как Вие гледате на това, дали в тези рамки това е най-сериозното?
Борис Тадич: Аз не зная каква е била ролята на косовските служители на реда от тази страна на административната линия и по какъв начин се е случило всичко с тяхното арестуване. Виждам, че американските представители желаят тяхното абсолютно стартиране на независимост. Моето мнение е същото като на Съединени американски щати, че би трябвало да се организира следствие и да се види те по какъв начин са се озовали от тази страна на административната линия, какво не е според закона и с авансово откритите договорености. Ако са минали с неприятни планове административната линия, те би трябвало да бъдат подведени под отговорност, в случай че не са, би трябвало да се стигне до освобождението им, а това е повече от ясно, в случай че инцидентно са се озовали от другата страна на административната линия. Но и тази обстановка, както виждате, може да докара до нови спорове с арестуването на сърби на север в Косово и в някои южни общини, където сърбите са болшинство. Ситуацията е доста рискова, доста трагична, изключително в случай че я сложим в подтекста на войната, която тъкмо в този момент се води в Европа, войната в Украйна. Просто живеем във взаимозависим свят и където и да има принуждение някъде на територията на Европа, постоянно има капацитет това да „ избие " и на друго място в Европа.
Как ще приключи рецесията, господин президент?
Борис Тадич: Ако приказваме за рецесията, обвързвана с Косово, тя, според мен, би трябвало да приключи посредством договаряния, тъй като няма нито една друга опция. Трябва посредством договаряния. Всъщност договарянията на техническо равнище аз ги започнах, участвах в договарянията по въпросите за статута във Виена, дружно с министър ръководителя тогава Кощуница. Мисля, че договарянията, които са се водили в границите на Европейския съюз са стигнали до ръба на неуспеха и мисля, че не са водени добре, че не е имало същинско компромисно решение, което да е стабилно решение. Страхувам се, че всички тези участници в процеса западните страни, Европейският съюз, и тези които признават, и които не признават независимостта на Косово, Прищина и Белград, нямат поради на първо място компромисно решение. С това се подразбира опазване имиджа и на едната и на другата страна и намиране на стабилно решение за повече десетилетия напред. Защо споделям това? Имам поради и албанската обстановка за албанското общество в Косово и Метохия, мисля за сръбското общество в Косово и Метохия и за цяло Косово. Мисля и за Сърбия като цяло, тъй като би трябвало да се откри решение, чиито последствия не би трябвало да бъдат да се роди ново потомство политици, което ще търси нови войни и нови спорове. Но доста постоянно западните политици, на първо място американските политици, за мое огромно страдание, оферират решения, които усилват рисковете от този тип. Разочарованите народи се трансформират в политически заболели.
Ще ви подсетя за този израз, обвързван с Турция болника на Балканите, за Турция след Първата международна война. След това имаме образец с Унгария, която посредством новия водач Орбан доста постоянно показва въпреки и алегорични искания за възобновяване на Тиянското съглашение, със знамената които унгарският президент развява, когато се накърни националната целокупност, и Румъния, и Словакия, и Сърбия, и Хърватия, и всички страни в близост. Трябва да се откри решение, което е компромисно и всеки шовинизъм в такава обстановка, всеки лъжовен национализъм е доста рисков.
Дали Прищина може да одобри образуването на ЗАСО (Общност на сръбските общини)?
Борис Тадич: Аз не зная какво тъкмо е Общност на сръбските общини. Това никой не знае, тъй като казусът за продължение на договарянията в Брюксел е в това, че въпросът за Общността на сръбските общини не е дефиниран до дъно и всеки може да го пояснява по собствен метод. В дипломацията имаме полза от незадоволително дефинирани решения, с цел да се върви напред. В този случай нямаше такава полза. Белград пояснява Общността на сръбските общини като практична автономност във автономията, а Прищина я пояснява като неправителствена организация. Това е доста рискова обстановка. Моето мнение е, че един народ не може да съществува суверенно за дълъг период от време без институции. Без мощни институции с изпълнителски отговорности, тъй че е огромен въпрос дали Прищина изобщо ще може да одобри Общността на сръбските общини по метод, който да обезпечи някаква институционална шапка за оцеляването на сръбския народ в Косово.
Репортер: Николай Кръстев
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ