Десподов: Ако не си арогантен на терена, ще те смачкат
Нападателят на ЦСКА-София Кирил Десподов смята, че арогантността на футболния терен не е неприятна линия, а в противен случай – знак за психическа резистентност. 21-годишният състезател попадна във фокуса на утринния блок „ Здравей, България” и с подготвеност си напомни годините в Литекс. Десподов беше безапелационен, че нямаше да стигне до „ Армията”, в случай че неговият брат Димитър не е бил непрекъснато до него по време на израстването му.
Ето какво съобщи Десподов:
Христо Стоичков ме взе да упражнявам на 15 години и 3 месеца в първия отбор на Литекс. Тренирах 20-30 дни, а след това направих дебют в първия отбор. Аз съм доста признателен, тъй като той повярва в мен. Не му пукаше, че съм единствено на 15 години, едно хлапе, както се споделя. Оттогава кариерата ми върви единствено нагоре.
Стоичков е подобен човек, който не демонстрира възприятията си, само че знае по какъв начин да бъде непоколебим и по какъв начин да покаже, че държи на теб. Този човек е доста специфичен за мен, за последно се видяхме при отбелязването на 70-годишния празник на ЦСКА.
Успях с помощта на брат ми. Когато пристигнах в Литекс, аз бях на 11 години, а той на – 13. Той ме гледаше като майка, той ми беше майка. Когато си потегли от Литекс, аз плаках. После съумях да се развия, подредиха ми се нещата, само че при него не беше по този начин добре и спря с футбола на 19 години. Аз го поддържах, постоянно ще бъда зад него.
Докато играех в Литекс, в 22 часа спираха интернета, а в 23 часа – кабелната. Това беше един тип лишаване, тъй като таман почне някакъв забавен филм и би трябвало да си лягаш, само че това е помогнало. Лишавали сме се от доста неща, само че това е пътят, в случай че искаш да успееш. Хората споделят, че не излизаме от нощните заведения, трето-пето. Да, обикновено е от време на време да отбележим някоя огромна победа, само че и ние сме хора. Със сигурност няма да ме видите всеки ден по заведенията.
Трябва да си мощен темперамент и да имаш мощна душeвност, с цел да бъдеш добър футболист и да играеш на съществено равнище. Много хора, когато видят огромна еуфория по трибуните, нямат душeвността да устоят. Понякога даже не излизат да играят или излизат, само че вършат неточности.
Моите родители не наподобяват доста на мен. Футболът направи по този начин, че да имам такава душeвност, да имам вяра в себе си. След един неотдавнашен мач майка ми се обади и ми сподели: „ Евала за душeвността, желае ми се и моята да е такава.”
На терена би трябвало да си нахален, тъй като в случай че не си, другият против теб ще е нахален. И какво вършим тогава? Ще те смачка. Никога не съм отказвал фотография или подпис на някого. Ако бях нахален, какво щях да върша? Случвало се е да хапвам и да пристигна някой да помоли. Ставам и вършим. Не ме интересува дали след това ще вършат клипчета или колажи. Това едва ме касае. Но в един миг те стартират с обети, псувни отвън терена… За мен е прекомерно.
Не съм чувал, че съм връзкар, тъй като се вижда на терена, че не съм слаб състезател, че не ме пускат поради мама и тате. Искам да изляза да играя в Европа. Сигурен съм, че когато настъпи моментът, и това ще се случи.
Ето какво съобщи Десподов:
Христо Стоичков ме взе да упражнявам на 15 години и 3 месеца в първия отбор на Литекс. Тренирах 20-30 дни, а след това направих дебют в първия отбор. Аз съм доста признателен, тъй като той повярва в мен. Не му пукаше, че съм единствено на 15 години, едно хлапе, както се споделя. Оттогава кариерата ми върви единствено нагоре.
Стоичков е подобен човек, който не демонстрира възприятията си, само че знае по какъв начин да бъде непоколебим и по какъв начин да покаже, че държи на теб. Този човек е доста специфичен за мен, за последно се видяхме при отбелязването на 70-годишния празник на ЦСКА.
Успях с помощта на брат ми. Когато пристигнах в Литекс, аз бях на 11 години, а той на – 13. Той ме гледаше като майка, той ми беше майка. Когато си потегли от Литекс, аз плаках. После съумях да се развия, подредиха ми се нещата, само че при него не беше по този начин добре и спря с футбола на 19 години. Аз го поддържах, постоянно ще бъда зад него.
Докато играех в Литекс, в 22 часа спираха интернета, а в 23 часа – кабелната. Това беше един тип лишаване, тъй като таман почне някакъв забавен филм и би трябвало да си лягаш, само че това е помогнало. Лишавали сме се от доста неща, само че това е пътят, в случай че искаш да успееш. Хората споделят, че не излизаме от нощните заведения, трето-пето. Да, обикновено е от време на време да отбележим някоя огромна победа, само че и ние сме хора. Със сигурност няма да ме видите всеки ден по заведенията.
Трябва да си мощен темперамент и да имаш мощна душeвност, с цел да бъдеш добър футболист и да играеш на съществено равнище. Много хора, когато видят огромна еуфория по трибуните, нямат душeвността да устоят. Понякога даже не излизат да играят или излизат, само че вършат неточности.
Моите родители не наподобяват доста на мен. Футболът направи по този начин, че да имам такава душeвност, да имам вяра в себе си. След един неотдавнашен мач майка ми се обади и ми сподели: „ Евала за душeвността, желае ми се и моята да е такава.”
На терена би трябвало да си нахален, тъй като в случай че не си, другият против теб ще е нахален. И какво вършим тогава? Ще те смачка. Никога не съм отказвал фотография или подпис на някого. Ако бях нахален, какво щях да върша? Случвало се е да хапвам и да пристигна някой да помоли. Ставам и вършим. Не ме интересува дали след това ще вършат клипчета или колажи. Това едва ме касае. Но в един миг те стартират с обети, псувни отвън терена… За мен е прекомерно.
Не съм чувал, че съм връзкар, тъй като се вижда на терена, че не съм слаб състезател, че не ме пускат поради мама и тате. Искам да изляза да играя в Европа. Сигурен съм, че когато настъпи моментът, и това ще се случи.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ