Ашрами в Европа преди Христа? Гръцки философи учат в Индия?

Ашрами в Европа преди Христа? Гръцки философи учат в Индия? Уроци по медитация в античен Рим? Звучи необикновено, само че е исторически правдиво. Александър Велики е имал индийски гуру. Питагор, Емпедокъл и Плотин предизвикват своите възпитаници да медитират. Аполоний Тиански, най-известният западен влъхва от първи век сл. н. е., посетил Индия и Египет и твърдял, че египетската мъдрост се корени в Индия.
За всичко това споделя в „ Изгубените мъдреци: Преоткриване на мистицизма на древногръцките философи “ Линда Джонсън. Книгата й е издадена през 2017 година с увод от Екхарт Толе. Джонсън проучва задълбочено класическите източници и намира връзка и прилики сред някои от най-великите мислители на античния западен свят и йогите в Индия, в това число вярата в кармата и прераждането.
Сократ: Ако душата се обърне към себе си, тя ще открие положение на безспорна и непроменлива устойчивост. Душата би трябвало да се освободи от безпокойството, което идва от мозъка. Тя може да се освободи от жаждата за преходните неща на физическия свят и това може да стане посредством съзерцаване на висшия свят, черпейки мощ и ентусиазъм от него.

 Хермес: Необходимостта ръководи света, само че справедливостта ръководи индивида. Звездите и детайлите би трябвало да се подчиняват на законите на природата. Но мъжете и дамите имат свободна воля, което значи, че могат да бъркат. Кармата, законът на справедливостта, поправя тези неточности.

Хермес: Нашият фокус върху дуалността – мрачно и ярко, горещо и студено, минало и настояще – ни отвлича от безкрайността и целостта на чистото съществуване, не ни разрешава да се фокусираме върху него. Възникват обособени обекти, течението на времето – ограничавания, свързани с числата. Безкрайността е окована под формата на граници. И започваме неправилно да имаме вяра, че „ тук аз приключвам и ти започваш “, до момента в който „ всички сме безусловно Единство “.

Теано, брачна половинка на Питагор: Вселената съществува посредством баланс, тъй че в случай че човек води съразмерен метод на живот, той ще усети позитивните дружелюбни течения на вселената, без значение дали в този живот или в идващия.

Сократ: Казват, че когато лебедът усети, че наближава смъртният час, той пее по-красиво от всеки път в живота си. Някои имат вяра, че птицата пее в тъга и болежка. Но птиците не пеят, когато изпитват болка; те пеят единствено когато са изпълнени с наслада. Лебедът знае, че се връща при Аполон, при бога, на който е служил правилно през целия си живот, и пее с приятност пред лицето на насладата и щастието, които знае, че го чакат в идващия живот.

Плотин: Има единствено една висша действителност. Това „ Едно “ е толкоз красиво, че нашите лимитирани мозъци даже не могат да се приближат до това да си показват нещо сходно. То не „ основава “ вселената. Всъщност то въобще не прави никакви дейности, е оттатък пространството и времето, действието и бездействието и даже отвън концепцията за съществуване като такова. И все пак е източникът на цялата галактика. То е изпълнено с добрина и хубост, изпълнено дотам, че „ разлива ” личното си съвършенство. Божественият разум „ изтича “ от него.

Хермес: Божественото схващане разкрива своето великолепие на душата, което води до прояснение. Подобно на добър хирург, който хваща скалпела и инструмента за обгаряне, с цел да може пациентът да бъде оздравял, Вътрешният дух предизвиква болежка на душата, с цел да може тя да спре да се тревожи за краткотрайните удоволствия и да доближи най-висшата действителност.

Плотин: Светците са толкоз изключителни хора в нашите очи, точно тъй като са се отказали от своята характерност и са дали съзнанието си разполагаем на универсалния Аз, затова те работят освен и не толкоз от свое име, само че от името на цялата действителност.

Плотин, „ Енеади ”: Казват ни да търсим Бог, само че не споделят по какъв начин тъкмо. Някои хора имат вяра, че единствено със споменаването на божието име ще се спасят и не помнят за пречистването на душата. Но без духовна самодисциплина „ Бог “ е просто празна дума.

Плутарх: За да видите борбата на боговете със личните си очи, не е нужно да отивате надалеч – просто погледнете в личната си душа.