Над екватора астрономичната зима официално започва през декември. Но в

Над екватора астрономичната зима публично стартира през декември. Но в множеството области от Северното полукълбо януари е моментът, в който в действителност зимата се постанова. Атмосферният академик Деана Хенс изяснява факторите на времето и климата, които се комбинират, с цел да основат зимни условия при започване на годината. Върху температурите на Земята и дневната светлина в другите сезони въздейства орбитата на Земята.

Докато Земята обикаля към Слънцето, тя се върти към въображаема ос, която минава през Земята от Северния до Южния полюс. През 24-те часа, нужни на Земята да се завърти един път към оста си, всяка точка на повърхността й е обърната към Слънцето за част от времето и надалеч от него за друга част от времето. Това е повода за ежедневните промени в слънчевата светлина и температурата.

Има обаче и два други значими фактора: Първо, Земята е кръгла, макар че не е идеална сфера. Второ, оста й е наклонена към 23,5 градуса по отношение на пътя към Слънцето. В резултат на това светлината пада непосредствено върху екватора, само че удря северния и южния полюс под ъгъл.

Когато един от полюсите е ориентиран повече към Слънцето, в сравнение с другия полюс, тази половина от планетата получава повече слънчева светлина спрямо другата половина и в това полукълбо е лято. Когато този полюс се наклони и отдалечи от Слънцето, тази половина от Земята получава по-малко слънчева светлина и там е зима.

Сезонните промени са най-драматични на полюсите, където измененията в светлината са най-екстремни. През лятото един регион от полюса получава 24 часа слънчева светлина и Слънцето в никакъв случай не залязва. През зимата там Слънцето въобще не изгрява.

На екватора, който получава непрекъсната директна слънчева светлина, има доста дребна смяна в дължината на деня или температурата през цялата година. Хората, които живеят във високи и междинни ширини, по-близо до полюсите, могат да имат доста разнообразни показа за сезоните от тези, които живеят в тропиците.

Земната повърхнина непрекъснато гълтам сила от Слънцето и я съхранява като топлота. Тя също по този начин излъчва топлота назад в космоса. Дали повърхността се затопля или охлажда зависи от салдото сред това какъв брой слънчева радиация гълтам планетата и какъв брой излъчва.

Но земната повърхнина не е еднородна. Земята нормално се нагрява и охлажда доста по-бързо от водата. Водата изисква повече сила, с цел да увеличи и намали температурата си, тъй че се затопля и охлажда по-бавно. Поради тази разлика водата е по-добър контейнер за топлота от земята – изключително огромни водни тела, като океаните. Ето за какво виждаме по-големи разлики сред топло и студено време във вътрешността, в сравнение с в крайбрежните региони.

Колкото по-на север живеете, толкоз по-дълго е времето належащо за повишение на температурата и количеството и интензивността на светлината, защото местоположението ви е под надолнище към Слънцето. Междувременно тези области, които получават малко слънчева светлина, не престават да излъчват топлота към космоса. Докато получават по-малко слънчева светлина от топлината, която излъчват, те ще продължат да стават все по-студени. Това е изключително правилно за сушата, която губи топлота доста по-лесно от водата.

Докато Земята се върти, въздухът циркулира към нея с атмосферата. Ако въздухът, който се движи във вашия регион, идва значително от места като Арктика, които не получават доста слънце през зимата, може да сте в изискванията на леден въздух за дълго време.

Но в случай че въздухът ви попадне на водно тяло, което поддържа по-равномерна температура през годината, тези разлики могат да бъдат доста по-малки.

Колко бързо губим дневната светлина преди слънцестоенето и я връщаме по-късно?

Това зависи мощно от вашето местонахождение. Колкото по-близо сте до един от полюсите, толкоз по-бърза е скоростта на смяна на дневната светлина. Ето за какво Аляска да вземем за пример минава от съвсем никаква дневна светлина през зимата до съвсем никаква мрачевина през лятото.

Дори за едно и също несъмнено място смяната не е непрекъсната през годината. Скоростта на смяна на дневната светлина е най-бавна по време на слънцестоенето – декември през зимата, юни през лятото – и най-бърза в дните на равноденствие, в средата на март и средата на септември. Тази смяна се случва, когато зоната на Земята, получаваща директна слънчева светлина, се люлее от 23,5 Северна широчина до 23,5 Южна широчина, почти там на север от екватора е Маями, а на юг от екватора – Асунсион, Парагвай.

По отношение на дневната светлина, хората от другата страна на планетата – Южното полу-кълбо виждат тъкмо противоположното на това, което виждаме ние. Точно в този момент те са в разгара на лятото и се радват на най-голямото количество дневна светлина, което ще получат за годината. Но има основна разлика: Южното полукълбо има доста по-малко земя и доста повече вода от Северното полукълбо.

Благодарение на въздействието на южните океани, земните маси в Южното полукълбо имат по-малко рискови температури, в сравнение с сушата в Северното полукълбо. Така че, макар че едно място от противоположната страна на планетата от вашето местонахождение може да получава тъкмо толкоз слънчева светлина в този момент, колкото вашият регион през лятото, времето там може да е друго от летните условия, с които сте привикнали. Но въпреки всичко може да е занимателно да си представим топъл летен бриз от другата страна на Земята – изключително през снежния януари при нас.