На стадионите няма публика, но футболните отбори се превръщат в

На стадионите няма аудитория, само че футболните тимове се трансформират в огнища на болестта от Ковид-19. Всеки ден в статистиката попадат футболисти и треньори, отсрочват се мачове. Твърди се, че противоепидемичните ограничения се съблюдават на формалните дуели и тренировки, към БФС има здравна комисия, която упражнява надзор.

Всъщност, по какъв начин е допустимо да се спазят ограниченията на един футболен мач – играчите да са на отдалеченост от два метра ли, с маски ли да играят, какво да създадат? Ако желаят да набият съдията или просто да го напсуват, от какво разстояние имат право да работят? На какъв брой метра от вратата имат право да се приближават нападателите?

Очевидно е, че за никакви противоепидемични ограничения не може да става дума, когато двата тима излязат на терена. Остава контролът с PSR тестванията, които демонстрират дали инфектираните футболисти не са 11, колкото е належащо за отсрочване на мача. Ако са по-малко, карантина за болните и другите не престават до идващия тест.

Но всяка вечер гледаме едно и също – обятия и целувки след всеки гол. Ако той е доста значим – победа в последните минути, се образува купчина от играчи, скочили върху голмайстора.

Футболистите са всеки ден дружно и не са се затъжили толкоз доста, че да си налитат след всеки гол. Поне това могат да си спестят за известно време – да се прегръщат и да се целуват. Така по-дълго ще се задържат на терена и по-малка е вероятността да стигат до сериозната численост 11.

Дали здравната комисия към БФС може да издаде сходна възбрана – не се целувайте на терена! Дали въобще се е сетила, че това е проблем. Дали самите футболисти усещат, че това е проблем.