Защо гоним машините за гласуване с кукерски танци?
На фотографията: проф. Ивайло Дичев
За драмата към Изборния кодекс се писа не малко. За всички е ясно, че ГЕРБ разрушава страната, с цел да разцепи реформаторската коалиция, а Нинова самоубива партията си, с цел да оправдае неприятните резултати. Дори компромисното предложение на Движение за права и свободи да похарчим едни нови 60 милиона за други машини, които ревизират хартиената бюлетина като скенери, не дава отговор на въпроса – можем ли да сме сигурни, че някой безконтролен политик няма да се усъмни и в тях. И дали най-после няма да стигнем до пръстовите отпечатъци.
Проблемът е, че целият този примитивизъм хваща дикиш измежду значително жители. Че нашата „ нация техническа “ (както я наричаше Живков), май не е надалеч от новозеландските маори, които считат, че като ги фотографираш, им открадваш душата.
Вземете това. Наскоро един почитан университет ме накара да им изпратя декларация по пощата и подписана със наследник химикал. Не електронен автограф, не сканиране, не черен. По-възрастните несъмнено ще си спомнят, че преди време не одобряваха публични документи, написани с писалка, евентуално тъй като им е била съмнително западна. В учебно заведение ни учеха да пишем с перодръжки, фино и дебело, а по чантите ни непроменяемо имаше петна от счупена мастилница. До ден сегашен администрацията боготвори печата, за който се редиш на едно несъмнено гише. Но какво значи щемпел през днешния ден? Една гумена форма, която всеки може да си поръча за няколко лв.. Добре, че не са се сетили съответните политически сили да я оспорват и нея.
Учрежденията работят с хартия
У нас същински лудити няма, тъй като не се следи нахлуване на изкуствен интелект, който да лишава работни места (не се намира и доста натурален, само че нейсе). На нещастните изборни преброители, чиято работа новият Изборен кодекс утроява, просто се оферират повече пари и готово. Съпротивата против всяка стъпка напред е голяма, а законодателните промени са добър мотив на „ консерваторите “ да спъват каквото могат. Хартията продължава да е главен документ в множеството институции, което значи, че прословутото електронно ръководство не облекчава труда, а го удвоява – един път пишеш на хартия, един път на компютъра. Скоро имахме спор към електронните предписания: лекарите стачкуваха, тъй като нямало да могат да напишат рецепта при посещаване на болен в дома му. Почудих се за какво това да е проблем – дали нямат леки компютри, подобаващи за визити и снабдени с мобилни данни?
Не знам дали българите сме по-примитивни от други нации. Помня по какъв начин преди години френски другари се молеха компютърът някак да излезе от синия екран, който значеше нещо ужасно, само че неразбираемо какво. Когато се появява телефонът шведските селяни късат жиците, тъй като имат вяра, че по тях минават демони. Мобилният телефон пък беше съпроводен с световен боязън, че предизвиква рак на мозъка – предлагаше се да го ползваш със слушалки, с цел да не е прекомерно покрай главата ти. 5G-мрежата пък беше упрекната за Ковид епидемията: две български общини взеха решение да забранят разполагането на новите антени на територията си, а в София и до в този момент има блокове, които се лишават от прихода, което това може да им донесе. За всеки случай.
Светът се трансформира все по-бързо, все по-сложни и неразбираеми стават нещата, с които би трябвало да живеем. Навремето доста български мъже можеха да легнат под Москвича и да го оправят. Съвременният автомобил е екипиран с компютър, който за множеството от тях остава загадка – просто го хвърлят и купуват нов. А какво да кажем за още по-неразбираеми неща като криптовалутите, лицевото следене или генетичното редактиране? Гражданинът схваща все по-малко и се усеща беззащитен пред заканите, с които го бомбардират ежедневно медиите. И става по този начин, че достиженията на напредъка се трансформират в някакви идоли, на които едни се кланят, други се гневят.
Техниката се отдалечава от нас, а ние от техниката
Особено рисково наподобява развиването в областта на връзките, приватизирани през днешния ден от обществените мрежи. Какъв е логаритъмът, който ръководи нашите усети, ползи, другарства? Фирмена загадка. Самият Марк Зукърбърг се разкая, задето не планувал отрицателните последствия от откритието си и даде обещание да вземе ограничения против радикализацията и лъжите в своята мрежа. Но допустимо ли е това в планетарен мащаб?
Скоро огромна група от български жители изпратихме петиция до европарламента с митинг за метода, по който се (вече съществена цифрова медия у нас) от своята компания Телус. Самият аз съм обект на чести необясними блокирания, за които не мога да диспутирам или да желая сметка. Но не е ли ФБ частна компания, която си постанова правила? Ако си представим, че модерацията се промени и почне да глоби хора, които поддържат съветската експанзия и антисоциални позиции на отсрещната страна – дали пък тогава няма крайната десница да почне да написа петиции? Така прочее стана с Туитър, когато блокираха профила на Тръмп. Сега пък работата там е на път да се обърне в дясно-либертарианска посока.
Все отново България е част от модерния свят
Не се пробвам да обмислям по какъв начин да се модерират обществените мрежи. Просто ви обръщам внимание върху това, че ние тук се зверим пред един логаритъм, фиктивен на 10 хиляди километра, прилаган от хора, които не познаваме, и които не сме упълномощавали за нищо. По същия метод ще се зверим един ден, когато около нас вземат да прелитат безшофьорни коли, а Илон Мъск успее да вгради чипове в мозъка ни. Не тъй като сме дебилни старци, както си мислят в Българска социалистическа партия, а тъй като техниката се отдалечава от нас, става все по-трудно разгадаема. Българската специфичност е в това, че наместо да внасят разсъдък, елитите си разрешават да побъркват така и така разтревожения от скоростта на измененията народ.
Проблемът с ускоряващия се напредък е сериозен, само че времето, в което му се противопоставяше патриархалната селска идилия, от дълго време мина. България е част от модерния свят, за хубаво и неприятно. И извънредно безконтролно е български политици да ни трансформират в племе, което с кукерски танци ще гони духа на машината.
Текстът е оповестен в „ Дойче веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За драмата към Изборния кодекс се писа не малко. За всички е ясно, че ГЕРБ разрушава страната, с цел да разцепи реформаторската коалиция, а Нинова самоубива партията си, с цел да оправдае неприятните резултати. Дори компромисното предложение на Движение за права и свободи да похарчим едни нови 60 милиона за други машини, които ревизират хартиената бюлетина като скенери, не дава отговор на въпроса – можем ли да сме сигурни, че някой безконтролен политик няма да се усъмни и в тях. И дали най-после няма да стигнем до пръстовите отпечатъци.
Проблемът е, че целият този примитивизъм хваща дикиш измежду значително жители. Че нашата „ нация техническа “ (както я наричаше Живков), май не е надалеч от новозеландските маори, които считат, че като ги фотографираш, им открадваш душата.
Вземете това. Наскоро един почитан университет ме накара да им изпратя декларация по пощата и подписана със наследник химикал. Не електронен автограф, не сканиране, не черен. По-възрастните несъмнено ще си спомнят, че преди време не одобряваха публични документи, написани с писалка, евентуално тъй като им е била съмнително западна. В учебно заведение ни учеха да пишем с перодръжки, фино и дебело, а по чантите ни непроменяемо имаше петна от счупена мастилница. До ден сегашен администрацията боготвори печата, за който се редиш на едно несъмнено гише. Но какво значи щемпел през днешния ден? Една гумена форма, която всеки може да си поръча за няколко лв.. Добре, че не са се сетили съответните политически сили да я оспорват и нея.
Учрежденията работят с хартия
У нас същински лудити няма, тъй като не се следи нахлуване на изкуствен интелект, който да лишава работни места (не се намира и доста натурален, само че нейсе). На нещастните изборни преброители, чиято работа новият Изборен кодекс утроява, просто се оферират повече пари и готово. Съпротивата против всяка стъпка напред е голяма, а законодателните промени са добър мотив на „ консерваторите “ да спъват каквото могат. Хартията продължава да е главен документ в множеството институции, което значи, че прословутото електронно ръководство не облекчава труда, а го удвоява – един път пишеш на хартия, един път на компютъра. Скоро имахме спор към електронните предписания: лекарите стачкуваха, тъй като нямало да могат да напишат рецепта при посещаване на болен в дома му. Почудих се за какво това да е проблем – дали нямат леки компютри, подобаващи за визити и снабдени с мобилни данни?
Не знам дали българите сме по-примитивни от други нации. Помня по какъв начин преди години френски другари се молеха компютърът някак да излезе от синия екран, който значеше нещо ужасно, само че неразбираемо какво. Когато се появява телефонът шведските селяни късат жиците, тъй като имат вяра, че по тях минават демони. Мобилният телефон пък беше съпроводен с световен боязън, че предизвиква рак на мозъка – предлагаше се да го ползваш със слушалки, с цел да не е прекомерно покрай главата ти. 5G-мрежата пък беше упрекната за Ковид епидемията: две български общини взеха решение да забранят разполагането на новите антени на територията си, а в София и до в този момент има блокове, които се лишават от прихода, което това може да им донесе. За всеки случай.
Светът се трансформира все по-бързо, все по-сложни и неразбираеми стават нещата, с които би трябвало да живеем. Навремето доста български мъже можеха да легнат под Москвича и да го оправят. Съвременният автомобил е екипиран с компютър, който за множеството от тях остава загадка – просто го хвърлят и купуват нов. А какво да кажем за още по-неразбираеми неща като криптовалутите, лицевото следене или генетичното редактиране? Гражданинът схваща все по-малко и се усеща беззащитен пред заканите, с които го бомбардират ежедневно медиите. И става по този начин, че достиженията на напредъка се трансформират в някакви идоли, на които едни се кланят, други се гневят.
Техниката се отдалечава от нас, а ние от техниката
Особено рисково наподобява развиването в областта на връзките, приватизирани през днешния ден от обществените мрежи. Какъв е логаритъмът, който ръководи нашите усети, ползи, другарства? Фирмена загадка. Самият Марк Зукърбърг се разкая, задето не планувал отрицателните последствия от откритието си и даде обещание да вземе ограничения против радикализацията и лъжите в своята мрежа. Но допустимо ли е това в планетарен мащаб?
Скоро огромна група от български жители изпратихме петиция до европарламента с митинг за метода, по който се (вече съществена цифрова медия у нас) от своята компания Телус. Самият аз съм обект на чести необясними блокирания, за които не мога да диспутирам или да желая сметка. Но не е ли ФБ частна компания, която си постанова правила? Ако си представим, че модерацията се промени и почне да глоби хора, които поддържат съветската експанзия и антисоциални позиции на отсрещната страна – дали пък тогава няма крайната десница да почне да написа петиции? Така прочее стана с Туитър, когато блокираха профила на Тръмп. Сега пък работата там е на път да се обърне в дясно-либертарианска посока.
Все отново България е част от модерния свят
Не се пробвам да обмислям по какъв начин да се модерират обществените мрежи. Просто ви обръщам внимание върху това, че ние тук се зверим пред един логаритъм, фиктивен на 10 хиляди километра, прилаган от хора, които не познаваме, и които не сме упълномощавали за нищо. По същия метод ще се зверим един ден, когато около нас вземат да прелитат безшофьорни коли, а Илон Мъск успее да вгради чипове в мозъка ни. Не тъй като сме дебилни старци, както си мислят в Българска социалистическа партия, а тъй като техниката се отдалечава от нас, става все по-трудно разгадаема. Българската специфичност е в това, че наместо да внасят разсъдък, елитите си разрешават да побъркват така и така разтревожения от скоростта на измененията народ.
Проблемът с ускоряващия се напредък е сериозен, само че времето, в което му се противопоставяше патриархалната селска идилия, от дълго време мина. България е част от модерния свят, за хубаво и неприятно. И извънредно безконтролно е български политици да ни трансформират в племе, което с кукерски танци ще гони духа на машината.
Текстът е оповестен в „ Дойче веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ