Чудният свят на животните отпреди милиони години по нашите земи в Асеновград
На хълма Баделема в Асеновград има една постройка, която може тотално да преобърне визията ни за света в близост – подобен, какъвто го познаваме през днешния ден и подобен, какъвто е бил преди 7-8 млн. години, споделя кореспондентът на БГНЕС за района.
Създаден през 1990 година като филиал на Националния палеонтологичен музей към Българска академия на науките, Палеонтологичният музей в Асеновград споделя невероятната история на жителите на тези места, а събирането на сбирката и нейният принос към науката, са още една история – този път на човешкия дух.
Учителят по биология в локалната гимназия Димитър Ковачев открива при летни експедиции през 60-те години на предишния век скелет на деинотерий край село Езерово. Неговата находка е изложена в Националния палеонтологичен музей в София, а тъкмо копие посреща посетителите на музея в Асеновград, който справедливо носи името на основателя си.
Deinotherium Giganteum Kaupе се назовава този тип, а в света са открити пет негови скелета, най-запазеният, с най-вече кости е точно откритият от учителя Димитър Ковачев. Това е един от най-големите за всички времена сухоземен бозайник, в действителност преди него по-големи са единствено още два. Приема се за предшественик на днешните слонове, а в България е обитавал Родопите.
Гигантското животно е имало хобот, живеело е край спокойни заблатени води, обрасли с богата крайбрежна растителност и се е хранело с коренища и водна растителност. Големите му, извити надолу бивни, са му помагали да намира храната си. Ходилата му са имали голяма повърхност, която го е предпазвала от поглъщане. При разкопките на процедура са открити всички негови кости като се изключи единия крайник.
В продължение на 30 години учителят по биология благодарение на възпитаници е събирал цялата сбирка на музея - в случай че първият етаж на днешната експозиция със скелета на деинотериума показва еволюцията на хоботните животни, то на втория етаж, към този момент разширена със съдействието на двама щатни консерватори към музея, сбирката показва хипарионовата фауна и нейното многообразие през Туролия - етаж от късния Миоцен на България.
В 30 витрини могат да се видят корали, амонити, изкопаеми морски таралежи и остатъци от фосилни костенурки, само че главната част на сбирката са изкопаемите бозайници - в действителност тъкмо тук, в Асеновград, се намира и най-голямата у нас колекция от неогенски гръбначни животни.
Научната сбирка от късномиоценски бозайници включва 25 000 мостри от повече от 40 типа - в това число и многочислени остатъци от типове, които и сега са в развой на интензивно проучване. Става дума за хипариони и бовиди, само че и хищници, носорози, хоботни, елени, примати, тубулидентата, в това число и видове на новоописани таксони.
След огромното си изобретение на останките на деинотерия край село Езерово през 1965-та, учителят Димитър Ковачев стартира през 70-те години да провежда и организира постоянни палеонтологични експедиции със свои възпитаници. Той управлява дълги години разкопките в находището на миоценски бозайници край благоевградското село Калиманци, а през 80-те открива и находището край село Хаджидимово- " Гиризите ", едно от най- богатите за науката залежи на пикермийска фауна. В началото находките му са били изложени в гимназията в Асеновград, по-късно градът отстъпва постройката на някогашния Младежки дом, където той се намира и в този момент.
Дъщерята на Димитър Ковачев е организатор в музея, а негов шеф е младият академик доктор Недко Недялков, който напълно неотдавна разгласи пред научния свят откриването на нов тип бозайник - Talpa Martinorum в Странджа. /БГНЕС
Създаден през 1990 година като филиал на Националния палеонтологичен музей към Българска академия на науките, Палеонтологичният музей в Асеновград споделя невероятната история на жителите на тези места, а събирането на сбирката и нейният принос към науката, са още една история – този път на човешкия дух.
Учителят по биология в локалната гимназия Димитър Ковачев открива при летни експедиции през 60-те години на предишния век скелет на деинотерий край село Езерово. Неговата находка е изложена в Националния палеонтологичен музей в София, а тъкмо копие посреща посетителите на музея в Асеновград, който справедливо носи името на основателя си.
Deinotherium Giganteum Kaupе се назовава този тип, а в света са открити пет негови скелета, най-запазеният, с най-вече кости е точно откритият от учителя Димитър Ковачев. Това е един от най-големите за всички времена сухоземен бозайник, в действителност преди него по-големи са единствено още два. Приема се за предшественик на днешните слонове, а в България е обитавал Родопите.
Гигантското животно е имало хобот, живеело е край спокойни заблатени води, обрасли с богата крайбрежна растителност и се е хранело с коренища и водна растителност. Големите му, извити надолу бивни, са му помагали да намира храната си. Ходилата му са имали голяма повърхност, която го е предпазвала от поглъщане. При разкопките на процедура са открити всички негови кости като се изключи единия крайник.
В продължение на 30 години учителят по биология благодарение на възпитаници е събирал цялата сбирка на музея - в случай че първият етаж на днешната експозиция със скелета на деинотериума показва еволюцията на хоботните животни, то на втория етаж, към този момент разширена със съдействието на двама щатни консерватори към музея, сбирката показва хипарионовата фауна и нейното многообразие през Туролия - етаж от късния Миоцен на България.
В 30 витрини могат да се видят корали, амонити, изкопаеми морски таралежи и остатъци от фосилни костенурки, само че главната част на сбирката са изкопаемите бозайници - в действителност тъкмо тук, в Асеновград, се намира и най-голямата у нас колекция от неогенски гръбначни животни.
Научната сбирка от късномиоценски бозайници включва 25 000 мостри от повече от 40 типа - в това число и многочислени остатъци от типове, които и сега са в развой на интензивно проучване. Става дума за хипариони и бовиди, само че и хищници, носорози, хоботни, елени, примати, тубулидентата, в това число и видове на новоописани таксони.
След огромното си изобретение на останките на деинотерия край село Езерово през 1965-та, учителят Димитър Ковачев стартира през 70-те години да провежда и организира постоянни палеонтологични експедиции със свои възпитаници. Той управлява дълги години разкопките в находището на миоценски бозайници край благоевградското село Калиманци, а през 80-те открива и находището край село Хаджидимово- " Гиризите ", едно от най- богатите за науката залежи на пикермийска фауна. В началото находките му са били изложени в гимназията в Асеновград, по-късно градът отстъпва постройката на някогашния Младежки дом, където той се намира и в този момент.
Дъщерята на Димитър Ковачев е организатор в музея, а негов шеф е младият академик доктор Недко Недялков, който напълно неотдавна разгласи пред научния свят откриването на нов тип бозайник - Talpa Martinorum в Странджа. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ