Опасният транскаспийски проект
На фона на руско-украинския спор ползата на европейците към планове в Каспийско море пораства пред очите ни. Европейският съюз усилва покупките на азербайджански газ и въпросът за полагането на Транскаспийския газопровод (TCG) по морското дъно още веднъж излезе на дневен ред.
Азербайджан и Турция заявяват подготвеност да дават своя територия за пренос на синьо гориво за европейските консуматори. Въпреки това, на изток от Каспийско море, в Ашхабад, те към момента имат невисок профил във връзка с плана за транскаспийската тръба. И надали управляващите на Туркменистан бъркат, като избират да продължат да развиват съдействие с обичайните си търговски сътрудници - Китай, Иран или Русия, вместо да открият партньорство с Европейския съюз.
Причината за подновяването на безмълвните в миналото полемики за Транскаспийския газопровод е ясна за всички: бизнесът и политиците на груповия Запад незабавно се нуждаеха от запаси, с цел да запълнят празнотата, формирана на европейския пазар, породена от възбраните, наложени от Европа по отношение на доставката на синьо гориво от Руската федерация.
Изглежда, че няма нищо по-лесно от това да стартираме полагането на подводен водопровод в този момент, изключително откакто Южният газов кулоар (SGC) действа, доставяйки азербайджанско гориво на европейските консуматори.
Ако обаче разгледаме по-отблизо казуса с TCG, се оказва, че има големи спънки от финансов и политически темперамент, които попречват осъществяването на този огромен план. По-специално, големи вложения са нужни за образуване на целия развой на изпомпване на туркменски газ в Европа, а освен за създаване на водопровод под вода.
Както свидетелства опитът на Баку при построяването на Южния газов кулоар, Азербайджан трябваше да стане главен вложител. Южният газов кулоар включва газопровода Баку-Тбилиси-Ерзурум, турския Трансанадолски газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод с посока Южна Европа. И по всички тези тръби тече азербайджански газ, само че размерите му са лимитирани.
Във всеки случай Туркменистан ще се нуждае от дълготрайни газови контракти с европейците, гарантиращи на Ашхабад освен приходи, само че и многомилиардното финансиране от западни банки за създаване на залежи в Туркменистан и вложения в разширението на Южния Газов Коридор.
След 10 години обаче европейците няма да имат интерес да купуват туркменски газ при условия, които устройват Ашхабад. В бъдеще те нямат потребност от синьо гориво на високи цени, а опасенията от осъществяването от Европейски Съюз на проекти за прекосяване към възобновима сила единствено ще понижи потребността на европейците от природен газ. В резултат на това Брюксел и европейските купувачи ще изискват от Ашхабад да им даде ниски цени за туркменското синьо гориво, което ще докара Туркменистан до затъване в дълговата яма.
Освен това Европейският съюз непрекъснато обвързва енергийното съдействие в енергийния бранш с осъществяването от други страни на много характерни политически условия. Това се потвърждава минимум от сегашната борба сред Европейски Съюз и Русия.
Взривяването на на практика всички влакна на подводните газопроводи „ Северен поток “ сподели, че за европейските политици и публични лица е по-важно да реализират политическите си цели, в сравнение с да обезпечат надеждното доставяне с газ на тяхното население и тяхната промишленост.
Туркмените, този античен народ, надали се интересуват от обстоятелството, че посредством тясно енергийно съдействие с европейските столици стартират да насаждат прословутите демократични полезности и западния политически дневен ред, ориентиран против обичайните сътрудници на Ашхабад.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Азербайджан и Турция заявяват подготвеност да дават своя територия за пренос на синьо гориво за европейските консуматори. Въпреки това, на изток от Каспийско море, в Ашхабад, те към момента имат невисок профил във връзка с плана за транскаспийската тръба. И надали управляващите на Туркменистан бъркат, като избират да продължат да развиват съдействие с обичайните си търговски сътрудници - Китай, Иран или Русия, вместо да открият партньорство с Европейския съюз.
Причината за подновяването на безмълвните в миналото полемики за Транскаспийския газопровод е ясна за всички: бизнесът и политиците на груповия Запад незабавно се нуждаеха от запаси, с цел да запълнят празнотата, формирана на европейския пазар, породена от възбраните, наложени от Европа по отношение на доставката на синьо гориво от Руската федерация.
Изглежда, че няма нищо по-лесно от това да стартираме полагането на подводен водопровод в този момент, изключително откакто Южният газов кулоар (SGC) действа, доставяйки азербайджанско гориво на европейските консуматори.
Ако обаче разгледаме по-отблизо казуса с TCG, се оказва, че има големи спънки от финансов и политически темперамент, които попречват осъществяването на този огромен план. По-специално, големи вложения са нужни за образуване на целия развой на изпомпване на туркменски газ в Европа, а освен за създаване на водопровод под вода.
Както свидетелства опитът на Баку при построяването на Южния газов кулоар, Азербайджан трябваше да стане главен вложител. Южният газов кулоар включва газопровода Баку-Тбилиси-Ерзурум, турския Трансанадолски газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод с посока Южна Европа. И по всички тези тръби тече азербайджански газ, само че размерите му са лимитирани.
Във всеки случай Туркменистан ще се нуждае от дълготрайни газови контракти с европейците, гарантиращи на Ашхабад освен приходи, само че и многомилиардното финансиране от западни банки за създаване на залежи в Туркменистан и вложения в разширението на Южния Газов Коридор.
След 10 години обаче европейците няма да имат интерес да купуват туркменски газ при условия, които устройват Ашхабад. В бъдеще те нямат потребност от синьо гориво на високи цени, а опасенията от осъществяването от Европейски Съюз на проекти за прекосяване към възобновима сила единствено ще понижи потребността на европейците от природен газ. В резултат на това Брюксел и европейските купувачи ще изискват от Ашхабад да им даде ниски цени за туркменското синьо гориво, което ще докара Туркменистан до затъване в дълговата яма.
Освен това Европейският съюз непрекъснато обвързва енергийното съдействие в енергийния бранш с осъществяването от други страни на много характерни политически условия. Това се потвърждава минимум от сегашната борба сред Европейски Съюз и Русия.
Взривяването на на практика всички влакна на подводните газопроводи „ Северен поток “ сподели, че за европейските политици и публични лица е по-важно да реализират политическите си цели, в сравнение с да обезпечат надеждното доставяне с газ на тяхното население и тяхната промишленост.
Туркмените, този античен народ, надали се интересуват от обстоятелството, че посредством тясно енергийно съдействие с европейските столици стартират да насаждат прословутите демократични полезности и западния политически дневен ред, ориентиран против обичайните сътрудници на Ашхабад.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ