Почти рухна европейската икономика. Кои са основните пропагандни теми преди евроизборите
На фона на идните евроизбори няколко тези за хипотетични " провали " на политиката на Брюксел започнаха да се повтарят от анализатори в българските медии. Зад доста от тях не стоят солидни обстоятелства. Кои са четирите най-често срещани?
Разказите за " самозабравилия се " брюкселски хайлайф, които постоянно съответстват и с съществени опорни точки на съветската агитация, не са нещо ново за българската медийна среда.
През последните седмици, в навечерието на идните избори за Европейския парламент (ЕП) на 9 юни, някои от най-често канените в народен ефир анализатори съживиха изказвания, за които мъчно се намират обстоятелства, по адрес на сегашните политики на Европейския съюз (ЕС).
Кое е вярното за войната в Украйна, за отминалата пандемия, " зелената договорка " на Европа и мигрантите?
" Украинската " война
Реакцията на страните от Европейския съюз (ЕС) във връзка с съветската война в Украйна постоянно се показва като неточност на Брюксел. Аргументите в интерес на тази позиция, които в последно време постоянно се чуват в народен ефир, в множеството случаи се базират на погрешни изказвания.
В ефира на социологът Андрей Райчев сподели, че войната е била „ направена “ от елита в Брюксел „ преднамерено “, което съгласно него е било доказано от Ангела Меркел, като по-късно е била употребена, с цел да не се приказва за предходния „ неуспех “ на Европейски Съюз - политиката му за справяне с пандемията от ковид.
Войната беше стартирана от Русия. Опасения, че Москва може да стартира пълномащабна инвазия, породиха още през 2014 година, когато Русия анексира нелегално украинския полуостров Крим. Настоящите " елити " в Брюксел - Екологичен потенциал, а след това и председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, са определени през 2019 година
Бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел не е твърдяла, че Европа е " направила " войната в Украйна. Тя, че по време на ръководството си е пробвала дипломатически да предотврати пълномащабна съветска инвазия, само че не е постигнала триумф.
Както Райчев, по този начин и социологът и политик проф. Иво Христов употребяват израза „ украинска война “.
Войната в Украйна е съветска, защото името се дефинира от страната, която я е почнала.
Пред социологът Кънчо Стойчев подлага на критика изпращането на военна помощ за нападнатата страна, защото по негови думи „ едно е моралната поддръжка във връзка с Украйна, напълно друго е военната поддръжка, защото знаем, че такава има и тя е освен на ниво доставки на оръжие “.
Няма данни различен тип военна помощ, нито за наличие на западни военни на територията на Украйна и западните водачи нееднократно, че нямат желание да пращат друго с изключение на оръжия в страната. Тези оръжия са от основно значение за Киев, защото без тях Украйна не би могла да се опълчи на агресора.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Според Стойчев обединена Европа към този момент се пропагандира като „ план не за мир “ и заема позицията „ война до последния украинец и до последния руснак “.
Европейските страни не пазят войната, те пазят правото на една суверенна европейска страна да се отбранява против непропорционално по-голям боен агресор. Стойчев споделя още, че по начало „ обединена Европа е основана като план за мир “ - това значи отвод от нападане на непозната страна. Това, което Русия направи, е таман противоположното – атакува непозната страна.
Европейски Съюз и Украйна не упорстват войната да се води самоцелно, до последния боец, тяхното искане е съветските войски да се изтеглят, с цел да няма повече жертви, и по едно и също време с това да бъде спазено правото на Украйна да съществува като самостоятелна страна в интернационално приетите ѝ граници.
Както Райчев, по този начин и Стойчев настояват, че през днешния ден има огромна бездна сред елита в Брюксел - по върховете на Европейски Съюз, и европейското население, което не поддържа решенията на Брюксел за войната. Стойчев се базира на интернационално проучване на организацията „ Галъп интернешънъл “, съгласно което по-голямата част от европейските жители не биха воювали, с цел да защитят родината си.
Тези данни нямат общо с позицията на европейските жители съответно във връзка с изпращането на военна помощ за Украйна.
По данни на интернационалната организация за изследвания от март 2024 година 36% от европейците в 18 страни желаят помощта за Украйна да е приоритет на идващия Екологичен потенциал, а други 36% считат, че тя е значима, само че не е приоритет.
Данни на от декември 2023 година демонстрират прочут спад по отношение на началото на годината, само че въпреки всичко регистрират 60% утвърждение в целия Европейски Съюз за военната помощ, както и 72% утвърждение за финансова помощ за Киев и налагане на стопански наказания на Русия.
На въпрос по отношение на апелите на водачи на Европейски Съюз съюзът да се приготви за защита и да сложи стопанската система си на военно ниво проф. Иво Христов споделя пред, че по този начин те „ ни тласкат към война “.
Увеличени разноски за защита се следят в целия свят. По данни на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира () общите международни военни разноски са се нараснали с 6,8% през 2023 по отношение на 2022 година - най-рязкото нарастване от 2009 насам. Ако хипотетично Европа не подхваща никакви дейности по посока усилване на отбранителните си качества, тогава това ще е единственият район в света, който не се подсигурява на фона увеличаващата се световна неустановеност.
Според проф. Христов " последователното излизане на Съединени американски щати " от уговорките, свързани с „ украинската война “ е станало мотив Брюксел да ускори личното си въоръжаване.
Вашингтон забави, само че в последна сметка военна и финансова помощ от 61 милиарда $ за Украйна.
COVID-19
Твърденията, че Европа не е реагирала съответно на пандемията от ковид и е преувеличила смисъла ѝ, също се появиха още веднъж. Те имат почва в България, където недоверието към ограниченията за предотвратяване от ковид беше най-високо в Европейски Съюз.
Европейски Съюз нямаше единна политика за всички страни членки. Всяка обособена страна решаваше какви ограничавания да наложи по време на пандемията, като в множеството имаше строги ограничения и няколко интервала на изолираност (локдаун).
Един от причините на Райчев срещу ограниченията в Европа е, че в Швеция, където изначало нямаше изолираност, е било по-добре, в сравнение с в Германия, където е имаше.
В началото на 2020 година, по време на първата европейска вълна от ковид, Швеция съвсем никакви наложителни ограничения за да се сътвори колективен имунитет. В края на годината кралят Карл Густаф XVI този метод за неуспех. През май 2021 година Швеция към този момент в Европейски Съюз по заболеваемост от COVID-19.
Впоследствие бяха въведени органичения и 73% от популацията се имунизира. Общият брой смъртни случаи до момента е над 27 хиляди. Статистиката в Германия – имунизирани са близо 78% от хората, а смъртните случаи са близо 175 хиляди при население към 8 пъти по-голямо от това на Швеция.
В на организацията на Кънчо Стойчев „ Галъп интернешънъл “, излязло през април 2024 година, написа: „ болшинството в по-голямата част от развития свят към момента има вяра, че заплахите от COVID-19 не са пресилени, до момента в който в останалия свят болшинството има вяра в противоположното. Защо? Най-вероятно отговорът е обвързван със силата на медиите и пропагандата в Западния свят “.
В Европа починаха над 2 милиона души в резултат на пандемията. Това е един от най-гъсто обитаемоте и най-засегнати от вируса райони в света.
В България процентът на имунизирани с най-малко една доза е най-нисък в Европейски Съюз - 30.5% при междинна стойност от 75.6% . По-рано тази година стана ясно, че 3 български района от COVID-19 в Европейски Съюз. В края на април предложи одит за средствата, изхарчени за битка с ковид, защото заболеваемостта и смъртността от него са измежду най-високите в света.
В Китай, чието население е близо три пъти по-голямо от това на Европейски Съюз, беше доста по-малък. Там комунистическата власт наложи строга и продължителна политика на „ Нулев коронавирус “, която ограничаваше свободите на жителите не по-малко от европейските ограничения. Стигна се и до всеобщи в резултат на които Пекин смекчи политиката си. Процентът имунизирани е 90% .
Зелената договорка
Според Райчев третият " неуспех " на Европа през последните години е така наречен Зелена договорка. " Почти рухна европейската стопанска система от тая нелепост ", споделя той.
Резултатите от Зелената договорка няма по какъв начин да бъдат оценени, защото доста от ограниченията, заложени в нея, занапред следва да се приложат.
(ЕЗС) цели прекосяване към по-екологични източници на сила. Тя беше призната през 2019 година и съставлява политическа рамка за " климатична индиферентност ".
След началото на пандемията и на фона на тежките стопански последици от нея договорката влезе под формата на разнообразни условия в част от Плановете за възобновяване и резистентност (ПВУ) на обособените страни членки. В българския ПВУ се планува затваряне на въглищните централи. Това провокира неодобрение и на това условие.
Данните на Евробарометър от декември 2023 година, че над 80% от интервюираните утвърждават Европейски Съюз да влага масирано във възобновими енергийни източници и да понижи енергийната си взаимозависимост от Русия допустимо най-скоро. Москва спонсорира войната си благодарение на приходите, които получава от продажба на газ и нефт.
Мигрантите
Според различен анализатор пък европейските избори ще се проведат под знака на проблема с " всеобщото преселение на хора от Близкия изток и Африка ". Това сподели бред Кристиян Шкварек - анализатор, който и представител за България на Европейските консерватори и реформисти. По негови думи това е набъбваща тематика " в съзнанието на всеки българин, на всеки европеец, на всеки американец ".
Миграцията от години е разграничителна линия в доста западноевропейски общества, където броят на избягалите от Близкия изток и Северна Африка е доста по-голям. В България тематиката се появява от време на време, без да има действителна заплаха от рецесия.
Коментарът на Шкварек пристигна на фона на засиленото напрежение в България през март във връзка, в които бяха забъркани и чужденци. Във връзка с тях се появиха изказвания, в това число и от политици, за " рецесия на сигурността " и претенции за " радикални ограничения ". Междувременно стана ясно, че от мигрантските центрове в страната са запълнени.
По-рано се появиха и на опозиционни партии, че против участие в Шенген, държавното управление се е съгласило да одобри хиляди мигранти.
Разказите за " самозабравилия се " брюкселски хайлайф, които постоянно съответстват и с съществени опорни точки на съветската агитация, не са нещо ново за българската медийна среда.
През последните седмици, в навечерието на идните избори за Европейския парламент (ЕП) на 9 юни, някои от най-често канените в народен ефир анализатори съживиха изказвания, за които мъчно се намират обстоятелства, по адрес на сегашните политики на Европейския съюз (ЕС).
Кое е вярното за войната в Украйна, за отминалата пандемия, " зелената договорка " на Европа и мигрантите?
" Украинската " война
Реакцията на страните от Европейския съюз (ЕС) във връзка с съветската война в Украйна постоянно се показва като неточност на Брюксел. Аргументите в интерес на тази позиция, които в последно време постоянно се чуват в народен ефир, в множеството случаи се базират на погрешни изказвания.
В ефира на социологът Андрей Райчев сподели, че войната е била „ направена “ от елита в Брюксел „ преднамерено “, което съгласно него е било доказано от Ангела Меркел, като по-късно е била употребена, с цел да не се приказва за предходния „ неуспех “ на Европейски Съюз - политиката му за справяне с пандемията от ковид.
Войната беше стартирана от Русия. Опасения, че Москва може да стартира пълномащабна инвазия, породиха още през 2014 година, когато Русия анексира нелегално украинския полуостров Крим. Настоящите " елити " в Брюксел - Екологичен потенциал, а след това и председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, са определени през 2019 година
Бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел не е твърдяла, че Европа е " направила " войната в Украйна. Тя, че по време на ръководството си е пробвала дипломатически да предотврати пълномащабна съветска инвазия, само че не е постигнала триумф.
Както Райчев, по този начин и социологът и политик проф. Иво Христов употребяват израза „ украинска война “.
Войната в Украйна е съветска, защото името се дефинира от страната, която я е почнала.
Пред социологът Кънчо Стойчев подлага на критика изпращането на военна помощ за нападнатата страна, защото по негови думи „ едно е моралната поддръжка във връзка с Украйна, напълно друго е военната поддръжка, защото знаем, че такава има и тя е освен на ниво доставки на оръжие “.
Няма данни различен тип военна помощ, нито за наличие на западни военни на територията на Украйна и западните водачи нееднократно, че нямат желание да пращат друго с изключение на оръжия в страната. Тези оръжия са от основно значение за Киев, защото без тях Украйна не би могла да се опълчи на агресора.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Според Стойчев обединена Европа към този момент се пропагандира като „ план не за мир “ и заема позицията „ война до последния украинец и до последния руснак “.
Европейските страни не пазят войната, те пазят правото на една суверенна европейска страна да се отбранява против непропорционално по-голям боен агресор. Стойчев споделя още, че по начало „ обединена Европа е основана като план за мир “ - това значи отвод от нападане на непозната страна. Това, което Русия направи, е таман противоположното – атакува непозната страна.
Европейски Съюз и Украйна не упорстват войната да се води самоцелно, до последния боец, тяхното искане е съветските войски да се изтеглят, с цел да няма повече жертви, и по едно и също време с това да бъде спазено правото на Украйна да съществува като самостоятелна страна в интернационално приетите ѝ граници.
Както Райчев, по този начин и Стойчев настояват, че през днешния ден има огромна бездна сред елита в Брюксел - по върховете на Европейски Съюз, и европейското население, което не поддържа решенията на Брюксел за войната. Стойчев се базира на интернационално проучване на организацията „ Галъп интернешънъл “, съгласно което по-голямата част от европейските жители не биха воювали, с цел да защитят родината си.
Тези данни нямат общо с позицията на европейските жители съответно във връзка с изпращането на военна помощ за Украйна.
По данни на интернационалната организация за изследвания от март 2024 година 36% от европейците в 18 страни желаят помощта за Украйна да е приоритет на идващия Екологичен потенциал, а други 36% считат, че тя е значима, само че не е приоритет.
Данни на от декември 2023 година демонстрират прочут спад по отношение на началото на годината, само че въпреки всичко регистрират 60% утвърждение в целия Европейски Съюз за военната помощ, както и 72% утвърждение за финансова помощ за Киев и налагане на стопански наказания на Русия.
На въпрос по отношение на апелите на водачи на Европейски Съюз съюзът да се приготви за защита и да сложи стопанската система си на военно ниво проф. Иво Христов споделя пред, че по този начин те „ ни тласкат към война “.
Увеличени разноски за защита се следят в целия свят. По данни на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира () общите международни военни разноски са се нараснали с 6,8% през 2023 по отношение на 2022 година - най-рязкото нарастване от 2009 насам. Ако хипотетично Европа не подхваща никакви дейности по посока усилване на отбранителните си качества, тогава това ще е единственият район в света, който не се подсигурява на фона увеличаващата се световна неустановеност.
Според проф. Христов " последователното излизане на Съединени американски щати " от уговорките, свързани с „ украинската война “ е станало мотив Брюксел да ускори личното си въоръжаване.
Вашингтон забави, само че в последна сметка военна и финансова помощ от 61 милиарда $ за Украйна.
COVID-19
Твърденията, че Европа не е реагирала съответно на пандемията от ковид и е преувеличила смисъла ѝ, също се появиха още веднъж. Те имат почва в България, където недоверието към ограниченията за предотвратяване от ковид беше най-високо в Европейски Съюз.
Европейски Съюз нямаше единна политика за всички страни членки. Всяка обособена страна решаваше какви ограничавания да наложи по време на пандемията, като в множеството имаше строги ограничения и няколко интервала на изолираност (локдаун).
Един от причините на Райчев срещу ограниченията в Европа е, че в Швеция, където изначало нямаше изолираност, е било по-добре, в сравнение с в Германия, където е имаше.
В началото на 2020 година, по време на първата европейска вълна от ковид, Швеция съвсем никакви наложителни ограничения за да се сътвори колективен имунитет. В края на годината кралят Карл Густаф XVI този метод за неуспех. През май 2021 година Швеция към този момент в Европейски Съюз по заболеваемост от COVID-19.
Впоследствие бяха въведени органичения и 73% от популацията се имунизира. Общият брой смъртни случаи до момента е над 27 хиляди. Статистиката в Германия – имунизирани са близо 78% от хората, а смъртните случаи са близо 175 хиляди при население към 8 пъти по-голямо от това на Швеция.
В на организацията на Кънчо Стойчев „ Галъп интернешънъл “, излязло през април 2024 година, написа: „ болшинството в по-голямата част от развития свят към момента има вяра, че заплахите от COVID-19 не са пресилени, до момента в който в останалия свят болшинството има вяра в противоположното. Защо? Най-вероятно отговорът е обвързван със силата на медиите и пропагандата в Западния свят “.
В Европа починаха над 2 милиона души в резултат на пандемията. Това е един от най-гъсто обитаемоте и най-засегнати от вируса райони в света.
В България процентът на имунизирани с най-малко една доза е най-нисък в Европейски Съюз - 30.5% при междинна стойност от 75.6% . По-рано тази година стана ясно, че 3 български района от COVID-19 в Европейски Съюз. В края на април предложи одит за средствата, изхарчени за битка с ковид, защото заболеваемостта и смъртността от него са измежду най-високите в света.
В Китай, чието население е близо три пъти по-голямо от това на Европейски Съюз, беше доста по-малък. Там комунистическата власт наложи строга и продължителна политика на „ Нулев коронавирус “, която ограничаваше свободите на жителите не по-малко от европейските ограничения. Стигна се и до всеобщи в резултат на които Пекин смекчи политиката си. Процентът имунизирани е 90% .
Зелената договорка
Според Райчев третият " неуспех " на Европа през последните години е така наречен Зелена договорка. " Почти рухна европейската стопанска система от тая нелепост ", споделя той.
Резултатите от Зелената договорка няма по какъв начин да бъдат оценени, защото доста от ограниченията, заложени в нея, занапред следва да се приложат.
(ЕЗС) цели прекосяване към по-екологични източници на сила. Тя беше призната през 2019 година и съставлява политическа рамка за " климатична индиферентност ".
След началото на пандемията и на фона на тежките стопански последици от нея договорката влезе под формата на разнообразни условия в част от Плановете за възобновяване и резистентност (ПВУ) на обособените страни членки. В българския ПВУ се планува затваряне на въглищните централи. Това провокира неодобрение и на това условие.
Данните на Евробарометър от декември 2023 година, че над 80% от интервюираните утвърждават Европейски Съюз да влага масирано във възобновими енергийни източници и да понижи енергийната си взаимозависимост от Русия допустимо най-скоро. Москва спонсорира войната си благодарение на приходите, които получава от продажба на газ и нефт.
Мигрантите
Според различен анализатор пък европейските избори ще се проведат под знака на проблема с " всеобщото преселение на хора от Близкия изток и Африка ". Това сподели бред Кристиян Шкварек - анализатор, който и представител за България на Европейските консерватори и реформисти. По негови думи това е набъбваща тематика " в съзнанието на всеки българин, на всеки европеец, на всеки американец ".
Миграцията от години е разграничителна линия в доста западноевропейски общества, където броят на избягалите от Близкия изток и Северна Африка е доста по-голям. В България тематиката се появява от време на време, без да има действителна заплаха от рецесия.
Коментарът на Шкварек пристигна на фона на засиленото напрежение в България през март във връзка, в които бяха забъркани и чужденци. Във връзка с тях се появиха изказвания, в това число и от политици, за " рецесия на сигурността " и претенции за " радикални ограничения ". Междувременно стана ясно, че от мигрантските центрове в страната са запълнени.
По-рано се появиха и на опозиционни партии, че против участие в Шенген, държавното управление се е съгласило да одобри хиляди мигранти.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ