Морис Але с Нобел за приноси към теорията на пазарите и ефикасното използване на ресурсите
На днешния ден можем да си спомним за Морис Але, френският икономист, притежател на Нобелова премия, който през 2010 година напусна този свят.
Морис Феликс Шарл Але (на френски: Maurice Félix Charles Allais) е почетен с Нобелова премия за стопанска система през 1988 година "за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и и ефикасното потребление на ресурсите ".
Той е роден на 31 май 1911 година във френската столица Париж. Учи в гимназия "Лаканал ", а по-късно в "Луи льо Гран ". През 1933-а приключва с отличие Екол политекник (висше инженерно учебно заведение във Франция). От 1934 до 1936 година учи във Висшето национално минно учебно заведение в Париж. На 26-годишна възраст Морис Але към този момент управлява железопътната мрежа на пет департамента във Франция.
През 1943 година е назначен на поста шеф на Бюрото за минна статистика и документи в Париж. От 1946 до 1980 е шеф по изследователската работа на Националния център за научни проучвания. През 1949 година получава докторска степен от Парижкия университет. Преподава в Института по статистика към Университета в Париж, във Висшия институт по интернационалните връзки в Женева, и в Университета във Вирджиния. От 1970 година управлява центъра за парични разбори към Университета Париж-Х в Нантер.
До края на дните си Морис Але не прекъсва научната си изследователска активност в две предпочитани области - стопанската система (макро- и поведенческа икономика) и физиката, за които е почетен с голям брой оценки.
През 1988 година получава и Нобеловата премия за стопанска система, с което става първият французин, печелил това отличие.
Морис Але умира на 9 октомври 2010 година в Нантер, на към 11 км западно от центъра на френската столица, на 99-годишна възраст.
Неговите фундаментални проучвания са в региона на теорията на пазарите и оптималното потребление на ресурсите. Те могат да бъдат открити в двата му съществени труда, озаглавени: "В търсенето на икономическа дисциплинираност " и "Икономика и интерес ", които въодушевяват генерации икономисти, измежду които са Робърт Солоу (носител на Нобелова премия за 1987 г.) и Едмунд Фелпс (с Нобелова премия за 2006 г.).
Основните му приноси в стопанската система могат да бъдат групирани към теорията на общото равновесие и оптималното подкрепяне на ресурсите, теорията на капитала и на растежа, теорията на валутата и циклите, теорията на опциите за избор.
Морис Але е и бащата на по този начин наречения абсурд на Але , който слага под въпрос правилата на Бернули за математическото показване на облагата, въвеждайки логиката на психиката в теорията на рисковете и показвайки, че доближавайки се до сигурността всеки, който поема бизнес опасности, избира сигурността.
През целия си живот Але подлага на критика решенията на политиците в данъчния бранш, които, съгласно него "наказват постоянно най-способните ".
Морис Феликс Шарл Але (на френски: Maurice Félix Charles Allais) е почетен с Нобелова премия за стопанска система през 1988 година "за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и и ефикасното потребление на ресурсите ".
Той е роден на 31 май 1911 година във френската столица Париж. Учи в гимназия "Лаканал ", а по-късно в "Луи льо Гран ". През 1933-а приключва с отличие Екол политекник (висше инженерно учебно заведение във Франция). От 1934 до 1936 година учи във Висшето национално минно учебно заведение в Париж. На 26-годишна възраст Морис Але към този момент управлява железопътната мрежа на пет департамента във Франция.
През 1943 година е назначен на поста шеф на Бюрото за минна статистика и документи в Париж. От 1946 до 1980 е шеф по изследователската работа на Националния център за научни проучвания. През 1949 година получава докторска степен от Парижкия университет. Преподава в Института по статистика към Университета в Париж, във Висшия институт по интернационалните връзки в Женева, и в Университета във Вирджиния. От 1970 година управлява центъра за парични разбори към Университета Париж-Х в Нантер.
До края на дните си Морис Але не прекъсва научната си изследователска активност в две предпочитани области - стопанската система (макро- и поведенческа икономика) и физиката, за които е почетен с голям брой оценки.
През 1988 година получава и Нобеловата премия за стопанска система, с което става първият французин, печелил това отличие.
Морис Але умира на 9 октомври 2010 година в Нантер, на към 11 км западно от центъра на френската столица, на 99-годишна възраст.
Неговите фундаментални проучвания са в региона на теорията на пазарите и оптималното потребление на ресурсите. Те могат да бъдат открити в двата му съществени труда, озаглавени: "В търсенето на икономическа дисциплинираност " и "Икономика и интерес ", които въодушевяват генерации икономисти, измежду които са Робърт Солоу (носител на Нобелова премия за 1987 г.) и Едмунд Фелпс (с Нобелова премия за 2006 г.).
Основните му приноси в стопанската система могат да бъдат групирани към теорията на общото равновесие и оптималното подкрепяне на ресурсите, теорията на капитала и на растежа, теорията на валутата и циклите, теорията на опциите за избор.
Морис Але е и бащата на по този начин наречения абсурд на Але , който слага под въпрос правилата на Бернули за математическото показване на облагата, въвеждайки логиката на психиката в теорията на рисковете и показвайки, че доближавайки се до сигурността всеки, който поема бизнес опасности, избира сигурността.
През целия си живот Але подлага на критика решенията на политиците в данъчния бранш, които, съгласно него "наказват постоянно най-способните ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ