Идеите на Джон М. Кейнс имат последователи и днес
На днешния ден можем да си спомним за Джон Мейнард Кейнс (John Maynard Keynes), първи барон Кейнс. Британският икономист и академик е повлиял върху модерната макроикономика и обществения демократизъм, по едно и също време като доктрина и процедура. Неговите хрумвания оказват съществено въздействие и върху икономическата политика на редица държавни управления.
Кейнс пази икономическа политика, посредством която обещано държавно управление, с фискални и парични ограничения, би могло да смекчи отрицателните резултати на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Неговите хрумвания са основа за школата, известна като Кейнсианска стопанска система (Кейнсианство), както и нейните разнообразни разклонения.
През 30-те години на ХХ век Кейнс революционизира господствуващата до тогава икономическа мисъл, оспорвайки остарелия принцип на неокласическата стопанска система, че свободните пазари автоматизирано ще обезпечат цялостна работна претовареност, в случай че служащите са гъвкави в своите претенции за заплати. Ученият декларира, че общото равнище на икономическа интензивност се дефинира от съвкупното търсене: когато е налице несъответстващо търсене се основават удобни условия за нескончаем висок растеж на безработицата.
След експлоадирането на Втората международна война концепциите на Кейнс са приложени в някои от водещите западни стопански системи. През 50-те и 60-те на предишния век триумфът на кейнсианската доктрина е толкоз величествен, че съвсем всички буржоазен държавни управления ползват нейните политически рекомендации и де факто пропагандират обществения демократизъм. А през 1999-а списание "Тайм " включва Кейнс в своя лист на стоте най-важни и авторитетни хора на ХХ век. Мотивацията е: "Неговата радикална концепция, че държавните управления би трябвало да харчат пари, които нямат, може би избави капитализма. "
Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те частично заради настоящите проблеми, които стартират да засягат англо-американските стопански системи, и частично заради рецензии от страна на Милтън Фридман и други икономисти, които не имат вяра във опцията на държавните управления да контролират бизнес цикъла с фискална политика. Все отново настъпването на световната икономическа рецесия през 2007 година провокира възобновление на кейнсианството. То е научен пиедестал на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на английския министър председател от 2007 до 2010 година Гордън Браун, както и на други държавни водачи от края на първото десетилетие на XXI век.
Кейнс се счита за учредител на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на ХХ век. Той е последовател на балансиращата държавна интервенция в икономическия живот на страната посредством фискални и парични ограничения и формулира главния ангажимент на страната - за блян към публично богатство. Целта е да се понижат оптимално отрицателните резултати на свиването и разширението на икономическата интензивност. Неговите хрумвания в допълнение се развиват от голям брой почитатели.
Книгата му "Икономическите последствия на мира " провокира международна сензация. В нея той пази тезата, че не би трябвало да се постановат тежки репарации на изгубилата Първата международна война Германия, тъй като това би навредило стопански и на страните победителки и би довело до нова международна война (по-късно по този начин и става).
Още през април 1919 година Джон Кейнс предлага на Съединени американски щати да стартират огромна кредитна стратегия за възкръсване на следвоенната европейска стопанска система - скица, която през 1947-1948 година приема формата на проекта "Маршал ".
Кейнс пази икономическа политика, посредством която обещано държавно управление, с фискални и парични ограничения, би могло да смекчи отрицателните резултати на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Неговите хрумвания са основа за школата, известна като Кейнсианска стопанска система (Кейнсианство), както и нейните разнообразни разклонения.
През 30-те години на ХХ век Кейнс революционизира господствуващата до тогава икономическа мисъл, оспорвайки остарелия принцип на неокласическата стопанска система, че свободните пазари автоматизирано ще обезпечат цялостна работна претовареност, в случай че служащите са гъвкави в своите претенции за заплати. Ученият декларира, че общото равнище на икономическа интензивност се дефинира от съвкупното търсене: когато е налице несъответстващо търсене се основават удобни условия за нескончаем висок растеж на безработицата.
След експлоадирането на Втората международна война концепциите на Кейнс са приложени в някои от водещите западни стопански системи. През 50-те и 60-те на предишния век триумфът на кейнсианската доктрина е толкоз величествен, че съвсем всички буржоазен държавни управления ползват нейните политически рекомендации и де факто пропагандират обществения демократизъм. А през 1999-а списание "Тайм " включва Кейнс в своя лист на стоте най-важни и авторитетни хора на ХХ век. Мотивацията е: "Неговата радикална концепция, че държавните управления би трябвало да харчат пари, които нямат, може би избави капитализма. "
Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те частично заради настоящите проблеми, които стартират да засягат англо-американските стопански системи, и частично заради рецензии от страна на Милтън Фридман и други икономисти, които не имат вяра във опцията на държавните управления да контролират бизнес цикъла с фискална политика. Все отново настъпването на световната икономическа рецесия през 2007 година провокира възобновление на кейнсианството. То е научен пиедестал на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на английския министър председател от 2007 до 2010 година Гордън Браун, както и на други държавни водачи от края на първото десетилетие на XXI век.
Кейнс се счита за учредител на модерната макроикономика, както и за най-влиятелния икономист на ХХ век. Той е последовател на балансиращата държавна интервенция в икономическия живот на страната посредством фискални и парични ограничения и формулира главния ангажимент на страната - за блян към публично богатство. Целта е да се понижат оптимално отрицателните резултати на свиването и разширението на икономическата интензивност. Неговите хрумвания в допълнение се развиват от голям брой почитатели.
Книгата му "Икономическите последствия на мира " провокира международна сензация. В нея той пази тезата, че не би трябвало да се постановат тежки репарации на изгубилата Първата международна война Германия, тъй като това би навредило стопански и на страните победителки и би довело до нова международна война (по-късно по този начин и става).
Още през април 1919 година Джон Кейнс предлага на Съединени американски щати да стартират огромна кредитна стратегия за възкръсване на следвоенната европейска стопанска система - скица, която през 1947-1948 година приема формата на проекта "Маршал ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ