На 31 март, в Турция ще се проведат ключови местни

На 31 март, в Турция ще се проведат основни локални избори. Атмосферата в градовете на страната е заредена с политическа пристрастеност. Знамена украсяват улиците, а телевизионните екрани са цялостни с разгорещени диспути и профили на претенденти. Дори обичайните вечери по време на Рамазана получиха политически нюанс. Тези избори се организират в миг на дълбока поляризация в страната.

Всички погледи са ориентирани към Истанбул. Разбира се, не става въпрос единствено за Истанбул. В Анадола се обрисува добра вероятност за огромна победа на ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР). Фрагментирането на опозиционния блок след президентските избори предходната година ускори позициите на ПСР, изключително в региони, обичайно считани за замъци на опозицията, като Измир, Анталия, Одрин, Чанаккале, Адана и Ескишехир.
Но Истанбул се намира на кръстопът, на който се образува освен локалното ръководство, само че и националната политическа траектория. Социологическите изследвания демонстрират напрегната конкуренция за кметския пост сред 47-годишния Мурат Курум, претендент на ПСР, и досегашния кмет 52-годишния Екрем Имамоглу от Републиканската национална партия (РНП).
Състезанието в Истанбул може да е кметско, само че в някои връзки наподобява на президентско. Една от аргументите е алегорична: Турците знаят, че сегашният президент и водач на ПСР Реджеп Ердоган се издигна до политическа популярност през 1994 година, когато беше определен за кмет на Истанбул. От 2003 година той заема постовете на министър-председател и в последна сметка на президент, определяйки траекторията на страната в продължение на съвсем три десетилетия.
Съществува чувството, че същият път може да се очертае пред Имамоглу. Бивш бизнесмен в региона на недвижимите парцели, той се трансформира в значима фигура в турската политика. През 2019 година той завоюва противоречивите избори за кмет на Истанбул с дребна разлика от 13 000 гласа (от общо 4 млн.) пред своя противник от ПСР. Първият му мандат беше ненадейно пресечен, когато този резултат беше анулиран поради изказвания за корупция. Подкрепеният от държавното управление още един избор, необятно възприеман като тежка интервенция на Ердоган, обезпечи на Имамоглу безапелационно преизбиране, увеличавайки разликата до 800 000 гласа. Оттогава насам неговата харизма му е спечелила утвърждението на жителите на Истанбул и при настоящето състояние той евентуално ще бъде най-силният противник на Ердоган на идващите президентски избори, в случай че последният в действителност реши да се кандидатира.

В Турция, където позицията на Ердоган в центъра на политиката става все по-твърда, този въпрос внезапно се оказва настоящ. В неочакван поврат на събитията по-рано този месец той съобщи много загадъчно, че изборите този месец ще бъдат " дефинитивни " за него " с пълномощията, дадени ми от закона ", което мнозина възприеха като знак, че той няма да се кандидатира за преизбиране през 2028 година Това намекване провокира шокови талази в турския политически пейзаж и породи интензивни спекулации.
Някои, като журналиста Невсин Менгу, настояват, че изказването на господин Ердоган може да не значи цялостно отдръпване от политическата сцена, а по-скоро да е стратегическа маневра, целяща да катализира народен диалог за нови конституционни промени. По-конкретно, това може да е предвестител на полемиките по отношение на рестриктивните мерки на президентския мандат.
Приетото през 2017 година изменение на конституцията планува ограничаване от два мандата за президентския пост. Ердоган е избиран за президент към този момент три пъти, само че след приемането на поправката са извършени единствено последните му два мандата. Поправката " нулира часовника ", твърдеше тогава турският държавен глава. Но без нови промени в конституцията времето на неговия мандат в действителност ще изтече през 2028 година
Дори и да е по този начин, 2028 година е доста надалеч и опозицията го усеща. Мнозина следят липса на мотивация измежду опозиционните гласоподаватели след резултатите от президентските избори предходната година, на които те пропуснаха историческата опция да сложат завършек на ерата на Ердоган.

И все пак се чака доста хора да гласоподават този месец, може би с цел да си върнат част от пропуснатите благоприятни условия. Курум е претендентът на ПСР за кмет на Истанбул, само че той се възприема като по-слаб претендент от Имамоглу. Асли Айдънтабас, гостуващ помощник в института " Брукингс ", уточни, че въпреки Курум да е посочил подготвеност в неотдавнашната си роля на министър на околната среда и урбанизацията, той не има градската прелест на Имамоглу и известността му измежду младите гласоподаватели. Възможно е най-голямото преимущество пред кандидата да е поддръжката на Ердоган, на който не липсват харизма и умения за водене на акция. Това основава предпоставки за оспорвана борба сред Ердоган и актуалният кмет на Истанбул. Въпреки вътрешните самопризнания в ПСР за релативно ниския престиж на Курум, вътрешните хора в партията показват прочут внимателен оптимизъм, разчитайки, че трайната известност на турския президент ще наклони везните в тяхна изгода против опозицията в Истанбул и останалата част от страната.
Възможно е РНП да залага бъдещето си и на известността на Имамоглу. Оттеглянето на някогашния водач на РНП Кемал Кълъчдароглу от управлението след поредност от изборни провали, траяли повече от десетилетие, проправи пътя на по-млада кохорта да поеме контрола над тази партия. Вътрешните различия и битките за власт не престават да заплашват единството на партията, защото съгласно известията лоялни на Кълъчдароглу хора подкопават възхода на Имамоглу. Въпреки това CHP се намира във фаза на трансформация; триумфът на Имамоглу в Истанбул този месец може да затвърди статута му на в действителност водач на партията.
Дебатът сред гласоподавателите в Истанбул е в прочут смисъл и барометър за националния спор. Градът е голям, в него живее съвсем една пета от популацията на Турция, а икономическият и демографският му образ е разнороден. В цялата страна икономическите проблеми, свързани с инфлацията и рецесията с разноските за живот, преобладават в политическия дискурс сега. Според Сонер Кагаптай, шеф на изследователската стратегия за Турция във Вашингтонския институт, намаляването на поддръжката за ПСР и Ердоган в Истанбул, където партийната база обичайно се намира в работническата класа, може да е сигнал за по-широка загуба на поддръжка от страна на работническата класа. В същото време гласоподавателите от междинната класа гравитират към РНП.
Въпреки това от данните от националните изследвания излиза наяве, че ПСР, и президентът, ще останат мощна мощ в Турция в обозримо бъдеще. Това, което остава да се реши, е дали тя ще продължи да бъде мощна мощ в изолираност, или опозицията има всичко належащо, с цел да се трансформира в същински съперник. Общинските избори този месец може и да не дадат финален отговор, само че те ще дадат доста индикации./БГНЕС
------------
Керен Кенар, разбор за NOPINION