Започва Страстната седмица
Започва Страстната едмица. Всеки ден от нея е наименуван популярен, тъй като във всеки един църквата възпоменава посредством специфични богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията, разпятието, слизането в пъкъла и Възкресението.
Последната седмица на Великия пост би трябвало да бъде старателно време за молитва, за примирение и за размисъл. За това, че във всичко, което вършим, би трябвало да бъдем водени от вярата в милостта на Господ, тъй като Той освен се смири, само че се съобщи на кръстна гибел за спасението на душите на човечеството.
След тържественото посрещане на Христос в Йерусалим на Цветница единствено няколко дни по-късно Божият наследник е предаден за 30 сребърника и разпънат на кръст. Но и след най-мрачния ден възсиява вярата на човечеството, тъй като идва Великден, празникът на празниците.
Велики понеделник
На Велики понеделник църквата напомня по какъв начин Божият наследник влезнал в Йерусалимския храм и го намерил цялостен пълен с търговци. Обхванат от заветен яд, Той преобърнал масите им, а тях самите изгонил, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище.
Велики вторник
Когато приказва за приближаването на дните на битка и тестване, Христос споделя за десетте мъдри девици, които били постоянно подготвени да посрещнат Спасителя. Напомня ни, че би трябвало " да бодърстваме и да не униваме ", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених.
Велика сряда - Помазването на Господа с миро
В този ден се напомня едно от последните събития преди страданията на Господ - за многоценното миро, което в откровеното си разкайване една разкаяла се развратница изляла върху главата на Спасителя. Успяла да влезе в дома, където бил Христос, дамата, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, желала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на положителното желание, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. За нея Господ споделя, че доста се прости на този, който умее доста да обича.
Но на този ден си спомняме и за измяната на Юда, продал за 30 сребърника Учителя си.
Велики четвъртък - Тайната вечеря
Възспоменава се Тайната вечеря на Исус Христос с Неговите възпитаници, преди която Господ умил краката на апостолите и споделил: ``не пристигнах да послужвам, а да послужа``. После Спасителят открил светото свещенодействие Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли с самун и вино, знак на неговите плът и кръв. По великата си благосклонност Господ и на нас дава опция да одобряваме Неговото същинско тяло и кръв по време на всяка света литургия, с цел да като одобряваме Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим посредством чистотата на сърцето си. Във вечерната работа в четвъртък се четат по този начин наречените " Дванадесет евангелия " т.е. дванадесетте фрагмента от Евангелието, които описват за Христовите премеждия. В църквите се прави популярен маслосвет.
Велики петък - Св. Страдания Господни
Това е най-тежкият и печален ден за християните през цялата година. Постещите не одобряват нищо на този ден, даже вода. Разбира се, правилото се трансформира, съгласно силите на постещия и какво му е благословил свещеникът. Припомнят се великите премеждия на Исус Христос, приел да бъде съден, бичуван, оплют, обичай и разпънат на кръст с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилат Понтийски, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпънат сред двама разбойника за оскърбление при страшни естествени катаклизми - земетресение и затъмнение на слънцето, умрял, приел гибел, с цел да избави от гибел цялото човечество. Вечерта на Разпети петък в църквите се прави опелото на Господ Исус Христос, църквата се обикаля с плащаницата, под която вярващите през целия ден минават, с цел да изразят поклонение, примирение и тъга пред гроба Господен, само че също и признателност, че Христос е изкупил и прегрешението на човечеството.
Велика събота - Слизането на Господа в пъкъла
Възпоменава се погребението на Христос и слизането Му в пъкъла. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекли кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили позволение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с благовонни аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в канара в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба участвали дамите мироносици, измежду които, обляна в сълзи и майка Му Св. Богородица.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предсказал възкресението Си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете. Положен към този момент в гроба, Духът на Господ Исус Христос е в пъкъла, с цел да счупи оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Възкресение Христово - Пасха
Великден е денят на успеха на Живота над гибелта! Както се пее в църковните песнопения - Този, Който е " възкресението и животът ", удържа Своята победа над тлението и гибелта, с цел да дарува на всички живот безконечен! В този ден заедно със светите мироносици още веднъж намираме отвален надгробния камък, а гробът, където е бил положен Божият наследник, се оказа празен. В този ярък ден светът за първи път чува богатствата новина за освобождението си от властта на прегрешението и гибелта. В този най-светъл и щастлив ден за християните, същински " празник на празниците ", църквата възнася благодарствени молебствия и от претъпкано сърце възкликват устата на всички вярващи: " Христос воскресе! " и засвидетелстват - " Воистину воскресе! "
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Последната седмица на Великия пост би трябвало да бъде старателно време за молитва, за примирение и за размисъл. За това, че във всичко, което вършим, би трябвало да бъдем водени от вярата в милостта на Господ, тъй като Той освен се смири, само че се съобщи на кръстна гибел за спасението на душите на човечеството.
След тържественото посрещане на Христос в Йерусалим на Цветница единствено няколко дни по-късно Божият наследник е предаден за 30 сребърника и разпънат на кръст. Но и след най-мрачния ден възсиява вярата на човечеството, тъй като идва Великден, празникът на празниците.
Велики понеделник
На Велики понеделник църквата напомня по какъв начин Божият наследник влезнал в Йерусалимския храм и го намерил цялостен пълен с търговци. Обхванат от заветен яд, Той преобърнал масите им, а тях самите изгонил, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище.
Велики вторник
Когато приказва за приближаването на дните на битка и тестване, Христос споделя за десетте мъдри девици, които били постоянно подготвени да посрещнат Спасителя. Напомня ни, че би трябвало " да бодърстваме и да не униваме ", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених.
Велика сряда - Помазването на Господа с миро
В този ден се напомня едно от последните събития преди страданията на Господ - за многоценното миро, което в откровеното си разкайване една разкаяла се развратница изляла върху главата на Спасителя. Успяла да влезе в дома, където бил Христос, дамата, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, желала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на положителното желание, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. За нея Господ споделя, че доста се прости на този, който умее доста да обича.
Но на този ден си спомняме и за измяната на Юда, продал за 30 сребърника Учителя си.
Велики четвъртък - Тайната вечеря
Възспоменава се Тайната вечеря на Исус Христос с Неговите възпитаници, преди която Господ умил краката на апостолите и споделил: ``не пристигнах да послужвам, а да послужа``. После Спасителят открил светото свещенодействие Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли с самун и вино, знак на неговите плът и кръв. По великата си благосклонност Господ и на нас дава опция да одобряваме Неговото същинско тяло и кръв по време на всяка света литургия, с цел да като одобряваме Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим посредством чистотата на сърцето си. Във вечерната работа в четвъртък се четат по този начин наречените " Дванадесет евангелия " т.е. дванадесетте фрагмента от Евангелието, които описват за Христовите премеждия. В църквите се прави популярен маслосвет.
Велики петък - Св. Страдания Господни
Това е най-тежкият и печален ден за християните през цялата година. Постещите не одобряват нищо на този ден, даже вода. Разбира се, правилото се трансформира, съгласно силите на постещия и какво му е благословил свещеникът. Припомнят се великите премеждия на Исус Христос, приел да бъде съден, бичуван, оплют, обичай и разпънат на кръст с венец от тръни на главата. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилат Понтийски, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпънат сред двама разбойника за оскърбление при страшни естествени катаклизми - земетресение и затъмнение на слънцето, умрял, приел гибел, с цел да избави от гибел цялото човечество. Вечерта на Разпети петък в църквите се прави опелото на Господ Исус Христос, църквата се обикаля с плащаницата, под която вярващите през целия ден минават, с цел да изразят поклонение, примирение и тъга пред гроба Господен, само че също и признателност, че Христос е изкупил и прегрешението на човечеството.
Велика събота - Слизането на Господа в пъкъла
Възпоменава се погребението на Христос и слизането Му в пъкъла. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекли кръв и вода. Иосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили позволение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с благовонни аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в канара в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба участвали дамите мироносици, измежду които, обляна в сълзи и майка Му Св. Богородица.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предсказал възкресението Си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата популяризира Велика събота като " най-благословения седми ден ". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете. Положен към този момент в гроба, Духът на Господ Исус Христос е в пъкъла, с цел да счупи оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Възкресение Христово - Пасха
Великден е денят на успеха на Живота над гибелта! Както се пее в църковните песнопения - Този, Който е " възкресението и животът ", удържа Своята победа над тлението и гибелта, с цел да дарува на всички живот безконечен! В този ден заедно със светите мироносици още веднъж намираме отвален надгробния камък, а гробът, където е бил положен Божият наследник, се оказа празен. В този ярък ден светът за първи път чува богатствата новина за освобождението си от властта на прегрешението и гибелта. В този най-светъл и щастлив ден за християните, същински " празник на празниците ", църквата възнася благодарствени молебствия и от претъпкано сърце възкликват устата на всички вярващи: " Христос воскресе! " и засвидетелстват - " Воистину воскресе! "
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ