Наръчник за мародери: Какво трябва Русия да направи с Украйна, за да я превърне в свободна от Запада страна
На 3 април т. година съветската осведомителна организация РИА „ Новости “ разгласява програмна публикация от кремълския политически технолог Тимофей Сергейцев. Статията е показателна за отношението и дълготрайните проекти на фашисткия режим в Москва по отношение на Украйна, България и всички други страни от някогашния „ социалистически “ лагер.
Още през април предходната година писахме за неизбежната денацификация на Украйна. Нацистска, бандеровска Украйна е зложелател на Русия и инструмент на Запада за унищожаването на Руската федерация. Днес следва практическото решение на въпроса за денацификацията. Тя съставлява назряла нужда, откакто забележителна част и най-вероятно болшинството от народа е въвлечена в политиката на нацисткия режим. Тоест, когато е неприложима тезата, че „ народът е добър, само че властта е неприятна “.
Украйна се намира тъкмо в такава обстановка. Фактът, че украинският гласоподавател гласоподава един път за „ света на Порошенко “, а след това - за „ света на Зеленски “, не трябва да ни заблуждава, че на украинците им бе прекомерно комфортен и блицкриг, за който намекваха в предизборните си речи двамата последни президенти. Точно подобен метод за „ успокояване “ на локалните антифашисти посредством цялостен гнет бе употребен в Одеса, Харков, Днепропетровск, Мариупол и други градове.
Денацификацията е система от ограничения
по отношение на нацифицираната маса от популацията, която не може да бъде осъдена дружно с военните нарушители. Нацистите с оръжие в ръце следва да бъдат унищожени на бойното поле. Не бива да вършим разлика вежду ВСУ (Въоръжените сили на Украйна), другите национални батальони и попълващите ги детайли от териториалната защита. Те дружно носят отговорност за изключителната свирепост против мирното население, която бих приравнил към геноцид против съветския народ и тежки нарушавания на военномременните закони.
Военните нарушители и нацистките деятели би трябвало да бъдат осъдени обществено и най-строго. Трябва да бъде осъществена тотална лустрация. Да бъдат премахнати и неразрешени всички неправителствени организации, свързани с нацизма. Освен върхушката и забележителна част от популацията носи виновност, откакто оказваше дейна или пасивна поддръжка на нацистите. Справедливите санкции за тази част от популацията са дял от неизбежните компликации на войната против нацизма, при които е наложително да бъде проявено деликатно отношение към гражданските лица.
Следващият стадий от денацификацията на популацията включва превъзпитание, което ще бъде реализирано посредством идеологически
репресии на нацистките възгледи и строга цензура
освен в политическата област, само че и в областта на културата и образованието. Защото точно посредством културата и образованието бе готова и осъществена дълбоката и всеобща нацификация на популацията, скрепена с обещания за дивиденти след успеха на нацисткия режим над Росия, с нацистка агитация, с принуждение и вътрешен гнет, както и с осемгодишна война против народа на Донбас, недоволен против украинския нацизъм.
https://www.facebook.com/1209031700/videos/2761132114182941
(video)
Денацификацията може да бъде осъществена единствено от спечелилите
което допуска: първо, категоричен кнотрол на процеса и второ, съществуването на власт, която подсигурява сходен надзор. Ето за какво денацифицираната страна не би могла да бъде суверенна. Русия като денацифицираща страна няма право на демократичен метод при реализиране на денацификацията. Идеологията на денацификатора не може да бъде оспорвана от отговорната страна, подложена на денацификация. След като Русия признава необходизмостта от денацификация на Украйна, затова кримският сюжет става неупотребим по отношение на украинската страна. Този сюжет бе неупотребим и по отношение на въстаналия Донбас през 2014 година, където осемгодишната въоръжена опозиция против нацизма и терора доведоха до сближение и всеобщ отвод от връзки и единство с Украйна, самоопределила се като нацистко общество.
Сроковете за денацификация
би трябвало да бъдат не по-кратки от живота на едно потомство, което да се роди, да израсне и да доближи зряла възраст в изискванията на денацификация.
Нацификацията на Украйна продължи повече 30 години. Началото бе сложено през 1989 година, когато украинският шовинизъм получил легални и законни форми за политически прояви и оглави придвижването за " самостоятелност ", устремено към нацизъм.
Сред особеностите на днешна нацифицирана Украйна бих показал нейните безформеност и амбивалентност, които й разрешават да маскира нацизма си зад блян към " самостоятелност " и " европейско (западно, проамериканско) развиване ", което в действителност е деградация. Както и да твърди, че в Украйна не съществува никакъв нацизъм, а единствено частични, единични ексцеси, тъй като няма водеща нацистка партия, фюрер, същински расистки закони (а единствено репресивно законодателство против съветския език). Следователно, не са зародили съпротива и опозиция против режима.
Но изброените особености не вършат от украинския режим облекчен вид на немския нацизъм от първата половина на ХХ век.
Нещо повече: доколкото украинският нацизъм е освободен от сходни " жанрови " рамки и ограничавания, той свободно се разпростра като изцяло развъртян европейски и дори американски нацизъм. Ето за какво денацификацията не може да бъде осъществена в компромисния вид като " Не на НАТО, да на Европейски Съюз ". Колективният Запад е същинският архитект, източник и спонсор на украинския нацизъм, до момента в който западноукраинските бандеровски фрагменти и " историческата “ им памет са един от инструментите за нацификация на Украйна. Украинският нацизъм носи в себе си не по-малка и даже по-голяма опасност за света и за Русия, в сравнение с нацизмът на хитлеристка Германия.
Явно е, че
името " Украина " не може да бъде непокътнато
като означение на независима и изцяло денацифицирана страна. Народните републики, които следва да бъдат основани върху освободената от нацизма територия, ще би трябвало да се развиват въз основа на стопанското си самоуправление и обществено обезпечаване, след възобновяване и модернизацията на витално значимите системи за обезпечаване на популацията.
Политическото им развиване не може да бъде неутрално. Изкуплението на виновността им пред Русия би могло да се извърши единствено с поддръжката на Руската федерация по време на възобновяване, възраждането и развиването им. На техните територии не трябва да бъдат допускани никакви проекти " Маршал ", никакъв идеологически или на практика " неутралитет ". Кадрите и органите, които реализират денацификацията в новите денацифицирани републики, не могат да не се опират върху директната военна и организационна поддръжка от Русия.
Денацификацията неизбежно ще съставлява и деукраинизация
посредством отхвърли от почналото още при руската власт изкуствено раздуване на етническите съставни елементи при самоидентификацията на населениеито в историческите територии Малорусия и Новорусия. След като изигра ролята на инструмент за свръхцентрализация при комунистическата власт, след рухването й изкуственият етноцентризъм не остана без притежател. Той незабавно бе взет на въоръжение от друга свръхцентрализирана власт – Запада. Този инструмент би трябвало да бъде върнат в естествените му граници и да бъде лишен от политически функционалности.
Историята потвърди, че за разлика от страните към Балтийско море Украйна не е в положение да построи национална държава(?). А опитите изкуствено да бъде „ издигната “ сходна конструкция доведоха до нацизъм. Украинизмът се оказа антируска структура, която не има лично цивилизационно наличие и се трансформира в зависещ детайл на непозната цивилизация. Дебандеризацията няма да бъде задоволителна за цялостната денацификация, защото бандеровският детайл е единствено реализатор и заслон, зад който се скрива европейският план за нацистска Украйна.
Ето за какво денацификацията на Украйна ще съставлява и неизбежната й
Деевропеизация
Бандеровската върхушка би трябвало да бъде ликвидирана, тъй като превъзпитаването й е невероятно. Социалното „ тресавище “, което в разнообразни интервали я поддържаше интензивно или пасивно, ще би трябвало да понесе тежестите на войната, да изучи историческите уроци и да бъде осъдено поради виновността си.
Онези, които не са подкрепяли нацисткия режим и са потърпевши от войната в Донбас, ще би трябвало да се консолидират и провеждат, с цел да се трансфорат в опора на новата власт. Историческият опит демонстрира, че драмите и нещастията по време на войни носят изгода на народите, които са били съблазнени да играят ролята на съветски зложелател.
Като детайл от специфичната военна интервенция на Руската федерация денацификацията съставлява военна победа над киевския режим, освобождение на територии от въоръжените последователи на нацификацията, очистване на непримиримите нацисти, арест на военните нарушители и основаване на условия за денацификация през следвоенния интервал.
Процесът на денацификация би трябвало да стартира със
основаване на органи за локално самоурправление, милиция и защита
които най-тясно да взаимодействат с съветското ведомство за денацификация, с приемане под съветски надзор на законодателство за денацификация, установяване на граници и рамки за директно използване на съветското право и съветската пълномощия в освободените територии и основаване на арбитражен съд за съдене на нарушителите против човечността в някогашна Украйна. В това отношение Русия би трябвало да бъде страж на традициите на Нюрнбергския развой.
За реализиране на посочените процеси ще бъде нужна и поддръжката на популацията, прекосяването му на страната на Русия след неговото освобождение от терора, насилието и идеологическия напън от киевския режим. Разбира се, належащо е известно време, преди хората да се оправят от шока на военните дейности и да се убедят в дълготрайните планове на Русия.
" Католическата провинция " (Западна Украйна)
надали ще влезе в състава на проруските области. Линията на резделението ще бъде открита по емпиричен път. Католическа Украйна ще остане враждебна към Русия, само че наложително неутрална и денацифицирана със възбрана за каквито и да са прояви на нацизъм. Враговете на Русия ще получат опция да заминат там. Гаранция за неутралитета на тази остатъчна Украйна ще бъде опасността от следващ стадий на специфичната военна интервенция. Възможно е на територията й да бъде наложено непрекъснато съветско военно наличие.
Най-важните стъпки за денацификацията на Украйна са:
-Ликвидиране на въоръжените нацистски формирования дружно с принадлежащата им военна, осведомителна и просветителна инфраструктура;
-Създаване на органи за национално самоуправление и милиция;
-Инсталиране на съветско осведомително пространство;
-Изземване на образователните материали и възбрана на просветителните стратегии, съдържащи нацистка идеология;
-Масови следствия на лицата, отговорни за военни закононарушения, закононарушения против чевечността, налагане на нацистката идеология и поддръжка на нацисткия режим;
-Лустрация и привличане към правосъдна отговорност на крепителите на нацисткия режим;
-Оповестяване на колаборационистите с нацистския режим и осъждането им на насилствен труд;
-Гласуване на локални нормативни актове за денацификация по места и възбрана на всевъзможни форми на нацистска идеология;
-Издагане на монументи, възпоменателни знаци и други знаци в памет на жертвите на украинския нацизъм;
-Създаване на непрекъснато настоящи органи за денацификация за интервал от 25 години.
Русия няма да търси или да одобри съдружници в областта на денацификацията на Украйна, защото това би трябвало да бъде чисто съветска активност.
За да реализира проекта си за денацификация, Русия ще бъде принудена дефинитивно да се раздели с прозападните и проевропейските си илюзии и да се осъзнае като последна инстанция за отбрана и запазване на тези полезности на историческа Европа (Стария Свят), които си коства да бъдат избавени и от които Западът се отхвърли, откакто изгуби борбата за самия себе си. Тази битка продължи през целия ХХ век във формата на международна война и на съветска гражданска война, неразривно свързани между тях.
През ХХ век Русия направи всичко допустимо да избави Запада,
като осъществя основния му план, различен на капитализма — аления социалистически план. Русия прекърши гръбнака на чудовището немски нацизъм, родено заради рецесията на западната цивилизация. Последният акт на съветския хуманизъм бе протегнатата за дружба ръка през 90-те години на предишния век, против което Русия получи нечовечен удар.
Западът не одобри съветските жертви, подцени приноса на Русия за излизане от рецесията и реши да й отмъсти за безплатно предоставената му помощ.
Оттук нататък Русия ще върви по собствен път, без да се тревожи за ориста на Запада, като се опира на друга част от международното си водачество – приноса в световния развой на деколонизация.
Денацификацията на Украйна съставлява и деколонизация, което занапред следва да бъде разбрано и осмислено от украинското население, откакто то се освободи от заблудите и зависимостите на така наречен европейски избор.
Превод: Васил Данов
Още през април предходната година писахме за неизбежната денацификация на Украйна. Нацистска, бандеровска Украйна е зложелател на Русия и инструмент на Запада за унищожаването на Руската федерация. Днес следва практическото решение на въпроса за денацификацията. Тя съставлява назряла нужда, откакто забележителна част и най-вероятно болшинството от народа е въвлечена в политиката на нацисткия режим. Тоест, когато е неприложима тезата, че „ народът е добър, само че властта е неприятна “.
Украйна се намира тъкмо в такава обстановка. Фактът, че украинският гласоподавател гласоподава един път за „ света на Порошенко “, а след това - за „ света на Зеленски “, не трябва да ни заблуждава, че на украинците им бе прекомерно комфортен и блицкриг, за който намекваха в предизборните си речи двамата последни президенти. Точно подобен метод за „ успокояване “ на локалните антифашисти посредством цялостен гнет бе употребен в Одеса, Харков, Днепропетровск, Мариупол и други градове.
Денацификацията е система от ограничения
по отношение на нацифицираната маса от популацията, която не може да бъде осъдена дружно с военните нарушители. Нацистите с оръжие в ръце следва да бъдат унищожени на бойното поле. Не бива да вършим разлика вежду ВСУ (Въоръжените сили на Украйна), другите национални батальони и попълващите ги детайли от териториалната защита. Те дружно носят отговорност за изключителната свирепост против мирното население, която бих приравнил към геноцид против съветския народ и тежки нарушавания на военномременните закони.
Военните нарушители и нацистките деятели би трябвало да бъдат осъдени обществено и най-строго. Трябва да бъде осъществена тотална лустрация. Да бъдат премахнати и неразрешени всички неправителствени организации, свързани с нацизма. Освен върхушката и забележителна част от популацията носи виновност, откакто оказваше дейна или пасивна поддръжка на нацистите. Справедливите санкции за тази част от популацията са дял от неизбежните компликации на войната против нацизма, при които е наложително да бъде проявено деликатно отношение към гражданските лица.
Следващият стадий от денацификацията на популацията включва превъзпитание, което ще бъде реализирано посредством идеологически
репресии на нацистките възгледи и строга цензура
освен в политическата област, само че и в областта на културата и образованието. Защото точно посредством културата и образованието бе готова и осъществена дълбоката и всеобща нацификация на популацията, скрепена с обещания за дивиденти след успеха на нацисткия режим над Росия, с нацистка агитация, с принуждение и вътрешен гнет, както и с осемгодишна война против народа на Донбас, недоволен против украинския нацизъм.
https://www.facebook.com/1209031700/videos/2761132114182941
(video)
Денацификацията може да бъде осъществена единствено от спечелилите
което допуска: първо, категоричен кнотрол на процеса и второ, съществуването на власт, която подсигурява сходен надзор. Ето за какво денацифицираната страна не би могла да бъде суверенна. Русия като денацифицираща страна няма право на демократичен метод при реализиране на денацификацията. Идеологията на денацификатора не може да бъде оспорвана от отговорната страна, подложена на денацификация. След като Русия признава необходизмостта от денацификация на Украйна, затова кримският сюжет става неупотребим по отношение на украинската страна. Този сюжет бе неупотребим и по отношение на въстаналия Донбас през 2014 година, където осемгодишната въоръжена опозиция против нацизма и терора доведоха до сближение и всеобщ отвод от връзки и единство с Украйна, самоопределила се като нацистко общество.
Сроковете за денацификация
би трябвало да бъдат не по-кратки от живота на едно потомство, което да се роди, да израсне и да доближи зряла възраст в изискванията на денацификация.
Нацификацията на Украйна продължи повече 30 години. Началото бе сложено през 1989 година, когато украинският шовинизъм получил легални и законни форми за политически прояви и оглави придвижването за " самостоятелност ", устремено към нацизъм.
Сред особеностите на днешна нацифицирана Украйна бих показал нейните безформеност и амбивалентност, които й разрешават да маскира нацизма си зад блян към " самостоятелност " и " европейско (западно, проамериканско) развиване ", което в действителност е деградация. Както и да твърди, че в Украйна не съществува никакъв нацизъм, а единствено частични, единични ексцеси, тъй като няма водеща нацистка партия, фюрер, същински расистки закони (а единствено репресивно законодателство против съветския език). Следователно, не са зародили съпротива и опозиция против режима.
Но изброените особености не вършат от украинския режим облекчен вид на немския нацизъм от първата половина на ХХ век.
Нещо повече: доколкото украинският нацизъм е освободен от сходни " жанрови " рамки и ограничавания, той свободно се разпростра като изцяло развъртян европейски и дори американски нацизъм. Ето за какво денацификацията не може да бъде осъществена в компромисния вид като " Не на НАТО, да на Европейски Съюз ". Колективният Запад е същинският архитект, източник и спонсор на украинския нацизъм, до момента в който западноукраинските бандеровски фрагменти и " историческата “ им памет са един от инструментите за нацификация на Украйна. Украинският нацизъм носи в себе си не по-малка и даже по-голяма опасност за света и за Русия, в сравнение с нацизмът на хитлеристка Германия.
Явно е, че
името " Украина " не може да бъде непокътнато
като означение на независима и изцяло денацифицирана страна. Народните републики, които следва да бъдат основани върху освободената от нацизма територия, ще би трябвало да се развиват въз основа на стопанското си самоуправление и обществено обезпечаване, след възобновяване и модернизацията на витално значимите системи за обезпечаване на популацията.
Политическото им развиване не може да бъде неутрално. Изкуплението на виновността им пред Русия би могло да се извърши единствено с поддръжката на Руската федерация по време на възобновяване, възраждането и развиването им. На техните територии не трябва да бъдат допускани никакви проекти " Маршал ", никакъв идеологически или на практика " неутралитет ". Кадрите и органите, които реализират денацификацията в новите денацифицирани републики, не могат да не се опират върху директната военна и организационна поддръжка от Русия.
Денацификацията неизбежно ще съставлява и деукраинизация
посредством отхвърли от почналото още при руската власт изкуствено раздуване на етническите съставни елементи при самоидентификацията на населениеито в историческите територии Малорусия и Новорусия. След като изигра ролята на инструмент за свръхцентрализация при комунистическата власт, след рухването й изкуственият етноцентризъм не остана без притежател. Той незабавно бе взет на въоръжение от друга свръхцентрализирана власт – Запада. Този инструмент би трябвало да бъде върнат в естествените му граници и да бъде лишен от политически функционалности.
Историята потвърди, че за разлика от страните към Балтийско море Украйна не е в положение да построи национална държава(?). А опитите изкуствено да бъде „ издигната “ сходна конструкция доведоха до нацизъм. Украинизмът се оказа антируска структура, която не има лично цивилизационно наличие и се трансформира в зависещ детайл на непозната цивилизация. Дебандеризацията няма да бъде задоволителна за цялостната денацификация, защото бандеровският детайл е единствено реализатор и заслон, зад който се скрива европейският план за нацистска Украйна.
Ето за какво денацификацията на Украйна ще съставлява и неизбежната й
Деевропеизация
Бандеровската върхушка би трябвало да бъде ликвидирана, тъй като превъзпитаването й е невероятно. Социалното „ тресавище “, което в разнообразни интервали я поддържаше интензивно или пасивно, ще би трябвало да понесе тежестите на войната, да изучи историческите уроци и да бъде осъдено поради виновността си.
Онези, които не са подкрепяли нацисткия режим и са потърпевши от войната в Донбас, ще би трябвало да се консолидират и провеждат, с цел да се трансфорат в опора на новата власт. Историческият опит демонстрира, че драмите и нещастията по време на войни носят изгода на народите, които са били съблазнени да играят ролята на съветски зложелател.
Като детайл от специфичната военна интервенция на Руската федерация денацификацията съставлява военна победа над киевския режим, освобождение на територии от въоръжените последователи на нацификацията, очистване на непримиримите нацисти, арест на военните нарушители и основаване на условия за денацификация през следвоенния интервал.
Процесът на денацификация би трябвало да стартира със
основаване на органи за локално самоурправление, милиция и защита
които най-тясно да взаимодействат с съветското ведомство за денацификация, с приемане под съветски надзор на законодателство за денацификация, установяване на граници и рамки за директно използване на съветското право и съветската пълномощия в освободените територии и основаване на арбитражен съд за съдене на нарушителите против човечността в някогашна Украйна. В това отношение Русия би трябвало да бъде страж на традициите на Нюрнбергския развой.
За реализиране на посочените процеси ще бъде нужна и поддръжката на популацията, прекосяването му на страната на Русия след неговото освобождение от терора, насилието и идеологическия напън от киевския режим. Разбира се, належащо е известно време, преди хората да се оправят от шока на военните дейности и да се убедят в дълготрайните планове на Русия.
" Католическата провинция " (Западна Украйна)
надали ще влезе в състава на проруските области. Линията на резделението ще бъде открита по емпиричен път. Католическа Украйна ще остане враждебна към Русия, само че наложително неутрална и денацифицирана със възбрана за каквито и да са прояви на нацизъм. Враговете на Русия ще получат опция да заминат там. Гаранция за неутралитета на тази остатъчна Украйна ще бъде опасността от следващ стадий на специфичната военна интервенция. Възможно е на територията й да бъде наложено непрекъснато съветско военно наличие.
Най-важните стъпки за денацификацията на Украйна са:
-Ликвидиране на въоръжените нацистски формирования дружно с принадлежащата им военна, осведомителна и просветителна инфраструктура;
-Създаване на органи за национално самоуправление и милиция;
-Инсталиране на съветско осведомително пространство;
-Изземване на образователните материали и възбрана на просветителните стратегии, съдържащи нацистка идеология;
-Масови следствия на лицата, отговорни за военни закононарушения, закононарушения против чевечността, налагане на нацистката идеология и поддръжка на нацисткия режим;
-Лустрация и привличане към правосъдна отговорност на крепителите на нацисткия режим;
-Оповестяване на колаборационистите с нацистския режим и осъждането им на насилствен труд;
-Гласуване на локални нормативни актове за денацификация по места и възбрана на всевъзможни форми на нацистска идеология;
-Издагане на монументи, възпоменателни знаци и други знаци в памет на жертвите на украинския нацизъм;
-Създаване на непрекъснато настоящи органи за денацификация за интервал от 25 години.
Русия няма да търси или да одобри съдружници в областта на денацификацията на Украйна, защото това би трябвало да бъде чисто съветска активност.
За да реализира проекта си за денацификация, Русия ще бъде принудена дефинитивно да се раздели с прозападните и проевропейските си илюзии и да се осъзнае като последна инстанция за отбрана и запазване на тези полезности на историческа Европа (Стария Свят), които си коства да бъдат избавени и от които Западът се отхвърли, откакто изгуби борбата за самия себе си. Тази битка продължи през целия ХХ век във формата на международна война и на съветска гражданска война, неразривно свързани между тях.
През ХХ век Русия направи всичко допустимо да избави Запада,
като осъществя основния му план, различен на капитализма — аления социалистически план. Русия прекърши гръбнака на чудовището немски нацизъм, родено заради рецесията на западната цивилизация. Последният акт на съветския хуманизъм бе протегнатата за дружба ръка през 90-те години на предишния век, против което Русия получи нечовечен удар.
Западът не одобри съветските жертви, подцени приноса на Русия за излизане от рецесията и реши да й отмъсти за безплатно предоставената му помощ.
Оттук нататък Русия ще върви по собствен път, без да се тревожи за ориста на Запада, като се опира на друга част от международното си водачество – приноса в световния развой на деколонизация.
Денацификацията на Украйна съставлява и деколонизация, което занапред следва да бъде разбрано и осмислено от украинското население, откакто то се освободи от заблудите и зависимостите на така наречен европейски избор.
Превод: Васил Данов
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ