Национален ден на безопасността на движението по пътищата
На 29 юни се отбелязва Националният ден на сигурността на придвижването по пътищата. Инициативата е на Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “.
Темата разяснява в “Нашият ден “ инж. Богдан Милчев от Института по пътна сигурност:
“Това, което виждаме в България сега, е безусловно извратена история на този ден – раздаваме флаери по бензиностанциите, вървим по детските градини като клоуни. Не че не би трябвало да има акции, само че считам, че концепцията, когато предложихме този ден, беше точно това – ден на равносметка. Не ден, в който просто да надуваме фанфари. "
Равносметката от 2019 година
" Статистиката демонстрира, че България се оправя извънредно добре с пътно-транспортния травматизъм.
Трябва да отчетем това, че през последните две години придвижването беше мощно лимитирано по отношение на пандемията.
Смятам, че статистиката и чувството на хората са две разнообразни неща. Когато сме на пътя, не се усещаме по-защитени и по-сигурни. Пътуването ни не е по-приятно, макар милиардите, които се изсипват в инфраструктурата.
Това, което установяваме в последните години, е, че държавните институции възприемат пътната сигурност като досадно служебно обвързване и се сещат за нея единствено когато медиите извадят на напред във времето някоя тежка злополука.
Няма водачество в пътната сигурност, което да ни поведе и покаже пътя, по който би трябвало да вървим. Всичко е стихийно и кампанийно.
От Института за пътна сигурност настояваме от идващото държавно управление да бъде направена Пътна карта за развиването на пътната сигурност в кратковременен стадий. И да бъдат доста тъкмо и ясно написани уговорките на всички 11 институции, които имат обвързване по Закона за придвижване по пътищата в пътната сигурност – кой, по кое време и какво би трябвало да свърши, с цел да стигне до Визия “Нула “ – нула жертви на пътя.
Тук към този момент приказваме за напълно нова философия. Да преобърнем мисленето си. Ако сега всички старания са ориентирани към това – да променяме индивида, да го наказваме, глобяваме и направляваме, то във Визия “Нула “ напъните са ориентирани към това да променим средата. И тогава индивидът, попаднал в изменена среда, ще промени държанието си. Но това схващане би трябвало да залегне и в нормативните документи.
Скептичен съм, че нещо ще се промени. Дори при очакванията, които имахме с новото държавно управление. "
Чуйте Богдан Милчев от звуковия файл.
Темата разяснява в “Нашият ден “ Алекси Кесяков , специалист по пътна сигурност:
“Първо, би трябвало да оценим, че пътно-транспортната система е една комплицирана, многофакторна, отворена система и е социално-техническа. Защото вземат участие хора и машини. И е с извънредно висока смъртност. Ако я приравним по отношение на смъртността по пътищата, въздушното придвижване, то всяка година 5000 самолета с 250 души на борда трябваше да падат и да умират.
И тъй като постоянно се съпоставяме с Европа, с другите страни би трябвало да кажем, че ситуацията, в което се намираме, е отражение на положението на главните фактори, определящи сигурността на придвижването.
А това е – държанието на хората, положението на инфраструктурата, положението на автомобилния парк и не на последно място, качеството на оказаната помощ след пътно-транспортните катастрофи.
В този ден всички, които участваме в придвижването, би трябвало да знаем, че всичко зависи от нашето държание.
Днес, в този ден, инфраструктурата няма да се промени въобще, контролната система ще бъде същата, автомобилът, който караме, ще бъде същият. Единственото, което може да внесе смяна, е нашето отношение към казуса сигурност.
Подготовката на индивида за безвредно пътешестване стартира от първото пътешестване. Как в фамилията ще научим детето да си поставя колана, да бъде в седалката, това е неговото място. Как ще го научим да се пази от заплахите в придвижването към детската градина, учебното заведение и други. "
Чуйте Алекси Кесяков в звуковия файл.
Снимки: БГНЕС
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ