Юлиан Попов: Трябва да свикнем с непредвидимостта в енергийния сектор
На 18 октомври " Капитал " провежда. Събитието, което ще се организира в хибриден формат има има за цел да бъде платформа за продан на хрумвания сред бизнес водачите, публичните специалисти и вложителите, като даде опция за споделена визия за прехода и устойчивия напредък. През 2022 година конференцията ще се концентрира върху шест основни области, определящи най-значимите лостове за смяна.Сред лекторите са Джерард Рийд, съосновател и сътрудник в Alexa Capital, Кристоф Рюл, Старши теоретичен помощник, Център за световна енергийна политика, Колумбийски университет в Ню Йорк, Мачей Мазур, основен изпълнителен шеф на PSPA и Вицепрезидент на AVERE, Максфийлд Вайс, изпълнителен шеф на CDP Europe и доста други.Форумът ще се организира в " София Ивент Център " и онлайн, като повече за програмата лекторите и билетите може да прочетете: Войната на Русия в Укрйана видимо измести фокуса от зеления преход и декарбонизацията, само че допустимо ли е точно това да се окаже катализатор за по-бърза промяна?
Именно това към този момент се случва. Високите цени на газа и другите фосилни горива доведоха до внезапно увеличение на новите съоръжения за възобновима сила, ограничения за енергийна успеваемост, нови двустранни контракти. Отказът от импорт на съветски горива не може да се замести напълно с импорт на други фосилни горива и това води до използване на решения, които са част от менюто на Европейската зелена договорка.
Как обаче тълкувате проектите на Европейска комисия за таван на цените, лишаване на облаги, ограничение на потреблението?
Европа се намира в необикновена енергийна рецесия поради едногодишната операция на пазара от страна ма Русия, нарушение на контракти от съветска страна, наказания по отношение на Русия и контрасанкции на Русия. Тези фактори съответстват с доста ниско хидроелектро произвеждане и краткотрайно излизане от деяние на забележителна част от френските атомни централи. Подобна съвършена стихия изисква политическа интервенция. Въпросът е каква да е тя? Тук мненията се разграничават доста. Според мен, забавянето на военновременна тактика за ресурсна успеваемост беше огромен неуспех. Подобна тактика трябваше да е подготвена през 2021 година, когато стана ясно, че Русия манипулира газовия пазар и трябваше да бъде въведена в деяние незабавно след 24 февруари 2022. Сега поправяме самолета по време на полет. Европейската комисия предлага редица ограничения, обособените страни вкарват свои ограничения. Наблюдаваме безпорядък и спорни дейности, които евентуално ще се стабилизират след месец два. Мерките, които с в надълбоко несъгласие с пазарната логичност ще отпаднат. Ще останат разнообразни форми на обезщетения на бизнеса и потребителите.
Реклама
Таванът на цените и отнемането на облаги са по-сложни проблеми. В случаите, в които става дума за държавни компании или контракти за разлика, преразпределянето на облагите е въпрос на корпоративни и разбираеми политически решения. Отнемането на облаги е спорна мярка, тъй като се сблъсква с икономическата логичност и носи риск за изстудяване на капиталовия интерес. Тавани на цените е също спорна мярка. В идващите месеци ще забележим горещи диспути към въпроса по какъв начин да смекчим резултатите на рецесията.
Може ли в действителност Европа да се оправи без газа като " директно " гориво? И значи ли това завръщане към въглищата, каквото към този момент виждаме в някои страни?
Газът не е директно, или преходно, гориво. Това е лобистка дефиниция на газовата промишленост, която не се потвърждава на процедура. Особено в последните 10 години следим по какъв начин въглищата се заместват непосредствено с възобновима сила и енергийна успеваемост. Газът към момента играе значима роля, само че в енергийния преход тази роля е най-вече на балансиращо гориво.
В момента в Европа има скок на въглищната енерго генерация, само че тя е на основата на действителен потенциал, който се употребява по-интензивно. Никой в Европа не влага във въглища. Очаквам скоро тази наклонност да се обърне, още повече, че в този момент и цената на въглищата е доста висока.
Изоставането на България с газификацията в актуалната обстановка се оказва преимущество. Но като че ли българските политици не виждат това и нямат визия за развиването на бранша. Какво съгласно вас е най-удачно да се предприеме сега?
Не бих го нарекъл закъснение, само че, да, това, че България употребява лимитирано газ е изрично преимущество и ни дава късмет да намерим вярното място на газа в енергийния микс. Това място е лимитирано и се свива непрекъснато с навлизането на нови технологии за балансиране на електроенергийната система, разпространяване на термопомпи и в бъдеще разгръщане на водорода.
Реклама
Най-важното в този момент е да се модернизира пазара и да се насърчи необятна гама от нови енергийни технологии. Пазарът би трябвало да изпраща реалистични сигнали на производители и производители на сила. В същото време в България би трябвало да навлязат технологии, които отчасти да балансират и добавят взрива на слънчевите съоръжения - вятър, акумулатори, термопомпи, необятна цифровизация, ефикасни електроуреди. Особено значимо е да включим потреблението в енергийната тактика, а освен доставката на сила.
Как ще наподобява и по какъв начин би могла да наподобява българската енергетика през септември 2023 година?
Хаотично. Експлозивно ще се разрастват слънчевите съоръжения, въглищните централи ще продължат да работят с оптимален потенциал, в енергийните среди ще царува наслада от свръхпроизводството и високите облаги, цените ще се потискат с всеобщо финансово преразпределение, няма да има национална тактика или нещо, наподобяващо тактика. Енергийната успеваемост ще продължава да е на назад във времето. Ще стартира асимилиране на средства от Плана за възобновяване и резистентност. Лавините от обществени средства ще продължат да изкривяват и задушават развиването на пазара. Първите играчи в областта на ръководство на потреблението ще стартират да подават глави.
А през 2030 година?
Трудно е да се планува. Трябва да свикнем с непредвидимостта в енергийния бранш. Мога да предположа, че въглищната енергетика ще е банкрутирала до 2030 година. България ще е построила 2 Гранични войски вятърен потенциал и 15 Гранични войски слънчев. Хаосът ще продължи и пазарът ще се диктува в огромна степен от слънчевата и вятърната сила в района. Ролята на Турция ще е доста по-видима. Значителни потоци електрическа енергия ще текст от Турция към България. Бум на батериите и водорода за промишлеността. Масово разпространяване на електрически автомобили - съвсем всички нови и огромна част от по-новите втора употреба коли ще са електрически. Водород в превоза няма да се употребява. Ще стартира построяването на първите офшорни вятърни централи.
Кое е основното решение за декарбонизация на стопанската система?
Енергийната успеваемост и съвременен електроенергиен пазар. Политическият фокус върху отоплението и охлаждането е главен ключ към декарбонизацията. Дълбоката цифровизация и съответната инфраструктура са другите значими фактори.
Именно това към този момент се случва. Високите цени на газа и другите фосилни горива доведоха до внезапно увеличение на новите съоръжения за възобновима сила, ограничения за енергийна успеваемост, нови двустранни контракти. Отказът от импорт на съветски горива не може да се замести напълно с импорт на други фосилни горива и това води до използване на решения, които са част от менюто на Европейската зелена договорка.
Как обаче тълкувате проектите на Европейска комисия за таван на цените, лишаване на облаги, ограничение на потреблението?
Европа се намира в необикновена енергийна рецесия поради едногодишната операция на пазара от страна ма Русия, нарушение на контракти от съветска страна, наказания по отношение на Русия и контрасанкции на Русия. Тези фактори съответстват с доста ниско хидроелектро произвеждане и краткотрайно излизане от деяние на забележителна част от френските атомни централи. Подобна съвършена стихия изисква политическа интервенция. Въпросът е каква да е тя? Тук мненията се разграничават доста. Според мен, забавянето на военновременна тактика за ресурсна успеваемост беше огромен неуспех. Подобна тактика трябваше да е подготвена през 2021 година, когато стана ясно, че Русия манипулира газовия пазар и трябваше да бъде въведена в деяние незабавно след 24 февруари 2022. Сега поправяме самолета по време на полет. Европейската комисия предлага редица ограничения, обособените страни вкарват свои ограничения. Наблюдаваме безпорядък и спорни дейности, които евентуално ще се стабилизират след месец два. Мерките, които с в надълбоко несъгласие с пазарната логичност ще отпаднат. Ще останат разнообразни форми на обезщетения на бизнеса и потребителите.
Реклама
Таванът на цените и отнемането на облаги са по-сложни проблеми. В случаите, в които става дума за държавни компании или контракти за разлика, преразпределянето на облагите е въпрос на корпоративни и разбираеми политически решения. Отнемането на облаги е спорна мярка, тъй като се сблъсква с икономическата логичност и носи риск за изстудяване на капиталовия интерес. Тавани на цените е също спорна мярка. В идващите месеци ще забележим горещи диспути към въпроса по какъв начин да смекчим резултатите на рецесията.
Може ли в действителност Европа да се оправи без газа като " директно " гориво? И значи ли това завръщане към въглищата, каквото към този момент виждаме в някои страни?
Газът не е директно, или преходно, гориво. Това е лобистка дефиниция на газовата промишленост, която не се потвърждава на процедура. Особено в последните 10 години следим по какъв начин въглищата се заместват непосредствено с възобновима сила и енергийна успеваемост. Газът към момента играе значима роля, само че в енергийния преход тази роля е най-вече на балансиращо гориво.
В момента в Европа има скок на въглищната енерго генерация, само че тя е на основата на действителен потенциал, който се употребява по-интензивно. Никой в Европа не влага във въглища. Очаквам скоро тази наклонност да се обърне, още повече, че в този момент и цената на въглищата е доста висока.
Изоставането на България с газификацията в актуалната обстановка се оказва преимущество. Но като че ли българските политици не виждат това и нямат визия за развиването на бранша. Какво съгласно вас е най-удачно да се предприеме сега?
Не бих го нарекъл закъснение, само че, да, това, че България употребява лимитирано газ е изрично преимущество и ни дава късмет да намерим вярното място на газа в енергийния микс. Това място е лимитирано и се свива непрекъснато с навлизането на нови технологии за балансиране на електроенергийната система, разпространяване на термопомпи и в бъдеще разгръщане на водорода.
Реклама
Най-важното в този момент е да се модернизира пазара и да се насърчи необятна гама от нови енергийни технологии. Пазарът би трябвало да изпраща реалистични сигнали на производители и производители на сила. В същото време в България би трябвало да навлязат технологии, които отчасти да балансират и добавят взрива на слънчевите съоръжения - вятър, акумулатори, термопомпи, необятна цифровизация, ефикасни електроуреди. Особено значимо е да включим потреблението в енергийната тактика, а освен доставката на сила.
Как ще наподобява и по какъв начин би могла да наподобява българската енергетика през септември 2023 година?
Хаотично. Експлозивно ще се разрастват слънчевите съоръжения, въглищните централи ще продължат да работят с оптимален потенциал, в енергийните среди ще царува наслада от свръхпроизводството и високите облаги, цените ще се потискат с всеобщо финансово преразпределение, няма да има национална тактика или нещо, наподобяващо тактика. Енергийната успеваемост ще продължава да е на назад във времето. Ще стартира асимилиране на средства от Плана за възобновяване и резистентност. Лавините от обществени средства ще продължат да изкривяват и задушават развиването на пазара. Първите играчи в областта на ръководство на потреблението ще стартират да подават глави.
А през 2030 година?
Трудно е да се планува. Трябва да свикнем с непредвидимостта в енергийния бранш. Мога да предположа, че въглищната енергетика ще е банкрутирала до 2030 година. България ще е построила 2 Гранични войски вятърен потенциал и 15 Гранични войски слънчев. Хаосът ще продължи и пазарът ще се диктува в огромна степен от слънчевата и вятърната сила в района. Ролята на Турция ще е доста по-видима. Значителни потоци електрическа енергия ще текст от Турция към България. Бум на батериите и водорода за промишлеността. Масово разпространяване на електрически автомобили - съвсем всички нови и огромна част от по-новите втора употреба коли ще са електрически. Водород в превоза няма да се употребява. Ще стартира построяването на първите офшорни вятърни централи.
Кое е основното решение за декарбонизация на стопанската система?
Енергийната успеваемост и съвременен електроенергиен пазар. Политическият фокус върху отоплението и охлаждането е главен ключ към декарбонизацията. Дълбоката цифровизация и съответната инфраструктура са другите значими фактори.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ