Насладете се на тези 13 смразяващи български разказа на ужасите от по две изречения
На 13 август тази година състезанието „ Страшен роман в две фрази “, който се организира всеки месец във Фейсбук, прави една година!
По този мотив взехме решение да ви представим всички спечелили, излъчени досега в другите издания.
Насладете се на техните произведения и току-виж сте се въодушевили да напишете собствен личен заплашителен роман в две фрази, подобаващ за августовското предизвикателство, озаглавено „ Арена на злото “.
Приятно четене!
***
Steve Doroban:
Опитах да се самоубия. Смъртта пристигна, нахака ми два гневни шамара и за наказване, че съм ѝ развалил почивката - ме остави жив.
***Вера Недялкова:
При раждането на близнаците се плиснаха кървави води. При седалищното раждане последна излезе главата на първия близнак, а от втория бе останала част от краче, стърчаща от устата на брат му.
***Viktoria Dimova:
Едва сдържах нетърпението си, най-сетне щях да имам същинско празненство за рождения си ден, лиши ми години подготовка и от престарание гостната подсещаше супермаркет, само че това беше дребно стеснение на фона на насладата, която изпитвах. Хвърлих финален взор към масата, с цел да се уверя, че всичко е на мястото си, порцелановият сервиз за специфични мотиви най-сетне щеше да бъде употребен, салфетките с надпис ''честит рожден ден'', сребърните принадлежности, свещичките за тортата, балоните, усмихнах се удовлетворен от резултата и започнах да изваждам гостите от фризерите един по един.
***Desislava Buzova:
В петък вечер, пристигнала със забавяне в болничното заведение, затворих телефона хем облекчена, хем леко разтревожена за щерка си, която в последно време прекаляваше с научнофантастичните филми и в продължение на съвсем час се опитваше да ме убеди, че някой бърника в тялото й. Нахлузих небрежно униформата и съвсем тичешком се запътих към незабавно секцио, само че още на вратата на операционната подът под краката ми омекна – на масата … лежеше … дъщ…
***Радослав Демиров:
Скъпо дневниче,
Гостите доста харесаха вечерята, като няколко от тях не пропуснаха да отбележат, че жена ми е щастливка да има до себе си подобен благ и грижлив мъж и най-много необикновен готвач, както и че тя щеше да съжалява, че е пропуснала една невероятна вечер. Не подозираха, че тя беше оставила по нещо от себе си във всеки детайл от менюто.
***Steve Doroban:
Войната свърши. Сега, когато човешката цивилизация престана да съществува, те можеха умерено да изпълзят още веднъж на повърхността.
***Радина Ангелова:
- Обичах те повече от себе си, нуждаех се от теб повече от въздуха, желаех те повече от храната, бленувах те нощем, а ти чак в този момент ми казваш, че си ме обичала като брат?
Тя ме гледаше с насълзени очи, до момента в който се надвесвах над нея, облизах устни, едно захапване и щяхме да сме дружно вечно, коремът ме сви от апетит, стиснах я в прегръдките си, гръдния ѝ панер изхрущя, сърцето ѝ се смачка, а ребрата изскочиха като куки отвън топлата ѝ плът, примляснах и отхапах от гръдта ѝ, правилно че любовта на мъжа минавала през стомаха. ***
Vihra Baeva:
Купи я някак изненадващо и за самата себе си от един дребен, неугледен антиквариат на " Парчевич " - елегантна черна кутия с красиво резбован похлупак, върху който се преплитаха ухилени гаргойли и странни знаци. Сложи я на нощното си шкафче да й се порадва и към този момент се унасяше в сън, когато й се стори, че оттова долита безшумно ромолене, драскане и съскане, а след това някой едвам доловимо прошепна: " Ви-и-и-хра-а-а-а... "
***Богдана Калъчева:
Металическият тон на алармата прозвуча злокобно в тясното помещение на криокамерата. Това беше третият, по протокол финален, опит за пробуждане на пасажер № 361 – следваше изваждането му от базата данни и формалното му оповестяване за мъртъв.
***
Станислав Колев:
Земята беше пренаселена и учените интензивно търсеха достъп до теоретичните паралелни светове, където да се разселим и да употребяваме ресурсите им. В стерилна лаборатория, хора в бели мантии ревизираха данните от последния конфликт на обикновени частици, когато откъм дългата километри тръба ускорител, се чу злокобно дращене и писклив писък – нещо се беше промъкнало до нашия свят, а в този момент искаше да излезе.
***Desislava Buzova:
В последна сметка медицината надделя всички заболявания и болести и на оживелите ни оповестиха, че можем да се движим свободно, да работим умерено, даже да се храним на групи, но всякога щом протегнехме ръце, копнеещи за непосредственост, пръстите ни потъваха в нещо транспарантно, гъсто и лепкаво, а невидимите стени се доближаваха с още един милиметър. Усещах ги с дробовете си.
***Десислава Бузова:
Под движимостите очи на очевидци абразивът свистеше неистово по гладката повърхнина, дереше, заглаждаше и заостряше стоманата с всеки милиметър и като че ли насилствено я обхождаше още веднъж и още веднъж, свидлив мощно сред загрубели, треперещи пръсти, а когато най-после спря, татко ми подвигна взор, сведе го и безшумно ме попита:
- С коя ръка открадна хляба?
***Светлин Трендафилов:
Джипът спря в най-непроходимата околност, а аз ги държах на мушка, презаредих и им дадох преднина. Останалите наивно се оглеждаха за дивеч, без да осъзнават, че дивечът… са те.
