Голямата евакуация на картини от Лондон по време на ВСВ
Мюнхенската рецесия през 1938 година кара Мартин Дейвис, който работи като помощник в Националната изложба в Лондон, да бъде извънредно раздразнителен. Той се тормози, че скъпите творби на изкуството, за които се грижи, ще бъдат откраднати или унищожени, в случай че избухне война, и заради това стартира да търси места къде да скрие картините на музея надалеч от възможния огън.
Замъкът Карнарвън
Така през 1939 година редица картини са отстранени от Лондон и изпратени скрито на разнообразни отдалечени места в Уелс, в това число три аристократични домове, Националната библиотека в Аберистуит и Университета в Северен Уелс. Идеята на Дейвис е много добра, тъй като никой зложелател не би си помислил да търси на такива места. Операцията обаче не е без проблеми – да вземем за пример, замъкът Карнарвън е употребен и като военен аванпост като по този начин естествено се трансформира в бомбардировъчна цел за вражеските сили. В един от аристократичните домове пък, тръбите за централно отопление, които са под пода, предизвикват призрачен сън за съхранителите от музея. Скритите картини би трябвало да се съхраняват във деликатно следена климатично среда, с цел да се предотврати утежняването им.
Единственият метод да се поддържат равнищата на мокрота за потребностите на деликатната картина е посредством окачване на мокри кърпи. Може да наподобява смешно за творби на изкуството, които са толкоз влиятелни, само че е вид, до момента в който се търси ново място, което приляга повече на техните стандарти. Но пристигна 1940 година и германците са съвсем на прага на Лондон. Хората се опасяват какво ще стане с тези национални съкровища, в случай че попаднат в ръцете на Третия райх. Говори се, че скоро ще бъдат изпратени по прикрит метод в Канада за предпазване, само че някои държавни чиновници не желаят това да се случва. Те се опасяват, че вражеския флот ще нападне транспортните кораби и ще вземат творбите за себе си, или ще ги оставят да загинат в дълбините на океана. Като опция оферират картините да се скрият из пещерите и планините – по-добре, в сравнение с да са надалеч от Англия.
Скоро по-късно е открито, че една неизползвана мина в Манод в Блайнай Фестиньог, Северен Уелс, е подобаваща за задачите. Тя е много огромна и дава задоволително място за предпазване на цялата сбирка от картини, надалеч от лицето на заплахата. След като мястото е квалифицирано – което включва пренасяне на няколко хиляди тона канара и основаване на специфични зони, в които климата може да бъде деликатно следен и картините да се следят – сбирката на Националната изложба е деликатно превозена до мината. Което фрапантно покачва престижа й. Преместването на шедьоврите надалеч от Лондон се оказва мъдро решение при тези особени обстоятелства; мястото на галерията на площад Трафалгар е ударено 9 пъти по време на въздушни набези.
Днес е допустимо творбите на изкуството да се прегледат онлайн в рубриката Картината на месеца на Националната изложба – това е едно осъвременяване на традицията от времето на войната, когато всеки месец се връща по една картина в лондонската изложба като тласък за морала. Друг дълготраен резултат от сбирката, която се съхранява в Уелс, е, че картините са показани и разказани за първи път в каталози. Това доста зарадва запалената аудитория и феновете на изкуството, защото те най-сетне можеха да станат очевидци на хубостта на сбирката и в щемпел.
Да се реалокират картините в мината е най-хубавото решение – в противоположен случай всички те биха били сигурно унищожени. Мартин Дейвис скоро е нараснал и се издига до шеф на галерията. Да бъде еднолично виновен за тези картини е огромно начинание за Дейвис и за своите старания получава рицарско звание.
