Започват Мръсните дни
Мръсни дни се назовава дванайсетдневен интервал в българския национален календар, възприеман, като рисково време зло, в което злите духове работят с нараснала интензивност на земята. Този интервал нормално е в дните от Коледа до Йордановден.
Според обичайните национални показа през Мръсните дни се явяват другите свръхестествени демонични същества - караконджули, вампири, таласъми, върколаци и така нататък, които бродят по земята от залез слънце до пропяването на първи петли; на някои места се има вяра, че през Мръсните дни на земята идват и душите на мъртвите.
Схващането, че тези същества са изключително рискови за индивида, предопределя изпълняването на многочислени забрани и дейности с защитен темперамент, строго спазвани през целия интервал. Повсеместно се съблюдават възбраните за излизане на открито след залез слънце, миенето и прането, тъй като водата още е „ некръстена “; не се вършат помени, сватби и годежи; съблюдава се полово самоограничение, тъй като се има вяра, че заченатото в тези дни дете ще бъде недъгаво или ще се превъплъти в злобен дух след гибелта си. За предотвратяване от демоничните сили, хората носят в облеклата си чесън и други
Периодът на Мръсните дни се счита за изключително подобаващ за осъществяването на вълшебен дейности и предсказания (подобно на нощите против Гергьовден и Еньовден) – тогава магьосниците и бродниците вършат вълшебства за обиране на непознатото изобилие, тогава се правят разнообразни гадания – предбрачни, за времето през настъпващата година, за здравето и други
През тези дни се извършват и новогодишните традиции на момците –коледуване, сурвакане, русалии, риначи, а в Югоизточна България – обичаят Наместник (Стопанова гозба).
В другите крайща на страната има и разнообразни ритуали, свързани с тъй наречените „ мръсни дни”:
В Царибродско интервалът се назовава Некръстени дни и трае от Коледа до Богоявление. През това време не е целесъобразно да се излиза на открито нощно време, тъй като тогава броди караконджо; не се перат и не мият, тъй като дните са нечисти – в противоположен случай ще ги сполети „ потребност “ (болест). Подобни са вярванията, свързани с Мръсните дни и в Пиротско и Нишко.
В централна Северна България интервалът стартира от Коледа и трае до Богоявление и е прочут под имената Мръсници, Мръсни дене, Мръсна неделя и Връкулачови дене. Схващан е като изключително рисков – съгласно вярването „ земята е на сито “, а по улиците броди каракон.
В Тревненско се има вяра, че щом се отговее на Коледа, караконджо тръгва; той броди единствено до нощта на Сурваки и изчезва щом се сурвака водата. Хората носят в облеклата си чесън („ рисково е да се върви през Мръсниците без чесън “ – Плевенско)и се стремят да не замръкват навън; неразрешени са годежи, сватби и кръщенета. Пепелта от огнището не се изхвърля на открито, с цел да няма главня по посевите. Жените не работят с вълна (в селата Голец и Хлевене се среща визията, че св. Петка санкционира тези, които предат през Мръсните дни), те не перат и не мият децата си.
В Габрово, в интервала от Игнажден до Коледа, младите дами не трябва да мият главите си и да си перат облеклата, с цел да могат елементарно да раждат. Спазва се полово самоограничение – съгласно вярването в случай че дете се роди или бъде заченато през тези дни, то ще стане каракон или ще бъде залюбено от змей/змеица. Повсеместно се има вяра, че умрелият през Мръсните дни е доста неверен и душата му се трансформира във вампир или каракон – за предотвратяване от това се забиват игла в пъпа или петата на умрелия.
В родопска област интервалът трае от Игнажден до Водици; прочут е и в българомохамеданските села, където продължителността му е една седмица от Коледа. Познат е под имената Поганото, Пуганците и Буганците. Отново се съблюдават възбраните за замръкване на открито, за пране и миене; не разрешават се седянки, сватби и кръщенета; съблюдава се и полово самоограничение, с цел да не се роди недъгаво дете (в Пещерско децата, родени през Мръсните дни се назовават поганчета; в Чепинско ги кадят с тамян, с цел да не бъдат залюбени от змей).
Източник: epicenter.bg
Според обичайните национални показа през Мръсните дни се явяват другите свръхестествени демонични същества - караконджули, вампири, таласъми, върколаци и така нататък, които бродят по земята от залез слънце до пропяването на първи петли; на някои места се има вяра, че през Мръсните дни на земята идват и душите на мъртвите.
Схващането, че тези същества са изключително рискови за индивида, предопределя изпълняването на многочислени забрани и дейности с защитен темперамент, строго спазвани през целия интервал. Повсеместно се съблюдават възбраните за излизане на открито след залез слънце, миенето и прането, тъй като водата още е „ некръстена “; не се вършат помени, сватби и годежи; съблюдава се полово самоограничение, тъй като се има вяра, че заченатото в тези дни дете ще бъде недъгаво или ще се превъплъти в злобен дух след гибелта си. За предотвратяване от демоничните сили, хората носят в облеклата си чесън и други
Периодът на Мръсните дни се счита за изключително подобаващ за осъществяването на вълшебен дейности и предсказания (подобно на нощите против Гергьовден и Еньовден) – тогава магьосниците и бродниците вършат вълшебства за обиране на непознатото изобилие, тогава се правят разнообразни гадания – предбрачни, за времето през настъпващата година, за здравето и други
През тези дни се извършват и новогодишните традиции на момците –коледуване, сурвакане, русалии, риначи, а в Югоизточна България – обичаят Наместник (Стопанова гозба).
В другите крайща на страната има и разнообразни ритуали, свързани с тъй наречените „ мръсни дни”:
В Царибродско интервалът се назовава Некръстени дни и трае от Коледа до Богоявление. През това време не е целесъобразно да се излиза на открито нощно време, тъй като тогава броди караконджо; не се перат и не мият, тъй като дните са нечисти – в противоположен случай ще ги сполети „ потребност “ (болест). Подобни са вярванията, свързани с Мръсните дни и в Пиротско и Нишко.
В централна Северна България интервалът стартира от Коледа и трае до Богоявление и е прочут под имената Мръсници, Мръсни дене, Мръсна неделя и Връкулачови дене. Схващан е като изключително рисков – съгласно вярването „ земята е на сито “, а по улиците броди каракон.
В Тревненско се има вяра, че щом се отговее на Коледа, караконджо тръгва; той броди единствено до нощта на Сурваки и изчезва щом се сурвака водата. Хората носят в облеклата си чесън („ рисково е да се върви през Мръсниците без чесън “ – Плевенско)и се стремят да не замръкват навън; неразрешени са годежи, сватби и кръщенета. Пепелта от огнището не се изхвърля на открито, с цел да няма главня по посевите. Жените не работят с вълна (в селата Голец и Хлевене се среща визията, че св. Петка санкционира тези, които предат през Мръсните дни), те не перат и не мият децата си.
В Габрово, в интервала от Игнажден до Коледа, младите дами не трябва да мият главите си и да си перат облеклата, с цел да могат елементарно да раждат. Спазва се полово самоограничение – съгласно вярването в случай че дете се роди или бъде заченато през тези дни, то ще стане каракон или ще бъде залюбено от змей/змеица. Повсеместно се има вяра, че умрелият през Мръсните дни е доста неверен и душата му се трансформира във вампир или каракон – за предотвратяване от това се забиват игла в пъпа или петата на умрелия.
В родопска област интервалът трае от Игнажден до Водици; прочут е и в българомохамеданските села, където продължителността му е една седмица от Коледа. Познат е под имената Поганото, Пуганците и Буганците. Отново се съблюдават възбраните за замръкване на открито, за пране и миене; не разрешават се седянки, сватби и кръщенета; съблюдава се и полово самоограничение, с цел да не се роди недъгаво дете (в Пещерско децата, родени през Мръсните дни се назовават поганчета; в Чепинско ги кадят с тамян, с цел да не бъдат залюбени от змей).
Източник: epicenter.bg
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ