Може и да не си признаваме открито, но в някаква

Може и да не си признаваме намерено, само че в някаква степен всеки от нас обича неприятните си привички. Онези неща, за които знаем, че не са верни, здравословни или ползотворни, само че въпреки всичко не стопираме да ги вършим. Да, тук влизат тютюнопушенето, нездравословната храна, както и поддържането на нездравословни връзки, които ни оставят с чувство за подтиснатост, празнина и липса на съгласуваност.

Пускането на нездраволсовните привички несъмнено изисква огромна доза воля и кураж. Какво ще сложим на тяхно място? Как ще наподобява живота ни без тях? Какво би трябвало да променим, с цел да живеем в здраве и вътрешна естетика?

Това са доста значими въпроси, които би трябвало да си задаваме всеки ден. Те ни връщат чувството за личния ни живот като за развой на развиване и личносто израстване, в което всеки ден е едно ново начало. В него – остарелият багаж /и навици/ просто няма място!

Кои са нещата, от които в действителност би трябвало да се откажем, с цел да живеем в мир със себе си?

Желанието да угодим на всеки

Това предпочитание изразходва голямо количество от силата ни. То наподобява като наливане на сила в бездънна яма, която няма напълване. Мнението на другите е променлива, върху която ние нямаме никаква власт. Другите могат да мислят каквото решат, това е тяхна отговорност. Нашата отговорност е да се грижим за себе си и да пазиме своите правила, даже и когато те по никакъв начин не са угодни на другите.

Подценяването на себе си

Заслужавам ли да имам работата/връзката/почивката на фантазиите си? Голяма част от нас се съмняват, че са почтени да бъдат обичани, ценени, уважавани. От друга страна стои вярването – не съм задоволително добър/красив/компетентен и така нататък Подценяването на себе си е ментален табиет, който можем да променим. Просто заменете отрицателните думи с положителни. Умът може да препрограмира самичък себе си, а новата стратегия несъмнено ще внесе позитивна смяна в живота ни.

Прекаленото мъдруване

Дългото и протяжно премисляне на безусловно всичко още веднъж е ментален табиет, от който нямаме потребност. Макар и актуалният свят да е сложил интелекта на фундамент, той не е всичко. Умът ни е обезпокоителен, комплициран и прекомерно деен, а това на собствен ред води до дълги интелектуализации, от които … нямаме особена потребност. Опитайте да успокоите мозъка си като вкарате релаксиращи и заземяващи практики в всекидневието си, да вземем за пример разходки измежду природата, медитация или йога.

Страхът от смяна

Промяната насочва предизвикателство към нашите качества за акомодация и ни предизвика да преразгледаме живота си и да израснем. Страхът от смяна в действителност е страхът от загубата на остарялата еднаквост. Както и от преоткриване на нови аспекти от личния си предстоящ Аз. Кои ще бъда аз след това? Как ще се трансформира след смяната?

Ах, това минало

Вкопчаването в предишното е обвързвано с всичко изброено до тук. Дълго премисляне, тревога, обвинявания, яд, боязън от смяна. Мислейки за предишното изпращаме виталния си сок обратно, вместо напред. Много постоянно предишното се връща към нас, тъй като не сме научили значими уроци или просто се опасяваме от незнайното бъдеще? Нека осъзнаем този „ нездравословен “ табиет и да не му позоляваме да ни стопира пред разгръщането на нашето прелестно бъдеще Аз!

Инфо: https://frida.bg