Много собственици казват, че се отнасят към Румба като към

Много притежатели споделят, че се отнасят към Румба като към домакински любим
(снимка: iRobot)

Когато си има Румба, в никакъв случай не ти е самотно. Така споделят стопаните на Румба – роботизирана домашна прхосмукачка. Името е станало нарицателно за всички модели домашни прахосмукачки (както преди време Ксерокс беше дума за копирна машина), само че връзките сред уредите и техните притежатели значително наподобяват връзката сред домашните любимци и стопаните им.

Румбата може би не е чак толкоз приветлив като куче или коте и не става за гушкане, само че доста притежатели споделят, че се отнасят към устройството като към домакински любим или най-малкото като към „ получувстващо ” създание, което живее в дома им.

„ Мисля, че всичко стартира на смешка и по-късно съзнанието ни стартира да свързва чувствителността с прахосмукачката. Предполагам, тъй като се движи независимо и извършва някакви свои си задания ”, споделя Джес, притежател на Румба и Twitch стриймър от Торонто, в обява в. „ Имаме си две котета и в случай че те са нашите сладки бебета с козинка, то Скупи е просто трета, много по-тъпа котка ”.

От епохи хората придават на животните човешки черти. Това се назовава антропоморфизъм. Можем д го забележим в басни и приказки, разкази и вицове. Освен на животните, хората придават човешки черти и на предмети и даже хрумвания.

Но Румбата е неповторимо ново попълнение в този лист. Винаги до момента хората са придавали човешки черти на обекти, които са живи (като животни или растения – някои любители-цветари кръщават цветята си с човешки имена) или най-малко наподобява, като че ли имат лица (като да вземем за пример скарата на кола). Но робо-прахосмукачката не се вписва в това. По-скоро нейната антропоморфизация произтича от два фактора: услугата, която дава на фамилията, и нейното животноподобно придвижване, което от своя страна може да бъде очарователно или ужасяващо – сходно на Джак Ръсел.

С други думи, Румба си е член на фамилията по същия метод като домакински любим и даже може да обезпечи сходен вид другарство (независимо, че няма мека и пухкава козина). Който се усеща уединен, може умерено да си вземе робот-прахосмукачка. Хем ще му прави компания, хем ще му чисти – а пък във времена, когато си стоим повече у дома, и без друго се нуждаем от повече разчистване.

Едно очарователно изследване от 2007 година измежду притежателите на Румби откри, че антропоморфизирането усилва доверието на хората в техните роботи-чистачи. Не единствено това, само че по-голямата част от участниците са кръстили своите прахосмукачки с човешки имена. Хората споделят, че считат това за „ натурален ” метод на деяние. Участниците в изследването бяха съобщили още, че Румбата прави почистването по-приятна задача, защото „ Румба се грижи за почистването, а притежателят се грижи за Румба ”.
още по тематиката
„ Антропоморфизмът съществува от доста дълго време, като ни оказва помощ да бъдем в сигурност, като ни прави по-внимателни към заобикалящата ни среда и евентуалните закани ”, споделя доктор Кейт Летерен, откривател по логика на психиката на потребителите в Техническия университет в Куинсланд, Бризбейн. „ Помислете, – споделя тя, – от какъв брой време ние имаме табиет да даваме имена на колите, самолетите, корабите, оръжията и доста други неодушевени предмети ”.

Клара Бейер, уеб разработчик във Вашингтон, назовава своя робот-вакуум Румба, въпреки че е от напълно друга марка – Eufy. „ Когато го чуя да издава тъжните си звукови сигнали, отивам и запитвам: „ Румба, какво стана? Ех, Румба, нали ти споделих да не дъвчеш кабелите ”. После вадя кабелите от дребните ѝ зъби ”. Бейер има и котка. Румба и котката „ са едни и същи калпазани – вървят по всички страни, вършат си някакви техни си неща и се оплакват, когато нещо не е наред ”.

Движението на обекта може да бъде неразделна част от това дали го антропоморфизираме и личността, която му приписваме. Човек, който върви с наведена глава, може да наподобява печален. Човек, който върви бързо със стиснати юмруци, всекидневно наподобява сърдит. Движението на робо-прахосмукачка от време на време е потребно, а от време на време – очевидно безредно – наподобява на придвижването на домакински любим, разхождащ се из къщата умерено, преди ненадейно да се хвърли към муха, която жужи по прозореца.

В изследване от 2020 година група откриватели програмира три робо-прахосмукачки с три разнообразни „ персони ”: Нацупения, Сънливия и Щастливия. Роботът Щастливия търси участниците в изследването с плавна и умерена скорост. Сънливия също търси хората, само че се движи безредно и трансформира скоростта си. Запитани за роботите, участниците разпознават трите „ персони ” на роботите напълно ясно. За Щастливия те споделят, че е „ образован и другарски надъхан ”. За Нацупения споделят, че е „ недодялан и необщителен ”. Това, заключават създателите на проучването, демонстрира, че стилът на придвижване на робота е значим и по него хората приписват личностните качества на машината.

Още по-интересна е връзката на Стеф Коелю с нейния робот Eufy. Той се е развалил и е спретнат в мазето. „ Почти се усещам отговорна, че седи неизползвана в мазето ”, споделя дамата. Тя счита, че е антропоморфизирала машината, тъй като „ това е нещо, което върша с предметите, които улесняват живота ми. И когато те се повредят или не работят по метода, по който чакам, тогава се усещам съвсем като изменник ”.

В отчет за 2010 година по въпроса за какво хората антропоморфизират, откривателите доктор Адам Уейц, в този момент професор по мениджмънт и организации в Северозападния университет, и доктор Никълъс Ипли, професор по поведенчески науки в Чикагския университет, показват, че ние, хората, преглеждаме антропоморфизираните устройства като „ виновни ” за личното си държание и дейности. Това даже кара хората да раздават награди или санкции.

Например, в случай че Румба в фамилията сполучливо почисти разпилени пуканки, паднали на пода, някои хора са склонни да благодарят на помощника си. Ако ли пък се забие под някой долап и не може да излезе, или пък захапе кабелите, някои хора са склонни да овикат робота.

Ипли споделя, че човешката податливост да се пробва да разбере и предсказва държанието на другите е от решаващо значение за това за какво антропоморфизираме. В случая с роботите приписването на човешки качества има директно отношение към „ странните ”, необясними за нас дейности на робота. „ В нашето проучване открихме, че уредите, които се държат непредсказуемо, е по-вероятно да бъдат антропоморфизирани – т.е. да бъдат възприемани като притежаващи прочувствени положения и качества ”.

Всичко това има значение за разработчиците на роботи, домашни асистенти и други уреди, които от ден на ден имат разнообразни „ интелигентни ” функционалности. Формирането на „ държание ” на роботизираните машини може да помогне на производителите на роботи да ускорят лесното разбиране на предлаганите машини измежду потребителите.

Учените показват, че в тази ситуация става дума за създаване на прочувствена връзка. При антропоморфизирането хората са по-склонни да имат доверие на своята машина. Така да вземем за пример, това понижава напрежението при произшествия. Показателно е, че хората, които приписват човешки черти на своите коли, е доста по-малко евентуално при злополука да обвинят за казуса колата си.

Това значи, че по-нататъшните антропоморфни характерности на новите технологии биха насърчили потребителите да се доверят на тези технологии, даже повече, в сравнение с други хора.