МЗ предлага НЗОК да покрива off-label лечение на лупус
Министерството на здравеопазването предлага Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да покрива лекуването на пациенти с лупус с имуноглобулини. В момента имуноглобулините, които са медикаменти, извлечени от човешка кръв, се ползват off-label на пациенти с лупус (т.е. отвън късата им характеристика). А в настоящото законодателство има възбрана здравният фонд да покрива off-label лекуване.
Лупусът е редовно автоимунно заболяване, което може да засегне всеки орган или система на тялото. При автоимунните заболявания имунната система, която обикновено е предопределена да защищава организма от инфекциозни сътрудници, непознати тела и тъкани и други, по простъпка „ нападна “ личните тъкани и органи на тялото, при която се образуват автоантитела най-много против съединителната тъкан на организма. Това провокира редовно инфектиране, което поврежда тъканите и органите. Болестта може да засегне която и да е част на тялото, само че най-често поврежда сърцето, бъбреците (лупусен нефрит), стави, кожа, бели дробове, кръвоносни съдове и мозък (нервна система) и разнообразни комбинации от органи. Курсът на болестта е непредсказуем и се характеризира с интервали на висока интензивност и затихвания (ремисии) с друга дълготрайност.
Имуноглобулинът е човешки биологичен артикул, който съдържа антитела, каквито се намират и в човешката кръв. Антителата оказват помощ на организма да се бори с разнообразни инфекции. Тези лекарствени артикули се ползват на пациенти, които нямат задоволително антитела в кръвта си и са склонни към чести инфекции или се нуждаят от в допълнение количество антитела. Чрез използването на посочените лекарствени артикули се контролира количеството на “опасните “ антитела в кръвта.
Стойността на лекарствените артикули, получени от човешка кръв или от човешка плазма – имуноглобулини доста се увеличи в последната година, заради високото им ползване в резултат на пандемията, породена от коронавирусната зараза.
Лупусът е редовно автоимунно заболяване, което може да засегне всеки орган или система на тялото. При автоимунните заболявания имунната система, която обикновено е предопределена да защищава организма от инфекциозни сътрудници, непознати тела и тъкани и други, по простъпка „ нападна “ личните тъкани и органи на тялото, при която се образуват автоантитела най-много против съединителната тъкан на организма. Това провокира редовно инфектиране, което поврежда тъканите и органите. Болестта може да засегне която и да е част на тялото, само че най-често поврежда сърцето, бъбреците (лупусен нефрит), стави, кожа, бели дробове, кръвоносни съдове и мозък (нервна система) и разнообразни комбинации от органи. Курсът на болестта е непредсказуем и се характеризира с интервали на висока интензивност и затихвания (ремисии) с друга дълготрайност.
Имуноглобулинът е човешки биологичен артикул, който съдържа антитела, каквито се намират и в човешката кръв. Антителата оказват помощ на организма да се бори с разнообразни инфекции. Тези лекарствени артикули се ползват на пациенти, които нямат задоволително антитела в кръвта си и са склонни към чести инфекции или се нуждаят от в допълнение количество антитела. Чрез използването на посочените лекарствени артикули се контролира количеството на “опасните “ антитела в кръвта.
Стойността на лекарствените артикули, получени от човешка кръв или от човешка плазма – имуноглобулини доста се увеличи в последната година, заради високото им ползване в резултат на пандемията, породена от коронавирусната зараза.
КОМЕНТАРИ