“Мило, ще ми купиш ли тази чанта? Ами онези обувки?

“Мило, ще ми купиш ли тази чанта? Ами тези обувки? Хайде, и тази гривна… ”

Имам една позната, която изкара цяла една дълга връзка, повтаряйки тези въпроси. Макар с съответния мъж към този момент да не са дружно, техните взаимоотношения и до ден сегашен са ми “сигнална лампа ”, която ми припомня, че когато моят персонален живот завие в тази посока, значи нещата са доста изтървани!

Никога няма да не помни за какъв брой глупави неща се караха двамата. Валя, ще я нарека по този начин за този текст, макар че не е това същинското ѝ име, постоянно си намираше причина за неодобрение. И постоянно измерваше триумфа на връзката си в цената на подаръците, които ѝ беше направил той, към този момент някогашният.

И когато глуповатите ѝ стремежи (да, жена съм, и отново мисля, че това е безумна женска постъпка) удряха на камък, Валя се цупеше, мусеше и се превръщаше в вихър, по-страшен даже и от естествено злополучие. Да, приятелят ѝ имаше благоприятни условия – да ѝ подарява и купува всички тези нейни фантазии с марките Диор, Шанел, Версаче, Прада, Долче и Габана или Валентино, единствено че по-скоро беше от тези мъже, които станаха изчезващ тип – сантименталните.

И на този пич му доставяше огромно наслаждение да прави изненади на Валя, от тези, които костват 0,00 лв., но в действителност са за милиони, тъй като са скъпи. Специално за нея беше ходил на уроци по китара, с цел да ѝ направи серенада с мелодията на обичаната ѝ ария, всеки ден изпращаше в офиса ѝ по една алена роза, настояваше да вървят дружно на танци, уроци по грънчарство, курсове за правене на тирамису и всевъзможни такива щури и страхотни неща, от разказите за които безусловно получавах сърцетуптене, тъй като не имах вяра, че това е допустимо!

И то от мъж!

В общи линии този човек имаше финансовата опция за Армани и Гучи, но по-скоро си падаше по по-простичките неща. Малките неща, смислените неща!

И по този начин, Валя си откара с него едни 2-3 години, в които индивидът изпълняваше всичките ѝ материални капризи, а тя все си намираше защо “да дудне ” – било то, че “една роза бил лекомислен жест, трябвало да е цялостен букет ” или пък, че “какви са тия нелепости с прекарването на време дружно в правене на нещо градивно, я, по-добре в мола ”.

Животът ѝ беше прелестен, само че тя не го разбираше и като че ли тъй като усещаше, че не е задоволително добра за този мъж, се опитваше по всякакъв начин да срине и неговите нерви, въпреки той по никакъв начин да не беше експлозивен.

В последна сметка, учудващо – Валя постави завършек на връзката им, тъй като той непрекъснато я насърчаваше да стартира личен бизнес, даже ѝ оферираше да ѝ помогне финансово, обаче тя си почука за своето и съобщи, че не можела да остане с мъж, който непрекъснато я учи по какъв начин да си живее живота.

Предполагам, сещате се, през днешния ден Валя доста съжалява за това, че е постъпвала по този начин. Запазила е част от “Скъпи, купи ми нещо, апелирам те ” държанието си, само че въпреки всичко се е трансформирала и е осъзнала по сложния метод доста истини за парите, мола, живота си, мъжете и дребните жестове.

Сетих се за тази история, тъй като всички дами от време на време в желанието си да получим 100% от един мъж, най-после оставаме 0% от него… А всичките тези дребни жестове, които той е правил към нас, започваме да ценим, едвам когато осъзнаем, че в любовта 0,00 лв. коства повече от новата сбирка на Виктория Сикрет…

Самата аз, с всички мъже в живота ми, съм прекарвала най-хубавите си мигове, когато сме правили най-елементарните на пръв взор неща. И от тези, които са към този момент в предишното, помня единствено това – тези дребни скъпи моменти, тези неща, които са създали към мен с цялото си предпочитание да ме създадат щастлива и да не накарат да се усещам специална…

Дамската чанта, която един мой другар ми подари преди време, от дълго време се изтърка, само че пък в никакъв случай няма да не помни, че той ми беше написал писмо. В което беше изброил всички неща, които обича в мен. Пазя го. С един различен мъж пък бяхме гледали падащите звезди на брега на един язовир през нощта и в никакъв случай няма да не помни този миг. Макар в този момент съвсем да не помня какви дарове ми е правил. Или пък един различен специфичен човек, който доста обичаше да ми пуска сантиментална музика и да пали свещички в спалнята, с цел да ме накара да се отпусна и да се пренеса в невероятния ми свят с него.

Така де, дребните неща постоянно остават. Защото те остават в паметта и стоят там даже и след една връзка да е завършила. А връзките най-често завършват точно тъй като забравяме за тези мемоари, до момента в който сме още в нея. И единствено се караме, и караме, и караме…

Всъщност, най-хубавите интервали от любовта съм изживявала тъкмо когато и аз, и индивидът до мен, сме мислили в посока да вършим повече дребни неща един към различен. И когато всичко останало е взимало превес, нещата са се прецаквали!

Затова изводът е явен: ако вместо Прада, ти направи прелестна изненада, в случай че вместо Мошино, ти сготви нещо обичано и в случай че вместо Шанел, те гледа влюбено, като че ли си модел… значи той е твоят човек! 

Ние, дамите, имаме податливост към еснафщина и с времето съм научила едно – мъжете би трябвало да се насърчават за всяко благо нещо към нас. Те са напълно друг тип и в природата им са въвлечени напълно други стихии.

И по този начин е – не можеш да накараш един мъж да направи нещо за теб, в случай че не го изиска самичък. И не, методът не е мусене, операции или ядосване… Начинът е просто да бъдем тези, готините, свежите, удивителните дами, които той харесва. И за които би направил някое от дребните неща от сърце, без да бъде каран принудително.

Формулата е простичка, нали? И коства единствено 0 лв. и 0 стотинки!