Защо логата на луксозните марки си приличат?
Марки толкоз разнородни, колкото Burberry и Balenciaga са се сближили посредством един и същи безсерифен шрифт. Последваха публикации, анализиращи този неочакван облик на стилната промишленост. Критици и коментатори се разделиха във връзка с неговите естетически полезности или неналичието на такива.
Повечето обаче са съгласни с едно - изненадващото единение на ребрандите от последните няколко години. Това допуска съгласувани старания на промишлеността за подготовка на радикално друго бъдеще. Hypebeast най-добре заключи стандартната мъдрост в публикация през септември предходната година. В нея експертите по брандинг показват практическите изгоди от това, което Рикардо Тиши от Burberry назова „ съвременна полза “ на безсерифните шрифтове:
"По-чисти и по-четливи, те са подобаващи за разнообразни медии и работят изключително добре онлайн. Чистотата на тези шрифтове разрешава на марките да бъдат празен транспортен съд, подготвен да се приспособи към бързо изменящите се трендове и многообразие от посредствените артикули, които идват да дефинират новия първокласен пейзаж ".
Но за една световна креативна промишленост хомогенността е рискова. Тя оставят потребителят незадоволен, като се има поради величината и еднородността на промяната. Особено когато Върджил Абло, дизайнерът на момента, твърди, че сме „ в зората на нов Ренесанс”. И по този начин, какво в действителност става?
Той не може да се базира на възкресението на класическата хармония, тъй като всички серифи, знак на древността в писмена форма, са прогонени. В този случай наподобява, че ще се възроди иконостасният жар на модернистите от Баухаус, които видяха орнаментиката като знак на буржоазното подтисничество.
Показателно е, че Абло продължава да твърди, че "с интернет и днешните медии, нашите отзиви за предишното се премислят и всеки един от нас може да сътвори своя лична орис ". Тук той ясно подсказва, че предишното е било затворено, недемократично място, където доста малко са били в положение да основат своя лична орис.
Трудно е да се спори с тази позиция. Подобно на Холивуд, стилната промишленост ясно уточни коя страна се обръща към културните войни. Марк Паркър, основен изпълнителен шеф на Nike, наскоро съобщи в Highsnobiety Incomplete Guide, че за потребителите е значимо да "говорим против неравенствата ". Не е изненадващо, че огромните първокласни къщи към този момент не желаят да носят знака на „ расистка, патриархална “ ера на своите фронтове.
Ако предишното в действителност беше неравностойно място, където черният дизайнер не можеше да се издигне до позицията на живописен шеф на Louis Vuitton, не е изненадващо, че огромните първокласни къщи към този момент не желаят да носят знака на „ расистка, патриархална “ епоха на техните фронтове и може би ще желаят нещо по-неутрално във връзка с пола.
Като се има поради чувствителността на тази тематика, също по този начин е разбираемо за какво никой не е желае да го загатват в този смисъл. Страхът от засегнатост е преди всичко в дневния ред за всички огромни предприятия.
Но какво значи това за творчеството и конкуренцията? Ако стилната промишленост желае да насърчи разнообразие от хрумвания, тогава би трябвало да намерения по-внимателно всичките елементи и характерност, които в миналото са имали тези компании. За световната изобретателна промишленост обаче хомогенността е рискова.
От една страна, тя задушава способността на другите култури да показват себе си в личния си характерен глас. От друга страна, той отваря промишлеността за новодошлите, които са по-малко корпоративни, по-малко консервативни и желаят да търгуват с неповторимия усет на локалното завещание.
Пътят към пъкъла е затрупан с положителни планове и желанието да се реализира революционен звук в тези ребранди е осезаемо. За стилната промишленост обаче пъкълът може да бъде единствено 50 нюанса сиво.
Повечето обаче са съгласни с едно - изненадващото единение на ребрандите от последните няколко години. Това допуска съгласувани старания на промишлеността за подготовка на радикално друго бъдеще. Hypebeast най-добре заключи стандартната мъдрост в публикация през септември предходната година. В нея експертите по брандинг показват практическите изгоди от това, което Рикардо Тиши от Burberry назова „ съвременна полза “ на безсерифните шрифтове:
"По-чисти и по-четливи, те са подобаващи за разнообразни медии и работят изключително добре онлайн. Чистотата на тези шрифтове разрешава на марките да бъдат празен транспортен съд, подготвен да се приспособи към бързо изменящите се трендове и многообразие от посредствените артикули, които идват да дефинират новия първокласен пейзаж ".
Но за една световна креативна промишленост хомогенността е рискова. Тя оставят потребителят незадоволен, като се има поради величината и еднородността на промяната. Особено когато Върджил Абло, дизайнерът на момента, твърди, че сме „ в зората на нов Ренесанс”. И по този начин, какво в действителност става?
Той не може да се базира на възкресението на класическата хармония, тъй като всички серифи, знак на древността в писмена форма, са прогонени. В този случай наподобява, че ще се възроди иконостасният жар на модернистите от Баухаус, които видяха орнаментиката като знак на буржоазното подтисничество.
Показателно е, че Абло продължава да твърди, че "с интернет и днешните медии, нашите отзиви за предишното се премислят и всеки един от нас може да сътвори своя лична орис ". Тук той ясно подсказва, че предишното е било затворено, недемократично място, където доста малко са били в положение да основат своя лична орис.
Трудно е да се спори с тази позиция. Подобно на Холивуд, стилната промишленост ясно уточни коя страна се обръща към културните войни. Марк Паркър, основен изпълнителен шеф на Nike, наскоро съобщи в Highsnobiety Incomplete Guide, че за потребителите е значимо да "говорим против неравенствата ". Не е изненадващо, че огромните първокласни къщи към този момент не желаят да носят знака на „ расистка, патриархална “ ера на своите фронтове.
Ако предишното в действителност беше неравностойно място, където черният дизайнер не можеше да се издигне до позицията на живописен шеф на Louis Vuitton, не е изненадващо, че огромните първокласни къщи към този момент не желаят да носят знака на „ расистка, патриархална “ епоха на техните фронтове и може би ще желаят нещо по-неутрално във връзка с пола.
Като се има поради чувствителността на тази тематика, също по този начин е разбираемо за какво никой не е желае да го загатват в този смисъл. Страхът от засегнатост е преди всичко в дневния ред за всички огромни предприятия.
Но какво значи това за творчеството и конкуренцията? Ако стилната промишленост желае да насърчи разнообразие от хрумвания, тогава би трябвало да намерения по-внимателно всичките елементи и характерност, които в миналото са имали тези компании. За световната изобретателна промишленост обаче хомогенността е рискова.
От една страна, тя задушава способността на другите култури да показват себе си в личния си характерен глас. От друга страна, той отваря промишлеността за новодошлите, които са по-малко корпоративни, по-малко консервативни и желаят да търгуват с неповторимия усет на локалното завещание.
Пътят към пъкъла е затрупан с положителни планове и желанието да се реализира революционен звук в тези ребранди е осезаемо. За стилната промишленост обаче пъкълът може да бъде единствено 50 нюанса сиво.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ