Любомир Каримански: Макроикономическият план на страната е с висока степен на несигурност
Макроикономическият проект на страната е с висока степен на неустановеност. Всичко, обвързвано с фискалната позиция на страната, демонстрира мощно терзание, че няма да има бърз спад на инфлацията. Ако за 2023 година сме постигнали 3% недостиг на касова основа, а през 2025 година отиде на 3,9%, ще нарушим Закона за обществените финанси. Това сподели финансистът и някогашен народен представител от Има Такъв Народ Любомир Каримански за " Денят онлайн ".
" Може да последва задържане на темпа на инфлацията относително висок, а с изключение на паричните ограничения, нужни са и фискални. Те би трябвало да са ясно таргетирани и да се приложат най-сетне по този начин, че да повлияят на стопанската система. Един от методите е вярно бюджетиране на вложенията. Явно се търсят разновидности бюджетът да не е единствено корекция на едно число или на няколко съотношения, а да има доза натурализъм, който да бъде вързан с прословутите 3% недостиг. Остават три месеца след приемането на бюджета, тъй че да се фокусираме върху цялата тригодишна прогноза. Тя не е доста удачно да е до 2025 година, тъй като макрорамката е хубаво да е до 2026 година Сегашният недостиг ще се покрие с доходи от високата събираемост. ", изясни той. И добави, че от началото на 2024 година е заложено връщане на Данък добавена стойност и акцизите, а даже да не са понижени, ще бъдат вдигнати.
По думите му оптималният застрахователен приход наподобява неуместно да е подравнен с оптималната пенсия. " Никъде няма такова нещо. Доходът би трябвало да е по-висок, другояче по какъв начин ще постъпват пари, значимо е да има стопански растеж, постоянен и резистентен. Промените във втората година на майчинството и отпускът по бащинство трансформират бюджета в обществен, а разноските нарастват доста. В хазната понижават постъпленията, в случай че разчитахме на увеличената инфлация, нямаше да успеем. Дългът също нараства - до 2025 година отива 29% от Брутният вътрешен продукт. Приходите от Данък добавена стойност може да не са задоволителни ", съобщи Каримански.
Според него 174 милиарда беше Брутният вътрешен продукт през есента на 2022 година, напролет на 2023 година към този момент беше 185 милиарда - 6% растеж. Икономическият растеж в едната прогноза е 1,6%, а в другата - 1,8%. Тоест той е с 0,2%, а имаме 6% растеж на Брутният вътрешен продукт. Ако това държавно управление стъпваше на пролетната прогноза, бюджетът би трябвало да стъпи на нова макрорамка, само че това не се случва, а стъпват на подложената на критика от тях рамка на служебния кабинет ", акцентира финансистът. И посочи, че няма по какъв начин при неиздаване на касов бон, само че осъществена консумация, да не се заплати сметката. " Такова предписание не може да има, това е много наивно. Касовият уред може да не работи, а може и да няма ток ", счита той.
" Може да последва задържане на темпа на инфлацията относително висок, а с изключение на паричните ограничения, нужни са и фискални. Те би трябвало да са ясно таргетирани и да се приложат най-сетне по този начин, че да повлияят на стопанската система. Един от методите е вярно бюджетиране на вложенията. Явно се търсят разновидности бюджетът да не е единствено корекция на едно число или на няколко съотношения, а да има доза натурализъм, който да бъде вързан с прословутите 3% недостиг. Остават три месеца след приемането на бюджета, тъй че да се фокусираме върху цялата тригодишна прогноза. Тя не е доста удачно да е до 2025 година, тъй като макрорамката е хубаво да е до 2026 година Сегашният недостиг ще се покрие с доходи от високата събираемост. ", изясни той. И добави, че от началото на 2024 година е заложено връщане на Данък добавена стойност и акцизите, а даже да не са понижени, ще бъдат вдигнати.
По думите му оптималният застрахователен приход наподобява неуместно да е подравнен с оптималната пенсия. " Никъде няма такова нещо. Доходът би трябвало да е по-висок, другояче по какъв начин ще постъпват пари, значимо е да има стопански растеж, постоянен и резистентен. Промените във втората година на майчинството и отпускът по бащинство трансформират бюджета в обществен, а разноските нарастват доста. В хазната понижават постъпленията, в случай че разчитахме на увеличената инфлация, нямаше да успеем. Дългът също нараства - до 2025 година отива 29% от Брутният вътрешен продукт. Приходите от Данък добавена стойност може да не са задоволителни ", съобщи Каримански.
Според него 174 милиарда беше Брутният вътрешен продукт през есента на 2022 година, напролет на 2023 година към този момент беше 185 милиарда - 6% растеж. Икономическият растеж в едната прогноза е 1,6%, а в другата - 1,8%. Тоест той е с 0,2%, а имаме 6% растеж на Брутният вътрешен продукт. Ако това държавно управление стъпваше на пролетната прогноза, бюджетът би трябвало да стъпи на нова макрорамка, само че това не се случва, а стъпват на подложената на критика от тях рамка на служебния кабинет ", акцентира финансистът. И посочи, че няма по какъв начин при неиздаване на касов бон, само че осъществена консумация, да не се заплати сметката. " Такова предписание не може да има, това е много наивно. Касовият уред може да не работи, а може и да няма ток ", счита той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ