Мадрид избра твърдия вариант: ще ограничи автономията на Каталуния. Барселона

Мадрид избра твърдия вид: ще ограничи автономията на Каталуния. Барселона пък продължава да упорства за самостоятелност. В кой век желаят да живеят каталунците - в 18-ти или в 21-ви, пита по този мотив Барбара Везел.

Испанското държавно управление извърши заканата си: то задейства член 155 от Конституцията, с който автономията на Каталуния може да бъде мощно лимитирана или изцяло анулирана. Напоследък обстановката ескалира и испанският министър-председател Мариано Рахой бе заставен да работи. Той желае да възвърне правото и реда в страната. Същевременно обаче Барселона не е склонна да отдръпна " Декларацията за самостоятелност " на каталунския министър председател Карлес Пучдемон. Случващото се в Испания доста припомня на верижна злополука в изискванията на гъста мъгла.
Редакцията предлага
Тежък политически неуспех

Мъглата в съответния случай е политическа. Става дума за цялостен срив на държавническото изкуство. Мариано Рахой отхвърля да прояви какъвто и да е политически инстинкт и се държи като правист, който се интересува единствено от буквата на закона. Сякаш той не знае що е то еластичност и прочувствена просветеност. Още преди няколко месеца Рахой можеше да предотврати ескалирането на спора. А що се отнася до репресиите - като задържането на двамата водачи на придвижването за самостоятелност, те могат единствено да влошат в допълнение ситуацията.

Абсурдно се държи и каталунското районно държавно управление. Абсурдно и най-много - безконтролно. Дружината в Барселона припомня доста на студентски парламент: неспирна говорилня, възторг, героични решения, никаква мисъл за последствията, изцяло ирационални преценки. Борците за самостоятелност не се трогват от паническото бягство на компаниите и икономическия срив в района. Не ги тревожи даже спадащият брой на туристите. Очевидно огромната цел оправдава всяка жертва.

Идентичност и власт

Какъв е обаче този шовинизъм, поради който в този момент се подвигат барикади? От една страна става въпрос за политика на идентичността, която се популяризира по целия свят и залага на разграничаване и надменност по отношение на съседа. Движещата мощ на тази политика е популизмът, който борави ловко със средствата на пропагандата и операцията в обществените мрежи и виртуозно разпалва настроения.

От друга страна зад всичко това стои баналното предпочитание за още повече власт. Каталунското държавно управление си обезпечи забележителен комфорт в районните институции и до момента безпроблемно отхвърляше всички обвинявания в корупция. То даже реши, че може още да си вдигне цената. Карлес Пучдемон не желае към този момент да е единствено помощник-президент, той желае да е същински държавен началник, който да взе участие в срещите на върха и да бъде забележим на интернационалната сцена.

Барбара Везел

Назад, а не напред

Проблемът е, че всичко това някак не си пасва. Борците за самостоятелност, на испански " independistas ", оправдават своята национална различност с една изгубена борба при започване на 18-ти век. Тогава испанският крал съумява на един мирис да превземе Барселона. За последно Каталуния е била самостоятелна преди 200 години и в този момент мнозина имат вяра, че имат да наваксват в историческо отношение. Всичко това припомня за Балканските войни, за Брекзита и изобщо за всички ирационални исторически копнежи.

Как обаче ще проработи всичко това в този момент? Каталуния е икономическият мотор на Испания. Каталунците са сполучливи и в световен мащаб. Но триумфът им действа единствено в изискванията на съюза с испанската страна и с Европейски Съюз. Големите компании на тълпи се изнасят от Барселона, тъй като се опасяват от правна неустановеност и не желаят да бъдат в плен на носталгични усеща и настроения. Хората в района живеят и работят в 21-ви век, само че гледат обратно към 18-ти век - във времената на крал Филип V. Никой не е в положение да издържи този шпагат. Борците за самостоятелност на Каталуния ще би трябвало да изберат в коя ера желаят да живеят. Те би трябвало да се решат за съвремието, тъй като в противоположен случай ще останат в историята като губещи.