Наемът е 1800 евро. Толкова е и месечната ми заплата
Ситуацията в Ирландия е неуместна: безработицата е ниска, стопанската система процъфтява, само че мнозина не го усещат. Все повече млади ирландци живеят при родителите си, тъй като не могат да си разрешат лично жилище.
Сав Грийн е на 24 и още живее при родителите си. Въпреки че се усеща добре там, Грийн знае, че е време да се изнесе. Само че младата ирландка не може да си го разреши - парите просто няма да ѝ стигат, разказва германската социална телевизия АРД в собствен репортаж.
Цените на недвижимите имоти в Ирландия са извънредно високи. Хора като Грийн са разочаровани - младата жена споделя, че работи доста, но не може да си разреши да живее независимо. И двамата ѝ по-възрастни братя към момента живеят в фамилния дом. Едно цяло потомство се усеща изгубено, споделя 24-годишната мениджърка. " Загубих доста от приятелите си. Заминаха за Канада, Австралия, Испания, Лондон ", споделя тя.
А тези, които не са напуснали страната, живеят с родителите си. Според едно изследване две трети от хората в Ирландия на възраст сред 20 и 29 години още живеят в дома на фамилията си. През 2012 година това са били една трета от младежите. Това потомство е " затворено вкъщи си ", написа АРД.
Държавата не влага в налични жилища
Рори Хърн се занимава от дълго време с тематиката. Той е професор по обществени политики счита, че Ирландия не влага задоволително в градеж на жилища и най-много - в градежа на жилища на налични цени. Той акцентира, че в същото време като цяло страната се оправя добре стопански. " С ниски данъчни ставки Ирландия съумя да притегли доста интернационалните концерни ", споделя той.
АРД показва, че ръководещите прекомерно дълго са считали, че всеки може да си разреши личен дом. Дълго време на личната къща или апартамент се гледаше като на част от пенсионното обезпечаване. В Ирландия делът на притежателите на жилища измежду възрастните хора е доста по-висок, в сравнение с в Германия да вземем за пример.
Младите хора обаче все по-трудно могат да си разрешат лично жилище. То вече се е трансформирало в разкош за тях. Освен че жилищата са прекомерно скъпи, младите ирландци не считат, че страната ще им помогне по някакъв метод. Правителството в последните години разчита главно на частни вложители, които строят здания и отдават жилища под наем, написа АРД. Смяташе се, че пазарът самичък ще се контролира, показва специалистът Хърн.
Само че сега пожарникарите, медицинските сестри и служителите на реда не могат да си разрешат жилищата, които се оферират на пазара.
В страната има десетки хиляди празни жилища
Премиерът Саймън Харис даде обещание да построи 250 000 жилища до 2030 година. Мнозина обаче не имат вяра, че това ще се случи, тъй като неговата партия ръководи от 2011 година, а от този момент на имотния пазар нищо не се е подобрило.
Една от аргументите за високите цени на парцелите е, че доста жилища стоят празни. Няма публични данни, които да дават точна численост, само че специалистът Хърн допуска, че единствено в Дъблин има към 12 000 празни жилища. В цялата страна броят им е общо 166 000. Партии като " Шин Фейн " настояват притежателите на тези домове да бъдат принудени да влагат или да ги отдадат чартърен. Именно тази партия в момента събира най-голямо одобрение - изключително измежду младежите.
1800 евро за наем?
Липсата на ясно избрани права на наемателите също основава проблеми. Маделин Джохансон живее в Дъблин от години, само че в този момент би трябвало да напусне жилището си чартърен, тъй като притежателят желае да го продаде. Тя по никакъв метод не е предпазена от закона, изяснява АРД. Джохансон споделя, че в момента наемите са доста по-скъпи - към 1800 евро месечно. А тъкмо толкоз е цялата ѝ месечна заплата.
Джохансон се опасява, че тези, които не печелят задоволително, скоро просто няма да могат да живеят в Дъблин. В столицата цените са изключително високи, само че ситуацията в цялата страна не е доста по-добро. Ситуацията е неуместна, написа АРД: безработицата е ниска, стопанската система процъфтява, само че огромна част от обществото не печели от този разцвет.
