Болезнената страна на това да бъдеш влюбен
Любовта е прелестно възприятие. Вдъхновява ни да даваме максимума от това, на което сме способни. Позволява ни да разграничаваме положителното от неприятното и ни учи да ценим най-малките неща в живота. Но в това време да предстоящ влюбен носи болежка и всеки от нас в даден миг евентуално към този момент е претърпял това. За страдание този тип болежка е неизбежна.
Да се влюбят е риск, който доста хора се опасяват да поемат. Така раздавате парченце от себе си, която не можете да си вземете назад. Истинският проблем поражда, когато неведнъж давате всичко от себе си, само че в никакъв случай не получавайте същото в подмяна. Любовта би трябвало да бъде инвестиция, която носи награди и за двама ви, а когато това е едностранен развой, няма по какъв начин единият да не е засегнат. Ето за какво от време на време от нея боли:
Защо боли да си влюбен?
Склонни сме към по-големи упования, когато сме влюбени
, всичко, което можем да забележим, са красиви неща. Копнеем за наслада и любов. Поради тези стремежи, ние сме склонни да имаме по-високи упования и когато те не бъдат изпълнени, сме засегнати. Всъщност възприятието на отчаяние е обикновено, само че няма потребност да се потъвате в болката, породена от несполучливи упования. Най-красивото нещо в любовта е, когато най -накрая се научим да се издигаме от неуспехите си и да се радваме на това, което имаме, а не да мислим за това, което нямаме. Това е по този начин, тъй като любовта идва в разнообразни форми и хрумвания и от нас зависи по какъв начин да я тълкуваме, с цел да бъдем щастливи и удовлетворени.
Чувстваме се засегнати, когато не сме обичани
Друга причина, заради която влюбването може да бъде толкоз мъчително, е, че ние също чакаме да бъдем обичани. Често обаче се влюбваме в някой, който просто не може да го прави по метода, по който желаеме. Това може да бъде доста мъчително. Всеки път, когато изпаднете в такова положение, най-добре е да си припомните, че същинската обич е тази, която не желае нищо в подмяна. Тя ви разрешава да бъдете щастливи и удовлетворени, тъй че най-вероятно просто не сте я срещнали към момента.
Започваме да усещаме болката, когато осъзнаем, че сме изтощени да давам
Любовта ни прави безкористни. Тя ни кара да дадем всичко от себе си като самообладание, старания и почитание. Понякога обаче започваме да се усещаме изтощени от дейностите си, тъй като просто не виждаме смисъл. Но болката от умората не значи, че би трябвало да се откажем от любовта. Може би това е просто фаза, в която би трябвало да се научим да вършим крачка обратно и да си починем. Когато даваме прекалено много, ние също започваме да губим себе си в процеса. А възприятието на отмалялост значи, че би трябвало да си дадем време и пространство да дишаме, с цел да можем още веднъж да обичаме пълноценно.
Любовта става мъчителна, когато се пробвате да спечелите разногласията
Любовта, въпреки че ни прави щастливи и удовлетворени, ни кара да бъдем алчни и егоисти. Има доста случаи, когато се борим против нашия сътрудник, тъй като желаеме да получим нещо и вършим всичко допустимо да спечелим в разногласието. Когато стартираме да мислим единствено за себе си и за това, което получаваме, тогава се нараняваме всякога, когато се провалим в тези дребни борби. Любовта е двупосочна улица и да ходите по нея значи, че би трябвало да разбирате колегата си и назад. Трябва да можете да отстъпвате взаимно, без да си причинявате болежка. В противоположен случай единият постоянно ще бъде засегнат.
Когато загубим любовта, тогава най-вече боли
Колкото и да ни се желае да мислим, че да си влюбен е постоянно, не е по този начин. Дълготрайните връзки не са направени единствено от обич сама по себе си, само че и от ангажираност и компромис от страна и на двамата. Да останем правилни на тези убеждения са нещата, които нормално ни държат, без значение какъв брой тежка е обстановката в дълготраен проект. Понякога обаче просто не се получава. Ето за какво най-болезнената част от любовта е, когато вашият сътрудник желае да приключи връзките си с вас. Това е изключително трудно, в случай че към момента изпитвате усеща към него, а той не ги споделя. Имаме право да скърбим, когато изпитваме този тип болежка. За да заздравее раната, би трябвало време, като то е друго при всеки.
Но дружно със скръбта, ние също би трябвало да се научим да я одобряваме и да се изправяме, когато сме паднали, тъй като животът продължава, даже когато любовта избледнява. Няма по какъв начин да допускаме какво ни чака в бъдещето, по тази причина би трябвало да се подготвим за него, като се съвземем и опитаме да превъзмогнем всички негативи, които сме понесли. Всичко ще отмине, тъй че просто би трябвало да бъдем търпеливи и да не стопираме да имаме вяра.
Любовта е безусловна и би трябвало да сте подготвени да вършиме жертви поради колегата си, в случай че и той ви отвръща със същото. Запазете обаче най-малко дребна парченце от себе си, тъй като точно тя би ви помогнала да превъзмогнете болката, която може да изпитате. Макар и един път да са ви разочаровали, не спирайте да вярвате в любовта. Може занапред положителните неща да предстоят.
