Лукойл трябва да внесе средства във Фонда за енергийна сигурност

„ Лукойл би трябвало да внесе средства във Фонда за енергийна сигурност - работата на българските управляващи е да задължат рафинерията. Приходите от Фонда би трябвало да отидат за допринасяне на зеления преход в България. Страната би трябвало да откри притежател или шеф на рафинерията в България, който да съблюдава българското законодателство ". Това съобщи в изявление за БГНЕС Руслан Стефанов, основен икономист в Центъра за проучване на демокрацията.

С икономиста беседваме във връзка импортираните 25 млн. по-малко средства за декември 2023 година от страна на рафинерията „ Лукойл " във Фонда за енергийна сигурност, които трябваше да отидат за компенсиране на жителите - 45 млн. вместо изчислените по Закона за компенсиране на разноските на потребителите за превоз 70 млн. лева

„ Лукойл " е задължена да внесе средствата във Фонда за енергийна сигурност, различен е въпросът, че това предстои на инспекция от страна на данъчните управляващи и съда при положение, че има разминаване сред това, което са определили данъчните управляващи и това, което компанията заплаща ", разясни основният икономист.

Той напомни за какво би трябвало да има такова заплащане от страна на „ Лукойл " и каква е била цялостната политика във връзка с рафинерията: „ След нашествието на Русия в Украйна Европейски Съюз стартира цялостна политика по преосмисляне на икономическата си сигурност. Още юли месец 2022 година Германия и Италия започнаха ограничения за обособяване на съветската благосъстоятелност в тези газови нефтени пазари на съответните страни, и съветските вложители бяха извадени от тях, защото явно Русия беше злоупотребила с потреблението на пазарни участници за геополитически и военни цели. Това се видя в Италия и Германия, а България остана единствената страна, която има рафинерия, само че вместо да търси намаляването на съветска компания в България, тя разреши даже да има дерогация - разреши „ Лукойл " да печели както е печелил и преди този момент ", акцентира Руслан Стефанов.

2022 година е била извънредно печеливша за всички енергийни компании, в частност и за „ Лукойл-България ", счита специалистът. „ Въпреки дерогацията се вкараха спомагателни условия от Европейски Съюз и страните от Г-7, които бяха таван на цените на нефта, по който Русия може да продава - 60 $ за барел, като задачата беше да се възпре финансирането на войната в Украйна от страна на Русия. Очакваше се България също да имаше такава политика. Ресурсите към Кремъл обаче идват от две посоки - експортната такса и експортният налог, който Русия прибира. Тоест сега, в който излезе и една молекула петрол от Русия, това е доход за Кремъл. Второто към този момент е локалната облага, която се образува в рафинерията, или какъвто актив има " Лукойл " в България. От тази позиция България на процедура продължи потока на финансиране и по двете направление - едната е директната облага от тези износни налози, с които България се трансформира в донор на войната в Украйна, а настрана от това се потвърди, че заради недовиждане на дерогацията " Лукойл " може да внася над тавана от 60 $ за барел ", описа Руслан Стефанов.

Експертът напомни, че Народното събрание през 2023 година най-накрая е решил да ограничи тези облаги. „ Народно събрание стартира да мисли за компенсиране - или българските консуматори да получат понижаване на цените, което от позиция на пазара не е допустимо, или да се вкара специфичен налог, който да идва от „ Лукойл ". И защото ние сме част от обединението, която постанова наказания против Русия и сме приели, че би трябвало да има таван, при който да се продава съветски петрол - 60 $ на барел, то ние считаме, че " Лукойл " дължи на България разликата сред тези 60 $ на барел, и тези, които действително рафинерията е внасяла в България. По изчисленията се получаваше за 2023 година, че Лукойл би трябвало да внесе 700 млн. Финансовият министър правеше разнообразни калкулации, последователно се понижи сумата до 400 млн. Сега виждаме, че в резултат на всичките промени - промяна на държавни управления и компликация в използване на законодателството, ние сега желаеме едни 70 млн. за декември 2023 година, а Лукойл е решил, че дължи 45 млн. От тук насетне е ред на българското законодателство да потвърди, че средствата би трябвало да се платят ", безапелационен е основният икономист.

Според Руслан Стефанов огромният проблем е различен - това, че през годините " Лукойл " постоянно е употребявал трансферно ценообразуване, и с него не се е оставяло никаква облага в българската рафинерия или в България. „ Все още продължава наклонността българските управляващи да не могат да изработят механизмите, по които да накарат тази компания да съблюдава българското законодателство ", счита основният икономист в Центъра за проучване на демокрацията.

Компенсацията за жителите от средствата, които се чака да постъпят във Фонда за енергийна сигурност от страна на " Лукойл ", е популистката част на политическото говорене, счита още специалистът. „ Ние осигуряваме на тази съветска компания преференциално отнасяне, затова чакахме да има по-високи данъчни приходи и по-преференциално отнасяне на българските консуматори, това обаче не се случи. От тук идва моментът, в който българските управляващи би трябвало да обезпечат политиката, която са оповестили. Аз съм песимистичен, че средствата за компенсиране на жителите ще се обезпечат ", счита икономистът.

Той акцентира, че доводите на властта да усили дерогацията на " Лукойл " до 2024 година бяха, че ще се обезпечи икономическата сигурност на българските консуматори. „ Би трябвало те в този момент да са по-добри в съпоставяне, когато я нямаше дерогацията - това обаче не е по този начин ", означи Стефанов.

Според икономиста в случай че въпреки всичко парите от " Лукойл " постъпят във Фонда за енергийна сигурност, не е належащо те да се употребяват за отплата за хората, които карат коли. „ България има задоволително други проблеми с енергийния преход, които изискват финансиране - като енергийна успеваемост или прекосяване към електрически автомобили, или обезпечаване на по-чист градски превоз. Там могат да отидат средствата от " Лукойл ", предложи Руслан Стефанов.

Икономистът посъветва България да последва общия образец и да оцени опасността от действието на съветска компания на територията на нейната страна. „ Лукойл " се държат непазарно, и това е ясно. България би трябвало да търси метод за намиране на притежател или шеф на " Лукойл ", който ще извършва българското законодателство такова каквото е ", добави основният икономист в Центъра за проучване на демокрацията Руслан Стефанов. /БГНЕС