Жириновски обеща да позволи разширяване на руските граници
Лидерът на Либерално-демократичната партия на Русия /ЛДПР/ Владимир Жириновски даде обещание ремонти в конституцията, които ще разрешат присъединението на други страни в състава на федерацията, оповестява „ Независимая газета “.
От юридическа гледна точта смисъл в това няма – подобен механизъм към този момент е записан, той бе прибавен през 2014 година в тази ситуация с Крим. Така, че може да се приказва единствено за уточняване на процедурите. По-важен е пропагандният аспект на самодейността на Жириновски – продължение на политиката за разширение на „ съветския свят “. Т.е. някои скокове, примерно, на юг – Южна Осетия и Абхазия, на югозапад – Донбас, или на запад – Белорусия.
„ Ние ще подготвим ремонти в конституцията, с цел да предвидим опцията за постъпването на други страни в състава на Русия “, съобщи Жириновски по време на едно от изявленията си в Държавната дума. Той се аргументира с главния закон на Германия, в който изначално била заложена такава опция и което ѝ позволило да я употребява през 1990 година при обединяването с Германска демократична република.
„ Че кой ще пристигна при нас, в случай че нашите закони не плануват това? “, запита риторично в речта си Жириновски. И доста мощно се обърка, тъй като чл.65 от съветската конституция е планувал всичко належащо. Например: „ приемане в съветската федерация и формиране на нов индивид в нейния състав се реализира в реда, открит от федералния парламентарен закон “. Още повече че този закон има и процедура на приложението му. Първият и към този момент единствен случай е този с присъединението на Крим към Русия през март 2014 година
По закон механизмът е следният: в качеството на нов съветски район може да бъде призната всяка непозната страна или част от нея, а двустранното единодушие за това се оформя като интернационален контракт, който предстои на ратификация от парламентите. Новият член на федерацията получава статут на република в нейния състав или, съгласно договореностите – на регион или област.
Ако единствено част от друга страна се причислява, може да ѝ бъде възложен статут на всевъзможен индивид от Руската федерация. Освен на град от федерално значение, което към този момент е предизвиквало разногласия в Конституционния съд /КС/ през 2014 година във връзка с Севастопол. Законът фактически изисква Конституционен съд наложително да преглежда контракта за разширението на Русия. Всички останали точки на този закон тогава бяха изпълнени – утвърденият в Конституционен съд контракт с Крим, който се разгласи за самостоятелна страна, държавната дума и Съветът на Федерацията го ратифицира, бе признат подобаващ парламентарен закон, откри се временен интервал.
Друг е въпросът, че и самата норма е скрита в конституцията някак прекомерно надълбоко – т.2 от чл.65 е дефинирана изключително неразбираемо. Така че водачът на ЛДПР очевидно има поради поканата към други страни да се причисляват към Русия, в цялостния смисъл на думата, да бъде изложена в надалеч по-привлекателен тип. Да се оформи като тип реклама.
Така, както е показана, самодейността на Жириновски има отношение повече към информационно-пропагандната сфера, в сравнение с към юридическата. Нейният основен смисъл, явно, се заключава в това да се подчертае продължението на политиката на Русия за разширение на „ съветския свят “. Неслучайно опитният политик, с изключение на поправките в конституцията, загатна и нуждата от промени в миграционното законодателство, с цел да престане то да бъде репресивно, а в противен случай, би помогнало за „ единението на съветския народ “.
Припомняме, че цялата тази политика беше изключително известна измежду множеството жители на страната и някои елементи от популацията в прилежащи страни през 2014-2015 година При това вътре в Русия резонансът на тази известност, както е известно, беше висок и провокира дори замайващ рейтинг на настоящия президент, а значи, и на всички други властови институции. Сега обаче доверието към него спада – ето към този момент едни договаряния с Япония, в които безусловно никой не проумява за какво на нея би трябвало да й предадат елементи от курилските острови, провокират съществени митинги.
Възможно е изказването на Жириновски да има отношение единствено към тази обстановка с Курилите – един тип нищо няма да се дава, а в противен случай, ще вземем за себе си. Но не би трябвало да се изключва и това, че посредством него също се сондира отношението на хората към вероятните външни придобивки – да кажем, нещо като Южна Осетия или Абхазия, както и елементи от Донбас във тип на ДНР и ЛНР. Лидерът на ЛДПР е добър за такива медийни интервенции, тъй като от дълго време приказва за разнообразни „ скокове “ на юг или на запад.
Но не би трябвало да се не помни и за Белорусия, диалозите за вероятно вероятното й присъединение към Русия се ускоряват при всеки контакт на ръководителите на двете страни. Те и в този момент избухнаха, незабавно откакто прессекретарят на президента Дмитрий Песков заяви за идни срещи на Владимир Путин и Александър Лукашенко. Това бе резултат от техния телефонен диалог, наличието на който, прочее, бе изложено друго. Освен казуса в икономическите връзки, съветската страна даде обещание и разискване на въпросите за „ Съюзната страна “, а белоруската не сподели нищо за това.
В края на януари т.г. Главната прокуратура на Украйна упрекна Жириновски в посягане към териториалната целокупност и неприкосновеността на републиката. Един от претекстовете в обвинителния акт е поради тирада на протест от февруари 2014 година, когато политикът прикани за присъединение на Крим и на югоизточни територии на Украйна към Русия.
От юридическа гледна точта смисъл в това няма – подобен механизъм към този момент е записан, той бе прибавен през 2014 година в тази ситуация с Крим. Така, че може да се приказва единствено за уточняване на процедурите. По-важен е пропагандният аспект на самодейността на Жириновски – продължение на политиката за разширение на „ съветския свят “. Т.е. някои скокове, примерно, на юг – Южна Осетия и Абхазия, на югозапад – Донбас, или на запад – Белорусия.
„ Ние ще подготвим ремонти в конституцията, с цел да предвидим опцията за постъпването на други страни в състава на Русия “, съобщи Жириновски по време на едно от изявленията си в Държавната дума. Той се аргументира с главния закон на Германия, в който изначално била заложена такава опция и което ѝ позволило да я употребява през 1990 година при обединяването с Германска демократична република.
„ Че кой ще пристигна при нас, в случай че нашите закони не плануват това? “, запита риторично в речта си Жириновски. И доста мощно се обърка, тъй като чл.65 от съветската конституция е планувал всичко належащо. Например: „ приемане в съветската федерация и формиране на нов индивид в нейния състав се реализира в реда, открит от федералния парламентарен закон “. Още повече че този закон има и процедура на приложението му. Първият и към този момент единствен случай е този с присъединението на Крим към Русия през март 2014 година
По закон механизмът е следният: в качеството на нов съветски район може да бъде призната всяка непозната страна или част от нея, а двустранното единодушие за това се оформя като интернационален контракт, който предстои на ратификация от парламентите. Новият член на федерацията получава статут на република в нейния състав или, съгласно договореностите – на регион или област.
Ако единствено част от друга страна се причислява, може да ѝ бъде възложен статут на всевъзможен индивид от Руската федерация. Освен на град от федерално значение, което към този момент е предизвиквало разногласия в Конституционния съд /КС/ през 2014 година във връзка с Севастопол. Законът фактически изисква Конституционен съд наложително да преглежда контракта за разширението на Русия. Всички останали точки на този закон тогава бяха изпълнени – утвърденият в Конституционен съд контракт с Крим, който се разгласи за самостоятелна страна, държавната дума и Съветът на Федерацията го ратифицира, бе признат подобаващ парламентарен закон, откри се временен интервал.
Друг е въпросът, че и самата норма е скрита в конституцията някак прекомерно надълбоко – т.2 от чл.65 е дефинирана изключително неразбираемо. Така че водачът на ЛДПР очевидно има поради поканата към други страни да се причисляват към Русия, в цялостния смисъл на думата, да бъде изложена в надалеч по-привлекателен тип. Да се оформи като тип реклама.
Така, както е показана, самодейността на Жириновски има отношение повече към информационно-пропагандната сфера, в сравнение с към юридическата. Нейният основен смисъл, явно, се заключава в това да се подчертае продължението на политиката на Русия за разширение на „ съветския свят “. Неслучайно опитният политик, с изключение на поправките в конституцията, загатна и нуждата от промени в миграционното законодателство, с цел да престане то да бъде репресивно, а в противен случай, би помогнало за „ единението на съветския народ “.
Припомняме, че цялата тази политика беше изключително известна измежду множеството жители на страната и някои елементи от популацията в прилежащи страни през 2014-2015 година При това вътре в Русия резонансът на тази известност, както е известно, беше висок и провокира дори замайващ рейтинг на настоящия президент, а значи, и на всички други властови институции. Сега обаче доверието към него спада – ето към този момент едни договаряния с Япония, в които безусловно никой не проумява за какво на нея би трябвало да й предадат елементи от курилските острови, провокират съществени митинги.
Възможно е изказването на Жириновски да има отношение единствено към тази обстановка с Курилите – един тип нищо няма да се дава, а в противен случай, ще вземем за себе си. Но не би трябвало да се изключва и това, че посредством него също се сондира отношението на хората към вероятните външни придобивки – да кажем, нещо като Южна Осетия или Абхазия, както и елементи от Донбас във тип на ДНР и ЛНР. Лидерът на ЛДПР е добър за такива медийни интервенции, тъй като от дълго време приказва за разнообразни „ скокове “ на юг или на запад.
Но не би трябвало да се не помни и за Белорусия, диалозите за вероятно вероятното й присъединение към Русия се ускоряват при всеки контакт на ръководителите на двете страни. Те и в този момент избухнаха, незабавно откакто прессекретарят на президента Дмитрий Песков заяви за идни срещи на Владимир Путин и Александър Лукашенко. Това бе резултат от техния телефонен диалог, наличието на който, прочее, бе изложено друго. Освен казуса в икономическите връзки, съветската страна даде обещание и разискване на въпросите за „ Съюзната страна “, а белоруската не сподели нищо за това.
В края на януари т.г. Главната прокуратура на Украйна упрекна Жириновски в посягане към териториалната целокупност и неприкосновеността на републиката. Един от претекстовете в обвинителния акт е поради тирада на протест от февруари 2014 година, когато политикът прикани за присъединение на Крим и на югоизточни територии на Украйна към Русия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ