Д-р Стефка Бюлбюлева: Не съм търсила, нито избирала неврохирургията, било ми е отредено да се занимавам с нея
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Стефка Бюлбюлева е неврохирург в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „ Софиямед “. През 2016 година приключва МУ-София с отличие и стартира специализация към Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ Софиямед, като през 2022 година придобива компетентност по неврохирургия.
Професионалните й ползи са в региона на невроонкологията и съдовата неврохирургия.
Участвала е в обучителни курсове и конференции у нас и в чужбина. Преминала е и 3-месечна специализация в Клиниката по неврохирургия на Университетската болница във Франкфурт, Германия.
Член е на Българското сдружение по неврохирургия, Европейската асоциация по неврохирургия (EANS) и АОSpine.
Д-р Бюлбюлева, по какъв начин избрахте да се посветите на неврохирургията?
Истината е, че неврохирургията просто ми се случи, не съм я търсила, нито избирала, тъй като звучи влиятелно или респектиращо, а тъкмо противоположното – считам, че тя ме избра, че ми е било отредено да се занимавам точно с тази дисциплинираност. Спомням си, че още във втори курс в университета, при първия конфликт с невроанатомията, тя ме,,грабна‘‘. След това пристигна хирургията, към която несъмнено проявявах интерес, само че смятах, че тя е за други хора, за хора с родители хирурзи или хора с някакъв тип връзки в тази област. Не допусках и нямах самочувствието, че елементарен студент, а камо ли и момиче може да стане хирург.
И по този начин, в един леден и мрачен февруарски следобяд на предпоследното упражнение по неврохирургия телефонът на асистента иззвъня и от диалога се подразбра, че той би трябвало да влезе в незабавна интервенция. Групата беше разпусната, а аз събрах храброст и попитах дали е допустимо да следя тази интервенция. Оказа се, че само аз от всички 15 души имах операционно облекло и обувки. Не мога да кажа, какво ме беше предиздвикало да ги взема, при изискване, че тогава беше съвсем невероятно студент да бъде позволен до неврохирургична операционна зала, просто знаех, че би трябвало да са в мен. Така интервенцията, която следих беше на руптурирала мозъчна аневризма. Приключи в 23:30 ч, а аз бях толкоз погълната и превзета от нея, че цяла нощ не можах да заспя. На идващия ден отидох отново на същото място и попитах дали мога да остана и до ден сегашен по този начин и не си потеглих оттова. Тази операционна зала се трансформира в работното ми място, а лекарят помощник – в сегашния ми наставник и преподавател.
Животът ми се завъртя на 180 градуса тъкмо в оня момент, в който взех решение да отида на,,незадължителното‘‘ следобедно упражнение по неврохирургия, с това позвъняване на телефона и онази първа неврохирургична интервенция, избавила живота на пациента и трансформирала радикално този на едно нормално момиче - студентка по медицина.
Не е ли тази компетентност прекомерно тежка за жена – преди всичко тъй като е доста натоварваща във физическо отношение и допуска по-голяма устойчивост?
Да, дисциплината несъмнено е тежка, освен във физическо отношение, само че и душевен. Диагнозите и патологията, с която се занимаваме са тежки сами по себе си и от време на време имат неподходящ излаз или прогноза. Операциите са комплицирани и деликатни, междинната им дълготрайност е към 3-4 часа. Често работим и под рентгенов надзор, което постанова потреблението на защитни оловни престилки, които основават в допълнение натоварване. Но това не са неща, с които една жена не може да се оправи. По-големият проблем идва от обстоятелството, че с цел да се занимаваш с неврохирургия, би трябвало да жертваш огромна част от свободното си време в името на своите пациенти. Среднощни интервенции, затруднения, неотложност - това са неща, които постоянно се случват и в тези моменти хирургът би трябвало да бъде разполагаем и да може да се отзове. Това,разбира се, основава усложнения, когато имаш семейство, само че в моя колектив има дами неврохирурзи, които се оправят се чудесно и с двете задания. Това ми дава добър образец и ме обнадеждава.
Кои са Вашите учители в специалността, хората, на които дължите най-вече за образуването си като човек и доктор?
Четирима лекари – доктор Ваня Георгиева, доктор Емил Кръстев, доктор Петър Стоянов и доктор Здравко Златев - това са хората, оставили трайна диря в моето израстване и развиване. Това са лекарите, които са ми държали ръката в самото начало, до момента в който се учех, които имаха самообладание и предпочитание да ми предадат своите познания и умения, хората, които са ми били поддръжка и опора в положителни и в неприятни моменти. На тях дължа най-вече и постоянно ще им бъда признателна и признателна. Всеки един от тях е съдействал доста за построяването ми като доктор, като неврохирург и като човек. Поклон и едно голямо благодаря пред тях!
Вярвате ли в максимата, че триумфът на една намеса стартира от първия диалог сред хирург и пациент, от добрина обмисляне, което допуска и по-добра предвидимост?
Абсолютно да, и считам, че диалогът и връзката, която се построява сред доктор и пациент е нещо извънредно значимо. Лекарят е задължен да осведоми по наличен за пациента метод за типа на идната намеса, изгодите и обвързваните с нея опасности, затрудненията, които биха могли да зародят, от време на време даже и да опита да даде прогноза въз основата на личния си клиничен опит и наблюдаване.
Смятам, че на пациента или неговите близки би трябвало да бъде изложена цялата информация за съответното заболяване, да бъде изказано мнение за най-хубавия или най-подходящия за всеки съответен случай проект на лекуване, само че в последна сметка, пациентът е този, който взема крайното решение. Създадената връзка лекар-пациент и построеното доверие усъвършенства и улеснява доста работния развой, неговото обмисляне и в последна сметка способства за по-благоприятен излаз от болестта.
Била сте стипендиант на фонд „ Млад доктор “. Разкажете за поддръжката, която получихте, с цел да специализирате неврохирургия?
Тази година аплайвах и бях утвърдена за стипендия от фонд,,Млад лекар‘‘ на БЛС. Получих финансиране за присъединяване в обучителен курс - модул „ Гръбначна/спинална хирургия “ към Европейската асоциация по неврохирургия (EANS) с дълготрайност 5 дни, който се организира в Лимасол, Кипър. Регистрационната такса и престоя ми в хотела бяха напълно покрити от БЛС. За опцията за кандидатстване за стипендия от Фонд,,Млад лекар‘‘ научих от сътрудник специализант по неврохирургия, също получил финансиране за присъединяване в интернационален курс към Европейската асоциация по неврохирургия преди година.
Самият развой на кандидатстване е оптимално улеснен и изисква само представянето на мотивационно писмо и рекомендация. В рамките на 1 месец от датата на подаване на документите и след разглеждането им на съвещания на Управителния съвет на съюза, претендентът получава имейл с окончателното решение. Ако е утвърден, БЛС превежда съответната сума за регистрация по банков път непосредствено към уредниците на научния конгрес или курс.
Към коя характерна област на неврохирургията насочвате напъните си сега, в каква посока виждате своето развиване?
В момента, като доктор, който одеве е придобил компетентност, се старая да бъда по-комплексна и да получа и изградя оптимално доста познания и умения във всяка една област на неврохирургията. Определено, демонстрирам интерес към невроонкологията и съдовата неврохирурия и това са подспециалностите, към които бих се стремила да се модернизирам в по-висока степен в бъдеще.
В персонален проект, кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам да спортувам, за мен спортът е метод на живот и се старая да бъда оптимално дейна. Играя тенис, навестявам групови тренировки, отивам на фитнес и национални танци. Всички тези занимания ме зареждат и посредством тях стоварвам след работа. Освен спорта, боготворя да извозвам време с приятелите си и да се забавляваме дружно, да пътуваме през свободните уикенди и просто да се любуваме на живота.
Коя е Вашата огромна лятна фантазия?
Мисля, че тъкмо сега я изживявам. Случи се по този начин, че изпитът ми за придобиване на компетентност мина сполучливо през месец май и това събитие постави началото на лятото за мен. С приятелите ми успяхме да освободим няколко дни и да отидем на море. Изкарахме прелестно, а това, което преживяхме, страстта, която изпитахме ще ми останат спомен за цялостен живот. Моята не е огромна, а по-скоро просто лятна фантазия – време, прекарано с хубави и положителни хора, на място, което носи въодушевление и заряд. Възможност за отделяне от действителността и случки и събития, наситени с същинска страст, които оставят дълбоки и трайни следи в съзнанието.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Стефка Бюлбюлева е неврохирург в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „ Софиямед “. През 2016 година приключва МУ-София с отличие и стартира специализация към Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ Софиямед, като през 2022 година придобива компетентност по неврохирургия.
Професионалните й ползи са в региона на невроонкологията и съдовата неврохирургия.
Участвала е в обучителни курсове и конференции у нас и в чужбина. Преминала е и 3-месечна специализация в Клиниката по неврохирургия на Университетската болница във Франкфурт, Германия.
Член е на Българското сдружение по неврохирургия, Европейската асоциация по неврохирургия (EANS) и АОSpine.
Д-р Бюлбюлева, по какъв начин избрахте да се посветите на неврохирургията?
Истината е, че неврохирургията просто ми се случи, не съм я търсила, нито избирала, тъй като звучи влиятелно или респектиращо, а тъкмо противоположното – считам, че тя ме избра, че ми е било отредено да се занимавам точно с тази дисциплинираност. Спомням си, че още във втори курс в университета, при първия конфликт с невроанатомията, тя ме,,грабна‘‘. След това пристигна хирургията, към която несъмнено проявявах интерес, само че смятах, че тя е за други хора, за хора с родители хирурзи или хора с някакъв тип връзки в тази област. Не допусках и нямах самочувствието, че елементарен студент, а камо ли и момиче може да стане хирург.
И по този начин, в един леден и мрачен февруарски следобяд на предпоследното упражнение по неврохирургия телефонът на асистента иззвъня и от диалога се подразбра, че той би трябвало да влезе в незабавна интервенция. Групата беше разпусната, а аз събрах храброст и попитах дали е допустимо да следя тази интервенция. Оказа се, че само аз от всички 15 души имах операционно облекло и обувки. Не мога да кажа, какво ме беше предиздвикало да ги взема, при изискване, че тогава беше съвсем невероятно студент да бъде позволен до неврохирургична операционна зала, просто знаех, че би трябвало да са в мен. Така интервенцията, която следих беше на руптурирала мозъчна аневризма. Приключи в 23:30 ч, а аз бях толкоз погълната и превзета от нея, че цяла нощ не можах да заспя. На идващия ден отидох отново на същото място и попитах дали мога да остана и до ден сегашен по този начин и не си потеглих оттова. Тази операционна зала се трансформира в работното ми място, а лекарят помощник – в сегашния ми наставник и преподавател.
Животът ми се завъртя на 180 градуса тъкмо в оня момент, в който взех решение да отида на,,незадължителното‘‘ следобедно упражнение по неврохирургия, с това позвъняване на телефона и онази първа неврохирургична интервенция, избавила живота на пациента и трансформирала радикално този на едно нормално момиче - студентка по медицина.
Не е ли тази компетентност прекомерно тежка за жена – преди всичко тъй като е доста натоварваща във физическо отношение и допуска по-голяма устойчивост?
Да, дисциплината несъмнено е тежка, освен във физическо отношение, само че и душевен. Диагнозите и патологията, с която се занимаваме са тежки сами по себе си и от време на време имат неподходящ излаз или прогноза. Операциите са комплицирани и деликатни, междинната им дълготрайност е към 3-4 часа. Често работим и под рентгенов надзор, което постанова потреблението на защитни оловни престилки, които основават в допълнение натоварване. Но това не са неща, с които една жена не може да се оправи. По-големият проблем идва от обстоятелството, че с цел да се занимаваш с неврохирургия, би трябвало да жертваш огромна част от свободното си време в името на своите пациенти. Среднощни интервенции, затруднения, неотложност - това са неща, които постоянно се случват и в тези моменти хирургът би трябвало да бъде разполагаем и да може да се отзове. Това,разбира се, основава усложнения, когато имаш семейство, само че в моя колектив има дами неврохирурзи, които се оправят се чудесно и с двете задания. Това ми дава добър образец и ме обнадеждава.
Кои са Вашите учители в специалността, хората, на които дължите най-вече за образуването си като човек и доктор?
Четирима лекари – доктор Ваня Георгиева, доктор Емил Кръстев, доктор Петър Стоянов и доктор Здравко Златев - това са хората, оставили трайна диря в моето израстване и развиване. Това са лекарите, които са ми държали ръката в самото начало, до момента в който се учех, които имаха самообладание и предпочитание да ми предадат своите познания и умения, хората, които са ми били поддръжка и опора в положителни и в неприятни моменти. На тях дължа най-вече и постоянно ще им бъда признателна и признателна. Всеки един от тях е съдействал доста за построяването ми като доктор, като неврохирург и като човек. Поклон и едно голямо благодаря пред тях!
Вярвате ли в максимата, че триумфът на една намеса стартира от първия диалог сред хирург и пациент, от добрина обмисляне, което допуска и по-добра предвидимост?
Абсолютно да, и считам, че диалогът и връзката, която се построява сред доктор и пациент е нещо извънредно значимо. Лекарят е задължен да осведоми по наличен за пациента метод за типа на идната намеса, изгодите и обвързваните с нея опасности, затрудненията, които биха могли да зародят, от време на време даже и да опита да даде прогноза въз основата на личния си клиничен опит и наблюдаване.
Смятам, че на пациента или неговите близки би трябвало да бъде изложена цялата информация за съответното заболяване, да бъде изказано мнение за най-хубавия или най-подходящия за всеки съответен случай проект на лекуване, само че в последна сметка, пациентът е този, който взема крайното решение. Създадената връзка лекар-пациент и построеното доверие усъвършенства и улеснява доста работния развой, неговото обмисляне и в последна сметка способства за по-благоприятен излаз от болестта.
Била сте стипендиант на фонд „ Млад доктор “. Разкажете за поддръжката, която получихте, с цел да специализирате неврохирургия?
Тази година аплайвах и бях утвърдена за стипендия от фонд,,Млад лекар‘‘ на БЛС. Получих финансиране за присъединяване в обучителен курс - модул „ Гръбначна/спинална хирургия “ към Европейската асоциация по неврохирургия (EANS) с дълготрайност 5 дни, който се организира в Лимасол, Кипър. Регистрационната такса и престоя ми в хотела бяха напълно покрити от БЛС. За опцията за кандидатстване за стипендия от Фонд,,Млад лекар‘‘ научих от сътрудник специализант по неврохирургия, също получил финансиране за присъединяване в интернационален курс към Европейската асоциация по неврохирургия преди година.
Самият развой на кандидатстване е оптимално улеснен и изисква само представянето на мотивационно писмо и рекомендация. В рамките на 1 месец от датата на подаване на документите и след разглеждането им на съвещания на Управителния съвет на съюза, претендентът получава имейл с окончателното решение. Ако е утвърден, БЛС превежда съответната сума за регистрация по банков път непосредствено към уредниците на научния конгрес или курс.
Към коя характерна област на неврохирургията насочвате напъните си сега, в каква посока виждате своето развиване?
В момента, като доктор, който одеве е придобил компетентност, се старая да бъда по-комплексна и да получа и изградя оптимално доста познания и умения във всяка една област на неврохирургията. Определено, демонстрирам интерес към невроонкологията и съдовата неврохирурия и това са подспециалностите, към които бих се стремила да се модернизирам в по-висока степен в бъдеще.
В персонален проект, кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам да спортувам, за мен спортът е метод на живот и се старая да бъда оптимално дейна. Играя тенис, навестявам групови тренировки, отивам на фитнес и национални танци. Всички тези занимания ме зареждат и посредством тях стоварвам след работа. Освен спорта, боготворя да извозвам време с приятелите си и да се забавляваме дружно, да пътуваме през свободните уикенди и просто да се любуваме на живота.
Коя е Вашата огромна лятна фантазия?
Мисля, че тъкмо сега я изживявам. Случи се по този начин, че изпитът ми за придобиване на компетентност мина сполучливо през месец май и това събитие постави началото на лятото за мен. С приятелите ми успяхме да освободим няколко дни и да отидем на море. Изкарахме прелестно, а това, което преживяхме, страстта, която изпитахме ще ми останат спомен за цялостен живот. Моята не е огромна, а по-скоро просто лятна фантазия – време, прекарано с хубави и положителни хора, на място, което носи въодушевление и заряд. Възможност за отделяне от действителността и случки и събития, наситени с същинска страст, които оставят дълбоки и трайни следи в съзнанието.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ