Д-р Владислав Райков: Когато даваш най-доброто от себе си, помагаш и на обществото, в което живееш
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Владислав Райков, д.м. е експерт ортопед-травматолог с добита компетентност в Дюселдорф след цялостен курс на образование в Германия и приета в България тапия. Доктор по медицина на Университета в Цюрих след предпазена докторска работа на тематика „ Създаване на 3D костни модели за предоперативно обмисляне в ортопедичната травматология “. Преди да се причисли към екипа на клиниката доктор Райков работи в Германия и България в центрове по ендопротезиране, ортопедия, травматология, артроскопска и гръбначна хиругия. Визитиращ доктор е в реномирани клиники в Швейцария за интервал от две години. Усъвършенствал се е в над 40 интернационалните спомагателни курса по ендопротезиране на огромните стави, лекуване на деформитети на горен и низък крак, артроскопска и ставно-съхраняваща хирургия, минимално-инвазивна терапия на гръбначната болежка, както и образна диагностика в региона на опорно-двигателния уред. От 2006 година до през днешния ден взе участие интензивно в клинично-приложни планове в региона на здравното моделиране, компютър-асистираната хирургия и 3D-принтиране на хирургични водачи и импланти за костната хирургия.
Д-р Райков е част от екипа на Клиниката по ортопедия и травматология в Университетска болница " Лозенец ".
Д-р Райков, по какъв начин избрахте медицината?
Преди 25 години по време на военната ми работа се наложи да вляза във ВМА за оперативна намеса. През 1996 година България беше в политическа и икономическа рецесия и ВМА краткотрайно не разполагаше с упойки, тъй че по-леките случаи ги оставяха да чакат. Така мина цялостен месец преди да ме оперират. Наблюдавах работата на лекарите и се впечатлих доста от това, което правеха съдовите хирурзи. След като ме изписаха, имах отпуск по болест. За признателност подарих на лекуващият ми доктор доцент Здравко Лазаров една икона - дърворезба, която самичък бях направил. Това го впечатли и той ми сподели, че имам страхотна ръка и бих могъл в миналото да стана хирург. Намекна обаче, че тъканта при животинските типове е много по-различна от тази при растенията.
С течение на времето имах опция за дълги диалози с него, които ме накараха да се замисля за моето неразбираемо бъдеще. Тогава бях на кръстопът сред стопанска система и машинното инженерство, защото математиката и техническите науки в междинното учебно заведение ми вървяха. Говорихме още доста с моя доктор и най-после усетих, че от ден на ден се стимулирам да избера тази специалност. Залових се крепко за учебниците по химия и биология, с цел да се приготвя за кандидат-студентските изпити. Колкото повече четях за тях, толкоз по-голям боязън ме обземаше, че няма да съумея, че материята е безпределно комплицирана. Буквално сънувах химични формули, базите на РНК и ДНК молекулите. Подкрепа получавах от фамилията си и с тяхна помощ преодолях паническият боязън, тъй като те ме насърчаваха да мисля само за триумф, а не за неуспех. Като си подадох документите и като видях всички тези младежи и девойки от НПМГ и други сходни гимназии безусловно се стъписах, като знаех, че те са чели две години тази материя, а аз единствено 3 месеца. Но не се отхвърлих и в последна сметка съумях.
Какво Ви стимулира да изберете ортопедията?
По време на следването си по медицина стажувах в клиника по незабавна, коремна и съдова хирургия, само че усещах, че тези специалности не са моето предопределение. Имах един интервал, който прекарах във Виена, и влизайки в една книжарница зае здравна литература си купих американска книга, която ми направи голямо усещане със заглавието си - Специална ортопедична и крайник-съхраняваща хирургия.
В нея бяха разказани технологии за произвеждане на индивидуализирани импланти и оперативни техники за лекуване на положения след претърпени политравми и други затруднения след оперативно лекувани дегенеративни болести на скелета.
Стараех се да проучвам написаното, и, пречупвайки го през моята призма открих симбиоза сред описаните в нея способи за произвеждане на импланти, с тези от модерното автомобилостроене, което в миналото изучавах като възпитаник в техникума и този миг си помислих, че може би това е нещото, което е за мен и с което желая да се занимавам.
Впоследствие се върнах в България, тъй като българските студенти в Австрия преди 2007 година, нямаха опция да работят и да се самоиздържат, а за мен беше немислимо да работя следобяд и нощем незаконно, а денем да отивам на лекции и извършения. Така продължих следването си в Медицинския университет в София.
В пети курс се срещнах с един доста прочут софийски ортопед и започнах да работя като волунтие в кабинета му. Гледах и виждах, слушах и чувах диалозите сред него и пациентите, понякога ходех да виждам артроскопски и интервенции за промяна на стави и по този начин се потопих в тематиката на ортопедията и травматологията. Взех решение да стана ортопед. Спомням си, че този доктор беше абониран за американското списание за костно-ставна хирургия, което четях с голям интерес. Така се самозапалих по тази компетентност.
Кои са Вашите учители в специалността?
Те са толкоз доста, а и аз непрестанно се изучавам, че надали бих могъл да изброя всички. Най-голяма диря в съзнанието ми оставиха блестящо персони и лекари - едни от одобрените ортопеди и травматолози в немскоговорящият свят и международната ортопедия - проф. Роланд Якоб, проф. Пиетро Регацони и Проф. Тренц, както и многото техни почитатели и мои някогашни началници като проф. Хансйорг Йерош, проф.Хансйорг Хеп, проф. Андреас Курт и доста други старши лекари, които ми помагаха в първите ми интервенции.
От всеки, който срещах се пробвах да взема най-хубавото и през днешния ден се старая да не позволявам и да не не помня грешките, които е допускал или сме допускали дружно.
Докато лекарят се учи, дребните неточности, по-старшите сътрудници могат и да му простят, тъй като те носят отговорността, само че един път стане ли експерт - грешката и отговорноста са си напълно негови.
Нямах опцията същински да специализирам в България, само че за късия си престой в „ Пирогов “ и Института по ортопедия в Горна Баня се срещнах от близко с проф. Борислав Владимиров и тогава доцент Андрей Йотов, през днешния ден професор по ортопедия и травматология, Докоснах се освен до тяхната работа, само че и до работата на тогавашните техни възпитаници – по това време старши лекари, а някои от тях през днешния ден професори и положителни сътрудници. Това беше единствено за малко, след което отпътувах в Швейцария, след това се реалокирах в Германия, където обаче не ми признаха нищо от интервала на образование в България и започнах работа и специализация изначало.
Голяма част от професионалния Ви път е обвързвана с водещи клиники в Германия и Швейцария. На какво Ви научи работата там?
На отговорност и почитание към всичко, което може да се назова медицина, технология и всичко това, което гравитира към моята компетентност ортопедия и травматология. Това са всички специалности като ревматология, кардиология, гастроентерология, неврология и множеството клинични и хирургични специалности, без които не можем. Нашите пациенти нормално са възрастни хора, огромна част с голям брой спомагателни болести и ние би трябвало да се грижим за индивида, за неговото тяло, душа, упования, а освен за повредените кости, стави и мускули.
Работата там ме научи и на самокритичност и ми даде познания освен в ортопедията и травматологията, само че и в актуалната имплантология. Научих доста техники и трикове в образната диагностика и в областа на персонализираната медицина.
И въпреки всичко се върнахте в България. Защо?
Защото България е моята татковина, обществената ми среда е тук, тук се усещам по-добре в сравнение с където и да било. Моята цел в никакъв случай не е била да остана в чужбина вечно, а да науча каквото искам, да основа другарства и контакти, да се върна и да го ползвам вкъщи.
За всеки един доктор, за всеки човек, който не сменя местоживеенето си като дете на 5 годишна възраст, а на 29 години, е доста по-трудно да сътвори нов обществен кръг от другари и познати, с които да споделя свобдното си време - и от този обществен кръг да го търсят пациенти.
Това демонстрира моят опит, за разлика от този на щерка ми, която отиде в германия на 4 годишна възраст, към този момент е на 18 години, приключва гимназия там и желае да учи медицина.
Тя има оня обществен кръг и е построила онази обществена среда и познанства, среда в която ще работи и ще се развива. Чужбина не е за всеки и не постоянно градинката на съседа е по-зелена от нашата.
На нас, лекарите, до момента в който станем експерти, от време на време ни се постанова да прекарваме в болничното заведение и до 16 часа на денонощие, тъй като работата го изисква, а отсам страдат персоналният и общественият ни живот. Обикновено след тежък работен ден лекарят желае единствено да се наспи.
Друга основна причина е, че обичам родината си, каквато и да е тя. Част от мотивацията ми да се върна са и опциите, които виждам и които дават България и глобализираният свят на всички работливи и предприемчиви експерти, без значение от региона, в която се трудят.
Нека кажем, че Родината ни и родното ни опазване на здравето имат потребност от деца, от преструктуриране и от експерти - лекари, медицински сестри и други здравни служащи, който да са стимулирани, за изградим една по-добра система и да живеем един по-добър живот.
Кой, в случай че не ние може да направи това? Един мой другар и сътрудник споделяше, че когато правиш най-хубавото за себе си и когато даваш най-хубавото от себе си, ти правиш и нещо положително за обществото в което живееш. Това са аргументите. Много сътрудници, които не са работили в никакъв случай там и бъркат конгресния туризъм със специализация и работа в чужбина, си мислят странни неща за едно такова завръщане....
Коя е за Вас контактната повърхност сред медицината и технологиите? Задавам въпроса в подтекста на обстоятелството, че в работата си прилагате голям брой новаторски подходи, като 3D принтиране да вземем за пример, холографска навигация.
Контактната повърхност е образованието ми от средно-специалното учебно заведение и надграденото познание с годините, тъй като обичам техниката не по-малко от здравната си специалност и се старая да подкрепям това познание и непрестанно да се възпитавам.
Доказал съм и на пациентите които съм лекувал и на тези при които съм взел присъединяване в тяхното лекуване с експертизата си, че съм един интердисциплинарен експерт. За това приказва и последният огромен план, който е моя концепция - ХОЛОМА – холографски медицински помощник.
Това е план за интраоперативна навигация - едно комбиниране на границите на няколко науки – образна диагностика, софтуерен инженеринг, ортопедия, травматология, неврохирургия, лицево-челюстна-хирургия и имплантология. А другояче, с дизайн на импланти и по-специално на пациент- характерни за строго избрани случай се занимавам от 14 години и съм оказал помощ на голям брой пациенти освен с сходни импланти, само че и с хирургични водачи за коректурни остеотомии и ставно-съхраняваща хирургия.
Консултирате и от разстояние, също разчитайки на актуалните благоприятни условия за връзка. Какво е усещането Ви – усилва ли се ползата на българина към този тип прегледи?
Да. Има голям брой способи и платформи за това. Интересът несъмнено е огромен, нараства, Пък и един телефон, един личен компютър, един таблет са безусловно задоволителни това да бъде действителност и бъдеще.
Смесената действителност ще способства още повече за това. Още повече, че положителният ортопед разчита и скенера, и резонанса, и рентгена самичък.
В доста връзки ние знаем не по-малко от радиолозите когато гледаме образнодиагностични проучвания и търсим корелация с това какво споделя пациентът.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания?
Напоследък не ми остава доста свободно време, само че и дребното време което ми остане го употребявам с цел да го посветя на фамилията и децата ми, един път годишно карам ски за 10 дни, отивам на море, обичам да карам по-големи лодки, да карам на дълги дистанции изключително в Алпите и Северна Италия, обичам високопланинските гледки. Като всяко пораснало момче одобрявам коли, лодки, самолети, едните ги карам, на другите единствено се возя и се любувам на красиви гледки и достиженията на научно-техническия напредък. Обичам да виждам научно-популярни филми, с цел да си обогатявам сферата на познанието. Вярвам, че скоро ще имам повече свободно време, само че към момента диря почитатели, на които да упълномощавам огромна част от нещата с който съм се заел.
И един заключителен въпрос – коя е човешката добродетел, в която вярвате най-силно?
Колкото и наивно да звучи през днешния ден, аз към момента имам вяра в справедливостта.
Също по този начин имам вяра в смелостта и колкото повече страдалчество, неуспехи и вяра виждам в пациентите си - от ден на ден и повече имам вяра и в милосърдието.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Владислав Райков, д.м. е експерт ортопед-травматолог с добита компетентност в Дюселдорф след цялостен курс на образование в Германия и приета в България тапия. Доктор по медицина на Университета в Цюрих след предпазена докторска работа на тематика „ Създаване на 3D костни модели за предоперативно обмисляне в ортопедичната травматология “. Преди да се причисли към екипа на клиниката доктор Райков работи в Германия и България в центрове по ендопротезиране, ортопедия, травматология, артроскопска и гръбначна хиругия. Визитиращ доктор е в реномирани клиники в Швейцария за интервал от две години. Усъвършенствал се е в над 40 интернационалните спомагателни курса по ендопротезиране на огромните стави, лекуване на деформитети на горен и низък крак, артроскопска и ставно-съхраняваща хирургия, минимално-инвазивна терапия на гръбначната болежка, както и образна диагностика в региона на опорно-двигателния уред. От 2006 година до през днешния ден взе участие интензивно в клинично-приложни планове в региона на здравното моделиране, компютър-асистираната хирургия и 3D-принтиране на хирургични водачи и импланти за костната хирургия.
Д-р Райков е част от екипа на Клиниката по ортопедия и травматология в Университетска болница " Лозенец ".
Д-р Райков, по какъв начин избрахте медицината?
Преди 25 години по време на военната ми работа се наложи да вляза във ВМА за оперативна намеса. През 1996 година България беше в политическа и икономическа рецесия и ВМА краткотрайно не разполагаше с упойки, тъй че по-леките случаи ги оставяха да чакат. Така мина цялостен месец преди да ме оперират. Наблюдавах работата на лекарите и се впечатлих доста от това, което правеха съдовите хирурзи. След като ме изписаха, имах отпуск по болест. За признателност подарих на лекуващият ми доктор доцент Здравко Лазаров една икона - дърворезба, която самичък бях направил. Това го впечатли и той ми сподели, че имам страхотна ръка и бих могъл в миналото да стана хирург. Намекна обаче, че тъканта при животинските типове е много по-различна от тази при растенията.
С течение на времето имах опция за дълги диалози с него, които ме накараха да се замисля за моето неразбираемо бъдеще. Тогава бях на кръстопът сред стопанска система и машинното инженерство, защото математиката и техническите науки в междинното учебно заведение ми вървяха. Говорихме още доста с моя доктор и най-после усетих, че от ден на ден се стимулирам да избера тази специалност. Залових се крепко за учебниците по химия и биология, с цел да се приготвя за кандидат-студентските изпити. Колкото повече четях за тях, толкоз по-голям боязън ме обземаше, че няма да съумея, че материята е безпределно комплицирана. Буквално сънувах химични формули, базите на РНК и ДНК молекулите. Подкрепа получавах от фамилията си и с тяхна помощ преодолях паническият боязън, тъй като те ме насърчаваха да мисля само за триумф, а не за неуспех. Като си подадох документите и като видях всички тези младежи и девойки от НПМГ и други сходни гимназии безусловно се стъписах, като знаех, че те са чели две години тази материя, а аз единствено 3 месеца. Но не се отхвърлих и в последна сметка съумях.
Какво Ви стимулира да изберете ортопедията?
По време на следването си по медицина стажувах в клиника по незабавна, коремна и съдова хирургия, само че усещах, че тези специалности не са моето предопределение. Имах един интервал, който прекарах във Виена, и влизайки в една книжарница зае здравна литература си купих американска книга, която ми направи голямо усещане със заглавието си - Специална ортопедична и крайник-съхраняваща хирургия.
В нея бяха разказани технологии за произвеждане на индивидуализирани импланти и оперативни техники за лекуване на положения след претърпени политравми и други затруднения след оперативно лекувани дегенеративни болести на скелета.
Стараех се да проучвам написаното, и, пречупвайки го през моята призма открих симбиоза сред описаните в нея способи за произвеждане на импланти, с тези от модерното автомобилостроене, което в миналото изучавах като възпитаник в техникума и този миг си помислих, че може би това е нещото, което е за мен и с което желая да се занимавам.
Впоследствие се върнах в България, тъй като българските студенти в Австрия преди 2007 година, нямаха опция да работят и да се самоиздържат, а за мен беше немислимо да работя следобяд и нощем незаконно, а денем да отивам на лекции и извършения. Така продължих следването си в Медицинския университет в София.
В пети курс се срещнах с един доста прочут софийски ортопед и започнах да работя като волунтие в кабинета му. Гледах и виждах, слушах и чувах диалозите сред него и пациентите, понякога ходех да виждам артроскопски и интервенции за промяна на стави и по този начин се потопих в тематиката на ортопедията и травматологията. Взех решение да стана ортопед. Спомням си, че този доктор беше абониран за американското списание за костно-ставна хирургия, което четях с голям интерес. Така се самозапалих по тази компетентност.
Кои са Вашите учители в специалността?
Те са толкоз доста, а и аз непрестанно се изучавам, че надали бих могъл да изброя всички. Най-голяма диря в съзнанието ми оставиха блестящо персони и лекари - едни от одобрените ортопеди и травматолози в немскоговорящият свят и международната ортопедия - проф. Роланд Якоб, проф. Пиетро Регацони и Проф. Тренц, както и многото техни почитатели и мои някогашни началници като проф. Хансйорг Йерош, проф.Хансйорг Хеп, проф. Андреас Курт и доста други старши лекари, които ми помагаха в първите ми интервенции.
От всеки, който срещах се пробвах да взема най-хубавото и през днешния ден се старая да не позволявам и да не не помня грешките, които е допускал или сме допускали дружно.
Докато лекарят се учи, дребните неточности, по-старшите сътрудници могат и да му простят, тъй като те носят отговорността, само че един път стане ли експерт - грешката и отговорноста са си напълно негови.
Нямах опцията същински да специализирам в България, само че за късия си престой в „ Пирогов “ и Института по ортопедия в Горна Баня се срещнах от близко с проф. Борислав Владимиров и тогава доцент Андрей Йотов, през днешния ден професор по ортопедия и травматология, Докоснах се освен до тяхната работа, само че и до работата на тогавашните техни възпитаници – по това време старши лекари, а някои от тях през днешния ден професори и положителни сътрудници. Това беше единствено за малко, след което отпътувах в Швейцария, след това се реалокирах в Германия, където обаче не ми признаха нищо от интервала на образование в България и започнах работа и специализация изначало.
Голяма част от професионалния Ви път е обвързвана с водещи клиники в Германия и Швейцария. На какво Ви научи работата там?
На отговорност и почитание към всичко, което може да се назова медицина, технология и всичко това, което гравитира към моята компетентност ортопедия и травматология. Това са всички специалности като ревматология, кардиология, гастроентерология, неврология и множеството клинични и хирургични специалности, без които не можем. Нашите пациенти нормално са възрастни хора, огромна част с голям брой спомагателни болести и ние би трябвало да се грижим за индивида, за неговото тяло, душа, упования, а освен за повредените кости, стави и мускули.
Работата там ме научи и на самокритичност и ми даде познания освен в ортопедията и травматологията, само че и в актуалната имплантология. Научих доста техники и трикове в образната диагностика и в областа на персонализираната медицина.
И въпреки всичко се върнахте в България. Защо?
Защото България е моята татковина, обществената ми среда е тук, тук се усещам по-добре в сравнение с където и да било. Моята цел в никакъв случай не е била да остана в чужбина вечно, а да науча каквото искам, да основа другарства и контакти, да се върна и да го ползвам вкъщи.
За всеки един доктор, за всеки човек, който не сменя местоживеенето си като дете на 5 годишна възраст, а на 29 години, е доста по-трудно да сътвори нов обществен кръг от другари и познати, с които да споделя свобдното си време - и от този обществен кръг да го търсят пациенти.
Това демонстрира моят опит, за разлика от този на щерка ми, която отиде в германия на 4 годишна възраст, към този момент е на 18 години, приключва гимназия там и желае да учи медицина.
Тя има оня обществен кръг и е построила онази обществена среда и познанства, среда в която ще работи и ще се развива. Чужбина не е за всеки и не постоянно градинката на съседа е по-зелена от нашата.
На нас, лекарите, до момента в който станем експерти, от време на време ни се постанова да прекарваме в болничното заведение и до 16 часа на денонощие, тъй като работата го изисква, а отсам страдат персоналният и общественият ни живот. Обикновено след тежък работен ден лекарят желае единствено да се наспи.
Друга основна причина е, че обичам родината си, каквато и да е тя. Част от мотивацията ми да се върна са и опциите, които виждам и които дават България и глобализираният свят на всички работливи и предприемчиви експерти, без значение от региона, в която се трудят.
Нека кажем, че Родината ни и родното ни опазване на здравето имат потребност от деца, от преструктуриране и от експерти - лекари, медицински сестри и други здравни служащи, който да са стимулирани, за изградим една по-добра система и да живеем един по-добър живот.
Кой, в случай че не ние може да направи това? Един мой другар и сътрудник споделяше, че когато правиш най-хубавото за себе си и когато даваш най-хубавото от себе си, ти правиш и нещо положително за обществото в което живееш. Това са аргументите. Много сътрудници, които не са работили в никакъв случай там и бъркат конгресния туризъм със специализация и работа в чужбина, си мислят странни неща за едно такова завръщане....
Коя е за Вас контактната повърхност сред медицината и технологиите? Задавам въпроса в подтекста на обстоятелството, че в работата си прилагате голям брой новаторски подходи, като 3D принтиране да вземем за пример, холографска навигация.
Контактната повърхност е образованието ми от средно-специалното учебно заведение и надграденото познание с годините, тъй като обичам техниката не по-малко от здравната си специалност и се старая да подкрепям това познание и непрестанно да се възпитавам.
Доказал съм и на пациентите които съм лекувал и на тези при които съм взел присъединяване в тяхното лекуване с експертизата си, че съм един интердисциплинарен експерт. За това приказва и последният огромен план, който е моя концепция - ХОЛОМА – холографски медицински помощник.
Това е план за интраоперативна навигация - едно комбиниране на границите на няколко науки – образна диагностика, софтуерен инженеринг, ортопедия, травматология, неврохирургия, лицево-челюстна-хирургия и имплантология. А другояче, с дизайн на импланти и по-специално на пациент- характерни за строго избрани случай се занимавам от 14 години и съм оказал помощ на голям брой пациенти освен с сходни импланти, само че и с хирургични водачи за коректурни остеотомии и ставно-съхраняваща хирургия.
Консултирате и от разстояние, също разчитайки на актуалните благоприятни условия за връзка. Какво е усещането Ви – усилва ли се ползата на българина към този тип прегледи?
Да. Има голям брой способи и платформи за това. Интересът несъмнено е огромен, нараства, Пък и един телефон, един личен компютър, един таблет са безусловно задоволителни това да бъде действителност и бъдеще.
Смесената действителност ще способства още повече за това. Още повече, че положителният ортопед разчита и скенера, и резонанса, и рентгена самичък.
В доста връзки ние знаем не по-малко от радиолозите когато гледаме образнодиагностични проучвания и търсим корелация с това какво споделя пациентът.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания?
Напоследък не ми остава доста свободно време, само че и дребното време което ми остане го употребявам с цел да го посветя на фамилията и децата ми, един път годишно карам ски за 10 дни, отивам на море, обичам да карам по-големи лодки, да карам на дълги дистанции изключително в Алпите и Северна Италия, обичам високопланинските гледки. Като всяко пораснало момче одобрявам коли, лодки, самолети, едните ги карам, на другите единствено се возя и се любувам на красиви гледки и достиженията на научно-техническия напредък. Обичам да виждам научно-популярни филми, с цел да си обогатявам сферата на познанието. Вярвам, че скоро ще имам повече свободно време, само че към момента диря почитатели, на които да упълномощавам огромна част от нещата с който съм се заел.
И един заключителен въпрос – коя е човешката добродетел, в която вярвате най-силно?
Колкото и наивно да звучи през днешния ден, аз към момента имам вяра в справедливостта.
Също по този начин имам вяра в смелостта и колкото повече страдалчество, неуспехи и вяра виждам в пациентите си - от ден на ден и повече имам вяра и в милосърдието.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ