Жена търси използвани дрехи сред тонове изхвърлени в пустинята Атакама, Чили - Авторски права AFP чрез Getty Images от Публикувано на 08.06.2023 г. - 10:00 Изчислено е, че модната индустрия е един от най-големите замърсители в света, отговорен за около 20% от отпадъчните води на планетата и около 10% от световните емисии на парникови газове. ЕС възнамерява да промени това – но дали това е реална възможност?
Възможно ли е бързата мода най-накрая да се изчерпи? Европейският съюз със сигурност мисли така.
Докато много потребители, подтикнати от „събудилото се“ поколение Z, твърдят, че искат да бъдат по-устойчиви в избора си на облекло, ЕС може просто да си мисли за пожелания.
Лидерите в индустрията Boohoo, Pretty Little Thing и ASOS наистина отбелязаха спад в печалбите си през последните години, но Zara и H&M отбелязаха огромни печалби.
И Shein - въпреки това - все още продължава да привлича хиляди клиенти, всички търсещи евтини, модерни дрехи.
Самият факт, че базираният в Китай гигант е в състояние да добавя зашеметяващите 6000 нови артикула към уебсайта си на дневна база предполага, че концепцията за бърза мода не върви никъде бързо.
ЕС обаче се надява, че вредният модел на потребление на дрехи скоро може да остане в миналото.
Миналия месец , те приеха препоръки за стратегията на тялото, включително политики да направят дрехите по-здрави, ремонтируеми и рециклируеми. Те също така подкрепиха разпоредби, които предполагат, че производството трябва да зачита човешките, социалните и етикетните права, хуманното отношение към животните и околната среда по цялата верига на доставки.
„Потребителите сами не могат да реформират глобалния текстилен сектор чрез своите навици за покупка. Ако ние позволим на пазара да се саморегулира, оставяме вратата отворена за модел на бърза мода, който експлоатира хората и ресурсите на планетата“, обяснява евродепутатът Делара Буркхард, добавяйки: „ЕС трябва законово да задължи производителите и големите модни компании да работят по-устойчиво“ .
Истинската цена на бързата мода
Бъркхард и безброй други евродепутати отдавна призовават за промени в индустрията на бързата мода, критикувайки нейното кавалерско отношение към човека съществата и околната среда.
„Бедствията, които се случиха в миналото, като колапса на фабриката Rana Plaza в Бангладеш, растящите текстилни сметища в Гана и Непал, замърсената вода и микропластмасата в нашите океани, покажете какво се случва, когато не следваме този принцип“, казва тя. „Чакахме достатъчно дълго – време е да направим промяна!“
Въпреки че идеята е трансформираща по принцип, има опасения от всички страни дали регламентът ще може да помогне на страни извън Европа .
Места, включително пустинята Атакама в Чили и африканските нации Гана и Кения, понастоящем носят основната тежест на голяма част от световните текстилни отпадъци.
Пустинята Атакама спечели нежеланото титлата на „световното контейнерче за боклук“ след съобщенията, че пространството е дом на приблизително 741 акра изоставени дрехи. Това е еквивалентно на площ, голяма колкото Сентрал Парк.
Много от наличните дрехи никога не са били износени и поради ниското им качество са невъзможни за препродаване.
Чили е вносител номер едно на дрехи втора употреба в Южна Америка, но големият обем на изпомпваната бърза мода означава, че голяма част от нея е просто изхвърлена.
Планината от нежелана бърза мода не е просто дразнене на очите – вредна е и за околната среда, и за хората, живеещи наблизо.
Такъв е случаят и със страните в Африка като Гана.
Страната внася огромни 15 милиона броя дрехи втора употреба всяка седмица. Известна на местно ниво като „obroni wawu“ - или „дрехите на мъртвия бял човек“, Гана е най-големият вносител на употребявани облекла в света.
Дрехите, дарени на благотворителни магазини от страни, включително Обединеното кралство, САЩ и Китай, се продават на на износители и вносители, които продължават веригата, като ги продават на търговци на пазари като Kantamanto в Акра.
Kantamanto е домакин на хиляди щандове, всички предлагащи дрехи от евтини търговци на дребно като H&M, Primark и New Виж. Много от облеклата все още имат прикачени етикети за благотворителни магазини.
Невъзможно е да се продаде всичко поради огромното количество изложени части.
The Or Foundation, която финансира проекти за социално въздействие в Африка, изчислява, че около 40% от дрехите в Кантаманто остават като отпадъци.
Докато някои се изхвърлят от службите за управление на отпадъците, други се изгарят близо до пазара, изпращайки замърсяване от неестествени тъкани във въздуха .
Останалото се изхвърля в неофициални сметища. Общината на Old Fadama е само на две мили от пазара, но сега се използва като сметище за отпадъци от дрехи.
Около 80 000 души наричат района дом, но това не е приятно място за живеене. Много къщи са построени върху боклук и животните са принудени да пасат върху огромни купчини отпадъци.
Лагуната Корле е наблизо и води към океана. Оттам отпадъците се отмиват в морето, а плажовете в цялата страна са покрити с купища нежелани дрехи и текстил.
"Хората и планетата са по-важни от печалбите на текстилната промишленост."
ЕС се надява да премине от линеен модел към кръгов, модел, при който всяка дреха може да бъде използвана повторно, рециклирана или най-малкото направена така, че да бъде биоразградима и компостируема.
Това със сигурност е разумна цел във време, когато много от нас осъзнават колко важно е да да се справят с отрицателното въздействие на бързата мода върху планетата.
Критиците обаче казаха, че просто няма да е достатъчно да се докладва за вредната тенденция и изкушаващия характер на евтините, леснодостъпни дрехи.
Защо е толкова трудно да се откажеш от навика за бърза мода?
В разгара на икономически спад и нарастваща инфлация едва ли е изненадващо, че голяма част от хората с ограничени бюджети им е трудно да се откажат от марки, предлагащи модерни и най-вече много евтини дрехи.
Дори ако някои от нас са успели да избягат от хватката на бързата мода, избирайки кръгли опции, изглежда, че алтернативите всъщност не са много по-добри.
„Често рекламирани като екологична опция, услугите за отдаване под наем на модни дрехи се оказват по-малко устойчиви от изхвърлянето на дрехи след употреба, което увеличава объркването на потребителите относно как да бъдем по-екологични“, казват потребителски анализатори в Canvas8 пред Euronews Culture_._
Фондацията на Ellen MacArthur изчислява, че 30% от новите дрехи, правени всяка година, никога не са носени и изглежда, че това не е просто издръжливост - или липса от - това е проблемът.
Френско проучване от 2022 г. заключава, че докато 35% от хората казват, че изхвърлят дрехите си, защото са износени, огромни 56% казват, че това се дължи на дрехите, които не са подходящи или че просто са отегчени от тях.
Изглежда, че ако повече от 50% от дрехите се изхвърлят поради причини, различни от издръжливостта, голяма част от проблема е в потребителя, а не само в самите марки за бърза мода.
Кали Ръсел, , казва пред Euronews Culture, „Имаме масово производство, движено от марки, които не знаят какво да направят за потребителите и просто преследват продажби – те могат да направят това, тъй като работят на такива високи нива на печалба. За съжаление, марките, които са създали този проблем, няма да са тези, които ще го решат.“
Може ли индустрията за бърза мода наистина да бъде спряна?
< p>Някои казват, че фокусът на ЕС върху препродажбата и ремонта изглежда няма финансов смисъл или ще стигне достатъчно далеч в промяната на нагласите сред потребителите.Няколко марки за бърза мода, за тяхна чест, вече си проправят път за да направят дрехите им по-дълготрайни. Гигантът в търговията на дребно Zara наскоро започна да предлага услуга за ремонт, но когато средната цена за 70% от всички дрехи, закупени във Франция, е само 8,20 евро, малко вероятно е много хора да изберат да платят повече от това само за да им зашият копче или рокля, подгъната отново.
Мнозина критикуваха аспекта на ремонта и повторната употреба на плановете на ЕС, имаше повече похвали за предложенията за разширена отговорност на производителя (EPR).
Съгласно тази схема търговците на дребно ще бъдат финансово отговорни за всички етапи от края на жизнения цикъл на дрехите. Това включва събиране, сортиране и рециклиране на облекла.
Докато предложенията на EPR са все още в работни етапи, без все още да са оповестени подробности. Но освен ако марките не бъдат ударени със солидна такса, малко вероятно е те да променят начина, по който подхождат към производството или бизнес моделите си.
„За съжаление законодателството само по себе си не решава проблема с бързата мода. Регулацията е отправната точка за промяна, но докато има потребителско търсене, компаниите ще намерят начини да заобиколят регулацията или да я смекчат“, обяснява Кали Ръсел, добавяйки: „Истинският начин за справяне с проблема с бързата мода е да образова клиентите и им покажете, че има други начини да се ангажират с модата“.
Колко надежда за край на културата на бързата мода всъщност има?
Очевидно е, че нагласите се променят сред все по-голяма част от потребителите.
Данните от eBay показват, че дрехите втора употреба съставляват 22% от гардероба на 18-34-годишните в Обединеното кралство , като цифрата вероятно ще се увеличи.
Голяма част от тази възрастова група се състои от поколение Z, много от които активно избират да купуват дрехи от магазини за втора употреба и приложения за размяна на дрехи.
Въпреки това, TikTok изтеглянията, които включват облекла, струващи стотинки от марки като Shein, все още се оказват твърде изкусителни за мнозина. За хронично онлайн често е важно никога да не бъдете виждани с едно и също облекло два пъти, независимо от последствията.
@juliacrippaa#
