Кратко видео, върлуващо, разбира се, в TikTok, обърква по особено

Кратко видео, върлуващо, несъмнено, в TikTok, обърква по изключително рисков метод хората по отношение на така наречен квантово величие и ги кара да считат, че то може да им дава опция да живеят постоянно.

„ Квантовото величие допуска, че в действителност никой в никакъв случай не умира; че съзнанието в никакъв случай не изживява гибелта [както тялото] “, споделя водещата на подкаста Your One Black Friend Джоли Моли в TikTok. „ Вместо това, когато умрете в една галактика, съзнанието ви просто се трансферира в паралелна галактика и по този начин продължава да съществува. “

Джоли развива разсъжденията си – които са повече в региона на научната фантастика, в сравнение с в тази на действителната просвета – с изказванието, че съзнанието на хората може да се трансферира от свят, в който се е случило някакво апокалиптично събитие, заличило целия живот, (тоест, от свят, в който са умрели) в подобен, където то не се е случило (тоест, не са умрели).

По-нататък тя споделя, че апокалипсиси се случват непрекъснато, като да вземем за пример изтребването на динозаврите преди 65 милиона години, и акцентира като доказателство за теорията за мултивселената, че такова разрушително събитие не се е случило в това време.

Макар че е хубава (и ужасяваща, в случай че в действителност я обмислите), има ли нещо правилно в мисълта, че в никакъв случай няма да умрете, а просто ще преминете във галактика, в която не сте умрели?

Макс Планк е считан за бащата на квантовата доктрина

Идеята за квантово величие се върти от известно време из нета и се преглежда от една страна като непроверима нелепост, а от друга – като забавен умствен опит. Както при всички сходни истории – най-лесно е да се върнем към котката на Шрьодингер.

Според Копенхагенската интерпретация на квантовата механика частиците могат да съществуват в „ суперпозиция “ от няколко положения по едно и също време. Когато обаче частицата бъде следена или измерена, тази позиция се унищожава и тя приема едно от вероятните си положения.

През 1933 година Шрьодингер предлага известния си умствен опит, който съгласно него демонстрира неуместната природа на това събитие, като вместо парченце основната роля се играе от котка. В опита му тя е сложена в кутия с радиоактивен материал, който има възможност 50/50 да се разпадне за един час и да бъде засечен от гайгеров брояч, който ще разбие флакон с отрова и ще убие котката.

Проблемът, както го вижда Шрьодингер, е, че в продължение на един час в тази кутия – до момента в който резултатът не бъде „ измерен “ посредством отваряне на кутията и поглеждане на животното – котката е по едно и също време жива и мъртва.

Едно от решенията на по този начин изложби проблем – известно като „ интерпретация на многото светове “ – заобикаля парадоксалния детайл в казуса, като споделя, че се случват и двата резултата. В тази догадка всички вероятни резултати от квантовите измервания се случват в доста, евентуално безпределно доста, паралелни вселени.

Теорията, несъмнено, е подложена на критика, че не предстои на доказване – вселените не могат да взаимодействали между тях, което прави инспекцията невъзможна – а от време на време и като „ една от най-невероятните и нереалистични хрумвания в историята на науката “.

В него ролята на котката на Шрьодингер се играе от човек. Съществуват разнообразни версии, като обичаната на попкултурата е „ квантовият револвер “.

В опита с „ квантовия револвер “ револверът е приспособен по този начин, че да изстрелва патрон според от два вероятни спина на квантова парченце: в случай че се мери, че частицата е в едното състояние, револверът ще стреля, а в случай че е в другото, ще има единствено тракване на спусъка без изстрел.

След това експериментаторът стреля с квантовия револвер към чувал с пясък, при което ще се чуят комбинация от гърмежи и щраквания. Ако обаче по-късно револверът бъде ориентиран към самия експериментатор от помощник – който може да го убие по подобен метод, че той да почине, преди да научи резултата от измерването на частицата – ще се случи нещо друго, съгласно интерпретацията на многото светове.

„ Тъй като има тъкмо един наблюдаващ, който има усещания както преди, по този начин и след натискането на спусъка – се споделя в публикация по тематиката – и защото то настава прекомерно бързо, с цел да бъде видяно, прогнозата [според таз интерпретация] е, че ще има празно тракване със 100 % сигурност„.

Наблюдателят, които е против цевта, ще следи единствено щраквания: ще чува тракване след тракване, може би със спорадично стреляне с револвера по чувалите с пясък, с цел да се покаже, че работи. Но откакто бъде ориентиран още веднъж към главата му, отново ще чува единствено щраквания.

Това не значи, че този човек оцелява от позиция на всички останали наблюдаващи. Всеки път, когато системата се срутва, изстрелът се изстрелва и не се изстрелва, съгласно интерпретацията на многото светове. Така че в множеството от тези доста светове опитът приключва с мъртъв човек на пода на лабораторията, до момента в който от гледната точка на една от доста версии на експериментатора в другите светове всичко, което е направил револверът, е да щракне…

Тази пробна режисура, сходно на обстановката с котката, е предопределена за мащабиране на квантовите резултати до по-понятни размери. Въпреки че някои – в това число основателят на интерпретацията на многото светове Хю Еверет, който има вяра в нея до гибелта си – считат, че това подсигурява величие на човек, към момента има доста резултати на квантовата механика, които не разбираме.

Например не е ясно за какво – с изключение на при доста характерни пробни условия – съзнанието ви би се трансферирало в различен свят, единствено тъй като сте мъртви в този. Макар че може да ви успокоява, че има и различен вас, който не е починал, каква е повода да имаме вяра, че съществувате единствено в този, в който сте жив, а не сте единствено мъртвец, който би трябвало да бъде разчистен във вселената, в която сте се простреляли.

Накратко: Не залагайте живота си на квантовото величие.