Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, пред „Труд“: Имаме най-много средства за образование от десетилетия
Красимир Вълчев въпреки всичко откри един час, с цел да отговори на въпросите на в. „ Труд “. Повече от месец разнообразни задължения и срещи с учители из страната отлагаха диалога ни с просветителния министър. Наложи се да поосвежим и въпросите, само че стана по-добре, тъй като излизането на проектобюджета направи разговорa по-конкретен. Друго е когато има съответни цифри…
– Г-н Вълчев, задоволителни ли са заложените в проектобюжет 2018 година пари за обучение и ще бъдат ли удовлетворени най-накрая учителите от нарастването на заплатите?
– Средствата в никакъв случай не са задоволителни, само че имаме най-голямото нарастване на бюджета за обучение през последните десетилетия. Голяма част от това нарастване е ориентирано към решение на главния проблем – привличането на повече младежи в педагогическата специалност. Това е най-важният фактор за възстановяване на резултатите от образованието. Средствата за следващата година са близо 3,8 милиарда лв.. Вероятно няма да стигнат да осъществяваме всички наши положителни планове и да отговорим на всички провокации, само че имаме предпоставки да решим най-важните проблеми и да изпълним редица политики, които са значими за системата.
– Ще съумеете ли да решите казуса със застаряващите учители и по какъв начин ще извършите специалността привлекателна за младежите?
– Всъщност междинната възраст на учителите стартира да спада през последните няколко години, защото доста се пенсионираха. Важното е повече младежи да изберат педагогичен специалности, и още по-важно това да са такива, които са приключили приблизително обучение с висок триумф. Затова взимаме съответни ограничения – освен повишение на заплатата, само че и поддръжка в битов проект – вдишване на наем за жилище, транспортни разноски и най-важното – поддръжка на младите учители – повече процедура в учебно заведение още до момента в който са студенти, а по-късно – наставници, които да им оказват помощ да се оправят с компликациите в учебно заведение. За да не трансформират избора си и да изоставят определената специалност, която фактически е много сложна, само че пък извънредно скъпа за бъдещето ни като нация.
– Какъв ще стане размерът на учителските заплати след нарастването през 2018 година?
– Правителството разгласи ангажимент за двойно нарастване на заплатите в бранша. Това следва да стане с четири бюджета, в случай че държавното управление извърши мандата си – бюджет 2018, 2019, 2020 и 2021 година Увеличението от 1 септември 2017 година е изтеглено от плануваното за 1 януари 2018 година 240 млн. лева от бюджета за 2018 година ще отидат за целогодишно застраховане на нарастването от тази година. 90 млн. лева в допълнение ще отидат за диференцирано нарастване на възнагражденията, според от отдалечеността и размера на общината и съгласно концентрацията на деца и възпитаници от уязвими групи в обещано учебно заведение или детска градина. Средното нарастване с тези 90 млн. лева ще бъде близо 6 %, а общото нарастване за първата година, с това от 1 септември – ще бъде сред 22 и 23 %.
– Не разбрах какъв брой ще стане междинна заплата.
– От 1 септември междинната брутна работна заплата на педагогичен личен състав е към 1080 лева, а междинната съществена работна заплата е към 820 лева
– За страдание, изследванията демонстрират, че неграмотността пораства. Какви ограничения ще предприемете за ограничението й?
– Всъщност всички средства – към 3 милиарда лв. в системата на предучилищното и учебното обучение, както и всички ограничения, действия и политики са ориентирани към оправянето с неграмотността. Изключително значимо е всички деца да бъдат обхванати в система още от детската градина, изключително тези, чийто майчин език не е български, с цел да се основат предпоставки с цел да останат в учебно заведение по-дълго и да се образоват по-добре. Основният фактор за справяне с неграмотността са положителните и стимулирани учители. Важни са образователните стратегии, както и спомагателната поддръжка, която би трябвало да се окаже на всяко едно дете – изключително на тези, които изостават или се затрудняват. Наблюденията ни демонстрират, че триумф се реализира там, където се работи стимулирано, в допълнение и самостоятелно с децата, както и там, където има положително взаимоотношение сред учители и родители.
– Колко деца успяхте да върнете в учебно заведение?
– Данните ни демонстрират, че към 17 000 деца, които не са записани през предходната образователна година, са записани през актуалната. Една част от тях са записани не с помощта на работата на екипите или на механизма за обгръщане и задържане в просветителната система. С помощта на осведомителната система засякохме възпитаници, които предходната година са били записани, а тази не са. Продължава работата с тях, продължава и работата на механизма за откриването на деца, които не са открити на адресите на които са регистрирани и за които няма данни да са в чужбина.
– Да преминем към тематиката за висшето обучение, където проблемите не са по-малко. Намалена бе държавната поръчка, само че в значително специалности останаха към 40 % незаети места. Какви ограничения ще предприемете с цел да няма такова огромно разминаване сред държавната поръчка и интереса към избрани специалности?
– От няколко години сме почнали политика на диференциране на финансирането според от комплексната оценка на качеството в сходство с потребностите на пазара на труда. От две години преструктурираме приема съгласно тази оценка и потребностите на пазара на труда. Неизпълненият банкет е най-вече в частните висши учебни заведения. В държавните висши учебни заведения намалихме приема в професионалните посоки с по-ниска реализация, само че с по-високо търсене от страна на студентите. Увеличихме приема в професионалните посоки с по-ниско търсене от студентите, само че с по-висока нужда на пазара на труда. Това са така наречен предпочитани специалности, измежду които са педагогическите, инженерно-техническите, природо-математическите и аграрните. Целта е да се обвърже търсенето на висше обучение с това на пазара на труда. Факт е, че имаме огромен % нерационално търсене на висше обучение, което избуя в някои професионални посоки.
– Успяхте ли да увеличите интереса към предпочитаните специалности, от които има потребност пазарът на труда?
– Анализите ни демонстрират, че от 34 предпочитани професионални посоки единствено в четири сме съумели да увеличим приема. Това са информатика и компютърни науки, компютърна и информационна техника, ветеринарна медицина и педагогика. За страдание, към момента следим понижение по значими за стопанската система и обществото посоки. Политиката за преструктуриране на направленията, в които се образоват студентите, я вършим, като от една страна усилваме местата за държавен банкет в професионалните посоки с висока оценка за качество и реализация, от друга – предоставяме повече средства на висшите учебни заведения за образование в тези посоки, от трета страна – даваме спомагателни стипендии на студентите за образование в тях. За идната година са планувани близо 8 млн. лева за такива стипендии. Това явно не е задоволително и нашата задача е да усилим тези принадлежности, търсим и нови. Особено стеснителен е спадът по професионално направление „ Енергетика ”, има забележителен спад и в „ Химични технологии ”, в „ Архитектура, строителство и геодезия ”.
– От години специалистите настояват, че 52 университета са прекалено много за България. Как ще ги оптимизирате?
– Последните три десетилетия системата от държавни висши учебни заведения не се е разраснала като брой висши учебни заведения. Имаме нови 14 частни висши учебни заведения, държавните даже са намалели с две – три военни учебни заведения бяха обединени в Национален боен университет. В България е основана мрежа най-вече от профилирани висши учебни заведения и единствено няколко по-широкопрофилни. Проблемът е, че огромна част от тези профилирани висши учебни заведения разшириха профилите си, в това число и в професионални посоки, в които обичайно не са обучавали. Политиката за преструктуриране на финансирането е ориентирана към профилна оптимизация на висшите учебни заведения, т.е. да образоват в посоки, в които са обичайно мощни, имат високи оценки за качество и за реализация на студентите.
– В този смисъл по какъв начин гледате на концепцията на ректорите да спрат да разкриват нови специалности, а вие да внесете ремонти в Закона за висшето обучение, с цел да има финансови тласъци при редуциране на преподаватели от вузовете?
– Това предложение е артикул на оценката им, че системата е достигнала лимита на профилно и филиално разгръщане и не можем повече да приказваме за възстановяване на достъпа до висше обучение. Може единствено да влошим в допълнение качеството и репутацията, в случай че продължаваме да откриваме нови професионални посоки, изключително в непресъщи области за съответното учебно заведение. Подкрепям концепцията на ректорите и съм подготвен да внеса предложение за законодателна смяна. Колкото до концепцията за финансовите тласъци, тя е осъществена в Закона за висшето обучение. Предвидена е и опция за подкрепяне напъните на висшите учебни заведения за оптимизация и консолидация, включително и посредством финансиране на разноски за компенсации.
– А одобрявате ли концепцията на ректорите таксите на студентите да бъдат обвързани с минималната работна заплата?
– В момента в Закона за висшето обучение има ограничаване и то е, че таксите могат до бъдат 2/3 от норматива за прехрана на образованието по съответното професионално направление. Този норматив е доближат в тези професионални посоки, които са с най-нисък коефициент – стопанска система, администрация и ръководство, туризъм. Но това са и направленията, по които през последните три години понижаваме най-вече приема в държавните висши учебни заведения. Предложението на ректорите за повишение на таксите се отнася най-вече за тези посоки, при които те са достигнали максимума си.
– Ще ви върна към предходен ваш отговор. Казахте, че ректорите са осъзнали, че е доближат лимита на разгръщане на системата. Какво следва оттук насетне?
– Висшите учебни заведения би трябвало да спрат да мислят по какъв начин да се развиват екстензивно и да се разрастват. Приемът ще понижава поради демографския фактор и политиката на държавното управление за ограничението на приема. Висшите учебни заведения би трябвало да пренастроят тактиките си и да се концентрират в професионалните посоки, където са мощни, да прибавят качество в тези посоки и да станат разпознаваеми за тях. Ще дам образец с Университета по архитектура геодезия и строителство, който образова единствено в едно професионално направление. Догодина оценката му за качество и реализация ще бъде една от най-високите и той ще получи два пъти повече средства на студент поради това. От друга страна ние като министерство би трябвало да продължим политиката за ориентиране на повече студенти в професионалните посоки, които са по-трудни за довеждане докрай, само че са с по-висока добавена стойност и предстоящ дефицит на пазара на труда. Това са и направленията, от които младежите могат да чакат по-висок предстоящ приход.
Нашият посетител
Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 година По обучение е финансист. През септември 2009 година става основен секретар на МОН, а през месец май тази година – министър на образованието и науката.
– Г-н Вълчев, задоволителни ли са заложените в проектобюжет 2018 година пари за обучение и ще бъдат ли удовлетворени най-накрая учителите от нарастването на заплатите?
– Средствата в никакъв случай не са задоволителни, само че имаме най-голямото нарастване на бюджета за обучение през последните десетилетия. Голяма част от това нарастване е ориентирано към решение на главния проблем – привличането на повече младежи в педагогическата специалност. Това е най-важният фактор за възстановяване на резултатите от образованието. Средствата за следващата година са близо 3,8 милиарда лв.. Вероятно няма да стигнат да осъществяваме всички наши положителни планове и да отговорим на всички провокации, само че имаме предпоставки да решим най-важните проблеми и да изпълним редица политики, които са значими за системата.
– Ще съумеете ли да решите казуса със застаряващите учители и по какъв начин ще извършите специалността привлекателна за младежите?
– Всъщност междинната възраст на учителите стартира да спада през последните няколко години, защото доста се пенсионираха. Важното е повече младежи да изберат педагогичен специалности, и още по-важно това да са такива, които са приключили приблизително обучение с висок триумф. Затова взимаме съответни ограничения – освен повишение на заплатата, само че и поддръжка в битов проект – вдишване на наем за жилище, транспортни разноски и най-важното – поддръжка на младите учители – повече процедура в учебно заведение още до момента в който са студенти, а по-късно – наставници, които да им оказват помощ да се оправят с компликациите в учебно заведение. За да не трансформират избора си и да изоставят определената специалност, която фактически е много сложна, само че пък извънредно скъпа за бъдещето ни като нация.
– Какъв ще стане размерът на учителските заплати след нарастването през 2018 година?
– Правителството разгласи ангажимент за двойно нарастване на заплатите в бранша. Това следва да стане с четири бюджета, в случай че държавното управление извърши мандата си – бюджет 2018, 2019, 2020 и 2021 година Увеличението от 1 септември 2017 година е изтеглено от плануваното за 1 януари 2018 година 240 млн. лева от бюджета за 2018 година ще отидат за целогодишно застраховане на нарастването от тази година. 90 млн. лева в допълнение ще отидат за диференцирано нарастване на възнагражденията, според от отдалечеността и размера на общината и съгласно концентрацията на деца и възпитаници от уязвими групи в обещано учебно заведение или детска градина. Средното нарастване с тези 90 млн. лева ще бъде близо 6 %, а общото нарастване за първата година, с това от 1 септември – ще бъде сред 22 и 23 %.
– Не разбрах какъв брой ще стане междинна заплата.
– От 1 септември междинната брутна работна заплата на педагогичен личен състав е към 1080 лева, а междинната съществена работна заплата е към 820 лева
– За страдание, изследванията демонстрират, че неграмотността пораства. Какви ограничения ще предприемете за ограничението й?
– Всъщност всички средства – към 3 милиарда лв. в системата на предучилищното и учебното обучение, както и всички ограничения, действия и политики са ориентирани към оправянето с неграмотността. Изключително значимо е всички деца да бъдат обхванати в система още от детската градина, изключително тези, чийто майчин език не е български, с цел да се основат предпоставки с цел да останат в учебно заведение по-дълго и да се образоват по-добре. Основният фактор за справяне с неграмотността са положителните и стимулирани учители. Важни са образователните стратегии, както и спомагателната поддръжка, която би трябвало да се окаже на всяко едно дете – изключително на тези, които изостават или се затрудняват. Наблюденията ни демонстрират, че триумф се реализира там, където се работи стимулирано, в допълнение и самостоятелно с децата, както и там, където има положително взаимоотношение сред учители и родители.
– Колко деца успяхте да върнете в учебно заведение?
– Данните ни демонстрират, че към 17 000 деца, които не са записани през предходната образователна година, са записани през актуалната. Една част от тях са записани не с помощта на работата на екипите или на механизма за обгръщане и задържане в просветителната система. С помощта на осведомителната система засякохме възпитаници, които предходната година са били записани, а тази не са. Продължава работата с тях, продължава и работата на механизма за откриването на деца, които не са открити на адресите на които са регистрирани и за които няма данни да са в чужбина.
– Да преминем към тематиката за висшето обучение, където проблемите не са по-малко. Намалена бе държавната поръчка, само че в значително специалности останаха към 40 % незаети места. Какви ограничения ще предприемете с цел да няма такова огромно разминаване сред държавната поръчка и интереса към избрани специалности?
– От няколко години сме почнали политика на диференциране на финансирането според от комплексната оценка на качеството в сходство с потребностите на пазара на труда. От две години преструктурираме приема съгласно тази оценка и потребностите на пазара на труда. Неизпълненият банкет е най-вече в частните висши учебни заведения. В държавните висши учебни заведения намалихме приема в професионалните посоки с по-ниска реализация, само че с по-високо търсене от страна на студентите. Увеличихме приема в професионалните посоки с по-ниско търсене от студентите, само че с по-висока нужда на пазара на труда. Това са така наречен предпочитани специалности, измежду които са педагогическите, инженерно-техническите, природо-математическите и аграрните. Целта е да се обвърже търсенето на висше обучение с това на пазара на труда. Факт е, че имаме огромен % нерационално търсене на висше обучение, което избуя в някои професионални посоки.
– Успяхте ли да увеличите интереса към предпочитаните специалности, от които има потребност пазарът на труда?
– Анализите ни демонстрират, че от 34 предпочитани професионални посоки единствено в четири сме съумели да увеличим приема. Това са информатика и компютърни науки, компютърна и информационна техника, ветеринарна медицина и педагогика. За страдание, към момента следим понижение по значими за стопанската система и обществото посоки. Политиката за преструктуриране на направленията, в които се образоват студентите, я вършим, като от една страна усилваме местата за държавен банкет в професионалните посоки с висока оценка за качество и реализация, от друга – предоставяме повече средства на висшите учебни заведения за образование в тези посоки, от трета страна – даваме спомагателни стипендии на студентите за образование в тях. За идната година са планувани близо 8 млн. лева за такива стипендии. Това явно не е задоволително и нашата задача е да усилим тези принадлежности, търсим и нови. Особено стеснителен е спадът по професионално направление „ Енергетика ”, има забележителен спад и в „ Химични технологии ”, в „ Архитектура, строителство и геодезия ”.
– От години специалистите настояват, че 52 университета са прекалено много за България. Как ще ги оптимизирате?
– Последните три десетилетия системата от държавни висши учебни заведения не се е разраснала като брой висши учебни заведения. Имаме нови 14 частни висши учебни заведения, държавните даже са намалели с две – три военни учебни заведения бяха обединени в Национален боен университет. В България е основана мрежа най-вече от профилирани висши учебни заведения и единствено няколко по-широкопрофилни. Проблемът е, че огромна част от тези профилирани висши учебни заведения разшириха профилите си, в това число и в професионални посоки, в които обичайно не са обучавали. Политиката за преструктуриране на финансирането е ориентирана към профилна оптимизация на висшите учебни заведения, т.е. да образоват в посоки, в които са обичайно мощни, имат високи оценки за качество и за реализация на студентите.
– В този смисъл по какъв начин гледате на концепцията на ректорите да спрат да разкриват нови специалности, а вие да внесете ремонти в Закона за висшето обучение, с цел да има финансови тласъци при редуциране на преподаватели от вузовете?
– Това предложение е артикул на оценката им, че системата е достигнала лимита на профилно и филиално разгръщане и не можем повече да приказваме за възстановяване на достъпа до висше обучение. Може единствено да влошим в допълнение качеството и репутацията, в случай че продължаваме да откриваме нови професионални посоки, изключително в непресъщи области за съответното учебно заведение. Подкрепям концепцията на ректорите и съм подготвен да внеса предложение за законодателна смяна. Колкото до концепцията за финансовите тласъци, тя е осъществена в Закона за висшето обучение. Предвидена е и опция за подкрепяне напъните на висшите учебни заведения за оптимизация и консолидация, включително и посредством финансиране на разноски за компенсации.
– А одобрявате ли концепцията на ректорите таксите на студентите да бъдат обвързани с минималната работна заплата?
– В момента в Закона за висшето обучение има ограничаване и то е, че таксите могат до бъдат 2/3 от норматива за прехрана на образованието по съответното професионално направление. Този норматив е доближат в тези професионални посоки, които са с най-нисък коефициент – стопанска система, администрация и ръководство, туризъм. Но това са и направленията, по които през последните три години понижаваме най-вече приема в държавните висши учебни заведения. Предложението на ректорите за повишение на таксите се отнася най-вече за тези посоки, при които те са достигнали максимума си.
– Ще ви върна към предходен ваш отговор. Казахте, че ректорите са осъзнали, че е доближат лимита на разгръщане на системата. Какво следва оттук насетне?
– Висшите учебни заведения би трябвало да спрат да мислят по какъв начин да се развиват екстензивно и да се разрастват. Приемът ще понижава поради демографския фактор и политиката на държавното управление за ограничението на приема. Висшите учебни заведения би трябвало да пренастроят тактиките си и да се концентрират в професионалните посоки, където са мощни, да прибавят качество в тези посоки и да станат разпознаваеми за тях. Ще дам образец с Университета по архитектура геодезия и строителство, който образова единствено в едно професионално направление. Догодина оценката му за качество и реализация ще бъде една от най-високите и той ще получи два пъти повече средства на студент поради това. От друга страна ние като министерство би трябвало да продължим политиката за ориентиране на повече студенти в професионалните посоки, които са по-трудни за довеждане докрай, само че са с по-висока добавена стойност и предстоящ дефицит на пазара на труда. Това са и направленията, от които младежите могат да чакат по-висок предстоящ приход.
Нашият посетител
Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 година По обучение е финансист. През септември 2009 година става основен секретар на МОН, а през месец май тази година – министър на образованието и науката.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ