Над 12 процента от българите изобщо нямат банкова сметка
Между 12 и 16% от българите над 15-годишна възраст не имат банкова сметка, разкрива изследване на основания в Брюксел тинк-танк Finance Watch. Подобна е и картината в Унгария, а най-крайна – в Румъния, където към трима от всеки 10 души над 15 години не имат банкова сметка.
Авторите на отчета разясняват, че една от главните аргументи са високите банкови такси, които карат изключително по-бедните хора да заобикалят услугите на финансовите институции. Не оказва помощ даже европейската регулация, която сътвори така наречен базова банкова сметка. Тя е реалност и в България, само че потреблението ѝ е пренебрежимо малко, отбелязва Economic.bg
В Германия разноските за съществена платежна сметка са 27.83 евро на месец. В Дания и Финландия е по-евтино - от порядъка на 13-10 евро. В Испания поддръжката на сметка за съществени интервенции даже е безвъзмездна за по-бедните семейства (с приход под 25 200 евро годишно).
У нас базовата платежна сметка бе освободена от такси - при изискване че се употребява за приемане заплата, пенсия, стипендия. Както стана ясно обаче, в България всяка банки си измисля някакви спомагателни критерии и условия, вследствие на което малко на брой българи се употребяват от облекченията.
По данни на Министерството на финансите от септември, когато бяха отстранени таксите, към началото на годината откритите сметки за съществени платежни интервенции са едвам 1000-2000.
Според специалистите на Finance Watch голям брой жители са без банкова сметка освен поради таксите, само че и поради незадоволителни акции за осведомление, както и поради отвращение на банките да оферират този вид услуги. От Европейската организация на потребителите (BEUC) акцентират като спомагателна причина и закриването на банкови клонове и устрема на банките да лимитират услугите на гише за сметка на онлайн и мобилното банкирането.
Високият % на хора без банкова сметка в някои страни се изяснява и с мащабите на сивата стопанска система и подобен е казусът с Румъния, България и Унгария. Много хора държат на кеша, тъй като крият приходи и налози.
Авторите на отчета разясняват, че една от главните аргументи са високите банкови такси, които карат изключително по-бедните хора да заобикалят услугите на финансовите институции. Не оказва помощ даже европейската регулация, която сътвори така наречен базова банкова сметка. Тя е реалност и в България, само че потреблението ѝ е пренебрежимо малко, отбелязва Economic.bg
В Германия разноските за съществена платежна сметка са 27.83 евро на месец. В Дания и Финландия е по-евтино - от порядъка на 13-10 евро. В Испания поддръжката на сметка за съществени интервенции даже е безвъзмездна за по-бедните семейства (с приход под 25 200 евро годишно).
У нас базовата платежна сметка бе освободена от такси - при изискване че се употребява за приемане заплата, пенсия, стипендия. Както стана ясно обаче, в България всяка банки си измисля някакви спомагателни критерии и условия, вследствие на което малко на брой българи се употребяват от облекченията.
По данни на Министерството на финансите от септември, когато бяха отстранени таксите, към началото на годината откритите сметки за съществени платежни интервенции са едвам 1000-2000.
Според специалистите на Finance Watch голям брой жители са без банкова сметка освен поради таксите, само че и поради незадоволителни акции за осведомление, както и поради отвращение на банките да оферират този вид услуги. От Европейската организация на потребителите (BEUC) акцентират като спомагателна причина и закриването на банкови клонове и устрема на банките да лимитират услугите на гише за сметка на онлайн и мобилното банкирането.
Високият % на хора без банкова сметка в някои страни се изяснява и с мащабите на сивата стопанска система и подобен е казусът с Румъния, България и Унгария. Много хора държат на кеша, тъй като крият приходи и налози.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ