Проф. Михайлов: Изкуственият интелект би помогнал за персонализиране на терапията на пациентите
Има тематики, с които медицината мъчно може да се оправи – анализът на данните, фармаиндустрията, персонализираната медицина, оценката на здравното обезпечаване, основаване на интелигентни асистенти на хронично заболели хора. Това сподели онкологът проф. Георги Михайлов по време на четвъртото издание на „ Здравен барометър “, представен от Българска телеграфна агенция. Инициатива за наблюдаване, разбор и оценка на положението, успеваемостта, устойчивостта и развиването на системата на опазване на здравето в България се реализира от Центъра за правни начинания с началник проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ „ Климент Охридски “. Дискусията през днешния ден беше отдадена на опазване на здравето, интелигентни системи и изкуствен интелект.
По думите на проф. Михайлов данните в региона на опазването на здравето се усилват тройно за доста къс интервал, а те би трябвало да бъдат оценени и поднасяни под контрола на здравната общественост. Няма задоволително подготвени фрагменти в региона на изкуствения разсъдък и няма способи за оценка до каква степен може да доближи, която и да е технология, сподели още той. В региона на фармацевтичната промишленост ще се плануват доста средства за изкуствен интелект, с цел да се редуцират големите суми, които в този момент се дават.
„ Нашият социум към този момент не може да отговори на условията на революцията в медицината. Изкуственият разсъдък би оказал помощ за персонализиране на лечебния метод в лекуването на пациентите. В оценката на здравното обезпечаване изкуственият разсъдък също има място, защото това обезпечаване е значим, само че извънредно рисков бизнес “, добави проф. Михайлов.
Акад. Григор Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в Плевен, шефовете на Военномедицинската академия и на болница „ Пирогов “ ген. Венцислав Мутафчийски и доктор Валентин Димитров, деканът на Медицинския факултет в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Любомир Спасов, доктор Георги Пранджев от Медицинския университет в Плевен споделиха професионалния си опит от роботизираната хирургия. Според тях бъдещите хирурзи би трябвало да имат нужните умения за насочване във виртуална среда, да надграждат уменията си на симулатори, да имат добре развито пространствено мислене и компютърни знания, както и да има надзор върху работата с роботи.
Много се приказва, само че малко се знае за изкуствения разсъдък, както и какви биха могли да бъдат последствията, сподели проф. Вълчев. По думите му В Европейски Съюз се вършат опити да бъде положена регулация на проблемите, свързани с изкуствен интелект, като един от най-големите въпроси е какво следва да се схваща под изкуствен интелект. Изкуственият разсъдък е множител – може да се защитиш с него или можеш да извършиш закононарушение, сподели още проф. Вълчев. Според него е заблуда, че в границите на Европейски Съюз може да се реши този въпрос и са нужни общи старания на човечеството.
Според ръководителя на Българската асоциация на софтуерните компании в опазването на здравето, в образованието и в програмирането има колосална добавена стойност поради изкуствения разсъдък.
По думите на проф. Михайлов данните в региона на опазването на здравето се усилват тройно за доста къс интервал, а те би трябвало да бъдат оценени и поднасяни под контрола на здравната общественост. Няма задоволително подготвени фрагменти в региона на изкуствения разсъдък и няма способи за оценка до каква степен може да доближи, която и да е технология, сподели още той. В региона на фармацевтичната промишленост ще се плануват доста средства за изкуствен интелект, с цел да се редуцират големите суми, които в този момент се дават.
„ Нашият социум към този момент не може да отговори на условията на революцията в медицината. Изкуственият разсъдък би оказал помощ за персонализиране на лечебния метод в лекуването на пациентите. В оценката на здравното обезпечаване изкуственият разсъдък също има място, защото това обезпечаване е значим, само че извънредно рисков бизнес “, добави проф. Михайлов.
Акад. Григор Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в Плевен, шефовете на Военномедицинската академия и на болница „ Пирогов “ ген. Венцислав Мутафчийски и доктор Валентин Димитров, деканът на Медицинския факултет в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Любомир Спасов, доктор Георги Пранджев от Медицинския университет в Плевен споделиха професионалния си опит от роботизираната хирургия. Според тях бъдещите хирурзи би трябвало да имат нужните умения за насочване във виртуална среда, да надграждат уменията си на симулатори, да имат добре развито пространствено мислене и компютърни знания, както и да има надзор върху работата с роботи.
Много се приказва, само че малко се знае за изкуствения разсъдък, както и какви биха могли да бъдат последствията, сподели проф. Вълчев. По думите му В Европейски Съюз се вършат опити да бъде положена регулация на проблемите, свързани с изкуствен интелект, като един от най-големите въпроси е какво следва да се схваща под изкуствен интелект. Изкуственият разсъдък е множител – може да се защитиш с него или можеш да извършиш закононарушение, сподели още проф. Вълчев. Според него е заблуда, че в границите на Европейски Съюз може да се реши този въпрос и са нужни общи старания на човечеството.
Според ръководителя на Българската асоциация на софтуерните компании в опазването на здравето, в образованието и в програмирането има колосална добавена стойност поради изкуствения разсъдък.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ