Лилия Абаджиева: Крайно време е да бъдат спрени процесите, които влекат българския театър към гибел
Коментар на една от най-талантливите модерни български режисьорки и уважавани преподавателки.
Има цялостна деетизация на публичния и културния живот, някаква всеобща, за жалост, дехуманизация, правещи от индивида потребител, цялостна обезценка на нравствената система... Отказ от одобрените през вековете полезности, които са работили като регулаторен механизъм за възпроизвеждане на етическото начало в човешките взаимоотношения. Това се демонстрира като деструкция на мотивацията на обособената персона. Обществото не се нуждае от личността. Духовното е сложено на назад във времето. Саморазрушително отнемане от емоционалност на човешкия живот.
Позоваването на прагматизма, като нова вяра и велика добродетел на индивида потребител, се трансформира в новия пример на Homo sapiens.
Никъде в Европа театърът не съществува на пазарен принцип.
Комерсиалните трендове и примитивната форма на финансиране унищожиха природата на театралното.
Убедена съм, че в тази ера на разрушение на полезностите във връзка с театъра и в подтекста на скандалните събития в Народния спектакъл е належащо да има един спор и конституиране на нови правила.
А също е извънредно време да спрем задкулисието и театралната олигархия, която на практика влече естетическите постижения освен на българския спектакъл към крах.
Изключителна наслада е, че на първата ни сцена сега има театър на Боб Уилсън-доайенът на международния пробен спектакъл.
Но това не анулира обстоятелството, че на първата ни сцена не са поканени едни от най-големите ни режисьори, също не анулира обстоятелството, че там в последните години слагат даже на огромна сцена хора без експертиза...
Не бих желала да загатвам огромни български режисьорски имена, които бяха тотално зачеркнати от листата на огромните театри. Подобни “естетически ” наказания с подобен мащаб не е имало в театъра даже по времето на комунистическата цензура. Всичко разбирам, даже и патоса на тази десакрализация. Но има борба, от която не трябва да се отхвърляме – да не позволяваме загубата на духовното, на полезностите. Томас Ман назовава драмата лирика. Поезията на живота, проучването на човешкото у индивида е една от функционалностите на театъра.
Има цялостна деетизация на публичния и културния живот, някаква всеобща, за жалост, дехуманизация, правещи от индивида потребител, цялостна обезценка на нравствената система... Отказ от одобрените през вековете полезности, които са работили като регулаторен механизъм за възпроизвеждане на етическото начало в човешките взаимоотношения. Това се демонстрира като деструкция на мотивацията на обособената персона. Обществото не се нуждае от личността. Духовното е сложено на назад във времето. Саморазрушително отнемане от емоционалност на човешкия живот.
Позоваването на прагматизма, като нова вяра и велика добродетел на индивида потребител, се трансформира в новия пример на Homo sapiens.
Никъде в Европа театърът не съществува на пазарен принцип.
Комерсиалните трендове и примитивната форма на финансиране унищожиха природата на театралното.
Убедена съм, че в тази ера на разрушение на полезностите във връзка с театъра и в подтекста на скандалните събития в Народния спектакъл е належащо да има един спор и конституиране на нови правила.
А също е извънредно време да спрем задкулисието и театралната олигархия, която на практика влече естетическите постижения освен на българския спектакъл към крах.
Изключителна наслада е, че на първата ни сцена сега има театър на Боб Уилсън-доайенът на международния пробен спектакъл.
Но това не анулира обстоятелството, че на първата ни сцена не са поканени едни от най-големите ни режисьори, също не анулира обстоятелството, че там в последните години слагат даже на огромна сцена хора без експертиза...
Не бих желала да загатвам огромни български режисьорски имена, които бяха тотално зачеркнати от листата на огромните театри. Подобни “естетически ” наказания с подобен мащаб не е имало в театъра даже по времето на комунистическата цензура. Всичко разбирам, даже и патоса на тази десакрализация. Но има борба, от която не трябва да се отхвърляме – да не позволяваме загубата на духовното, на полезностите. Томас Ман назовава драмата лирика. Поезията на живота, проучването на човешкото у индивида е една от функционалностите на театъра.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ