Президентът Румен Радев участва в тържественото отбелязване в Брацигово на

...
Президентът Румен Радев участва в тържественото отбелязване в Брацигово на
Коментари Харесай

Брацигово отдаде почит на героите от Априлската епопея

Президентът Румен Радев взе участие в тържественото отбелязване в Брацигово на 148-ата годишнина от Априлската епопея.

Малко след 21 часа на пл. „ Централен “ се състои тържествената проверка-заря. Президентът и висш главнокомандващ на Въоръжените сили одобри почетния строй и обичайно произнесе слово.

Честванията започнаха още сутринта на площад „ Централен “, където бяха издигнати националното знаме и знамето на Брацигово. Веднага след бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Тодор Каблешков.



СНИМКИ: Lupa.bg

На 20 април 1876 година в Копривщица избухва Априлското въстание, с помощта на което на картата на Европа се появява третото българско царство — стартира възкресението на България.

Решението за експлоадирането на въстанието е взето от Гюргевския революционен комитет, българските земи са разграничени на 5 революционни окръга.

Подготовката е единствено няколко месеца, с което се изяснява и неговия крах на бойното поле.

Въстанието най-масово избухва в четвърти Пловдивски революционен окръг с деятел Панайот Волов и асистент Георги Бенковски.

То избухва прибързано на 20 април. При опит да бъде хванат Тодор Каблешков жителите на Копривщица се подвигат на оръжие и убиват локалния мюдюрин. Каблешков написва своето прословуто „ Кърваво писмо “, което е изпратено на Бенковски в Панагюрище. Той афишира началото на въстанието, апостолите разнасят светлата новина из всички села и паланки на Четвърти революционен окръг. Васил Петлешков подписва възванието към българския народ и

на 21 април на площада пред Синджирли кладенец афишира началото на въстанието в брациговски въстанически пункт...

Въпреки разгрома и жестокостите, осъществени от Османската империя в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, въстаниците приковават вниманието на Европа към Българския въпрос.

На страната на българската идея застава обществеността в считаните за непримирими съперници — двете най-могъщи империи по това време — Русия и Англия. Няма огромен британски град, в който по това време да няма протест или заседание в поддръжка на българите. Сходна е и обстановката в Русия, където и консерватори, и либерали са единни в отбрана на поробените.

Така Априлското въстание от един боен неуспех се трансформира в успех и причина за Освобождаването на България.

Благодарение на саможертвата на героите от Априлската епопея през днешния ден има българска страна, изпитваме удоволствието от чувството да приказваме родния си език. Все отново главната цел на това въстание е появяването на България на европейската политическата карта. Това нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското национално освободително придвижване.

Въстанието на българския народ от април 1876 година е най-значимата въоръжена изява на национално-освободителното придвижване. Като всяка революционна акция то съчетава по едно и също време политически и военни дейности. Макар и потушено, националното въстание реализира в огромна степен своите политически цели, като слага българският народен въпрос по метод, който не разрешава на Великите сили да отсрочват повече неговото разрешаване.
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР