Колко хубаво щеше да е, ако 6 септември беше българският

Колко хубаво щеше да е, в случай че 6 септември беше българският народен празник! Но скоро няма да стане. Събитията от 1885/1886 споделят за какво: Русия не дава. От Ивайло Дичев.

Колко хубаво щеше да е, в случай че 6 септември! Изборът на сходна тържествена дата не е просто историографски въпрос. С националния празник един народ споделя нещо на себе си и на света. сред две империи, уреждащ окупацията на нашите земи от руснаците, на който не участва нито един българин? Казва, че сме една изкуствено основана от непознатия император страна, която е обречена постоянно да тъне в позор и признателност. Че нашите каузи са постоянно в ръцете на по-силните.
Редакцията предлага
Силата на Съединението

Съвсем друга би била символиката на един народен празник, отдаден на Съединението. Ще ви го каже всеки третокласник. България за първи път демонстрира лична воля, противопоставяйки се на великите тогава сили. Най-хубавото в този храбър акт е, че не става дума за завземане на територии, а за спокойно обединяване, подкрепено от голямата част на популацията. Следва славната отбранителна (!) Сръбско-българска война, която е май последната, към която можем да имаме напълно позитивни усеща.

Символиката на Съединението, несъмнено, отива оттатък териториалните измерения. Онези събития са значима стъпка към превръщането на едно шарено население, с боричкащи се нови елити в съвременна нация. Девизът от Народното събрание " Съединението прави силата "  продължава да е настоящ и през днешния ден, в разпадащия се политически пейзаж, както прочее е и в Белгия, откъдето сме го взели. Да прибавим и това: че през днешния ден държавните граници имат все по-малко значение и обединяването на българската общественост, пръсната по петте континента, стартира да има от ден на ден културен смисъл. А за какво пък единствено тя, не е ли съединението прелестен лозунг за едно модерно човечество?

Защото Русия не дава...

Ако всичко това е по този начин, за какво се багра, че скоро няма да създадем 6 септември народен празник? Събитията от 1885/1886 ни дават отговор:. Санкт Петербург се опълчва против дързостта на новата европейска нация, подтиква прелом, принуждава княза да абдикира на върха на своята известност. Опасността, която съзират от там, е следната: че България ще вземе да повярва в силите си, да се отърве от ярема на благодарността.

И по този начин до през днешния ден. Правим стъпка към отделяне от Кремъл даже за такава нелепост като газа - и незабавно следва нещо като русофилски прелом. Даже не мисля, че е въпрос на копейки: става дума за тежък народен комплекс на непълноценност. Онзи, от който ни лекува всяка година споменът за Съединението.

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.