Съдебен иск в САЩ подсказва, че български професор е прав за риск от рак в някои лекарства
Колективен иск в Съединени американски щати против лекарството против стомашни киселини " Зантак " (Ранитидин) към този момент събира тъжби от пациенти. За задачата е отворена онлайн страница.
В случая забавно е основанието за приготовление на желае, а точно – евентуален риск от развиване на рак. Рискът е поради тип нитрозамин (N-Nitrosodimethylamine, NDMA), който е " евентуален карциноген при хората ". През април, 2020 година, Американската организация по храните и медикаментите (FDA) спря продажбата на " Зантак " в Съединени американски щати с претекст, че при приема на лекарството нитрозаминът може да се натрупа в организма с времето.
Според желае, дейното вещество ранитидин в " Зантак " е нестабилна молекула и производителят не е предизвестил пациентите за риска от рак.
" Зантак " 360, новото лекарство на Sanofi, не е част от груповия иск.
" Несъмнено предоставената информация е значима и би следвало да се проучва доста деликатно. Това, за което предупреждавахме от 2018 година насам, се оказа действителност ". Това съобщи пред Actualno.com проф. доктор Георги Чернев, началник на кожната клиника на Министерство на вътрешните работи болница. С думите си той засяга заплахата нитрозамини да са сериозен рисков фактор за развиване на рак.
" Нитрозамините са причина за меланоми - в този момент към този момент и напълно публично, въпреки информацията да се показва даже на интернационално равнище един тип забавено, завоалирано, прикрито или частично. В противоположен случай се допуска неправдоподобен скандал ", твърди проф. Чернев.
Той напомня профилирани данни по тематиката, подадени от него и негови сътрудници, който беше каталогизиран от авторитетния медицински издател Springer. За него тези данни е нямало по какъв начин да не провокират реакция. И е безапелационен:
" Повтарям това от 2019 година. На процедура тълкуването (за „ Зантак ”) е следното:
1. Нитрозамините могат да причинят и меланоми.
2. Засегнатите могат да търсят правата си по правосъден път ".
Не са ли много забавени това признание и каталогизация, проф Чернев ?
Поетапното показване на тези данни във времето - на час по лъжичка, притъпява чувството за заплаха, търсене на правдивост и ответна реакция. Целта е да се работи демотивиращо. Вече загатнах, че евентуално е въпрос на време това да стане действителност: връзката с меланомите и нитрозамините да бъде оповестена. Това се случи дни по-късно, на 2 февруари 2022 година (искът към " Зантак " ), още веднъж не изцяло публично. От друга страна се изисква софтуерно време данните по света да бъдат оценени, с цел да не се прибързва със заключенията и обвиняванията.
В кое лекарство нитрозамините са приети за меланомни индуктори и пациентите биха могли да се подават правосъдни искове по този мотив?
В момента на процедура, изхождайки от данните от 2 февруари 2022, нитрозамините в лекарството ранитидин са припознати като индуктори на меланоми. Съдебните искове зад Океана са отворени. Причините да се стигне до тези искове са постоянно две:
1) Установена повишена централизация на нитрозамин в препарата
2) Възникване на еднакъв тип тумори след приема на медикамента, като дозисно подвластните времеви шпации за генериране на туморите евентуално играят основна роля заради обстоятелството, че липсват проспективни изследвания по тематиката – може би съзнателно недопуснати?! Посланието е повече от красноречиво: NDMA предизвиква меланоми!
Значи ли на процедура това, че и нитрозамините в сартаните са меланомни индуктори (т.е. провокират рак), проф Чернев? И че могат да се предявяват искове поради това?
Аналогично и по пътя на хубавичко логичност чакам още през тази година това официализиране да се случи и за медикаментите за кръвно, обозначени като сартани или ангиотензин рецепторни блокери. На процедура наблюденията ни се удостоверяват, освен това - изрично. Светът го удостоверява.
Сериозните разбори в научните ни данни играят сериозна роля за официализиране на обективната истина. Дали ще приемате карциноген с кафето или в сандвича - няма значение. Субстанцията си остава карциноген и предизвиква рак. Дали карциногенът се съдържа в ранитидина, метформина или сартаните - резултатът е еднакъв: карциногенен. Но ще бъде приет поетапно и забавено, с цел да се сътвори хипотетично софтуерно време компаниите да бъдат защитени, да изградят защитни механизми и така нататък
При първите ваши проследявания не можехте да кажете дали дейната субстанция или нитрозамините са главните аргументи за риск от пораждане на рака на кожата?
Прав сте. Първоначално имаше леко блуждаене на екипа ни по отношение на разбора на данни и дали дейната субстанция или нитрозамините са виновни за този вид странични резултати. С течение на времето концептуалната ни визия по тематиката се почисти и интернационалната оценка от оповестените ни мнения в профилираната литература е налице. Най-тежките последни наши научни писания в реномирани фармакологични списания са фокусирани върху евентуалната роля на нитрозамините като карциногени/причинители на рак на кожата, само че и освен.
За да е отворен иск като този за " Зантак ", значи има данни особено за нитрозамините и риска от рак.
Последните 4 години напъните ни бяха ориентирани напълно в тази посока с оглед оптималната предварителна защита за пациентите. Имаше смисъл, въпреки за жалост това да не касае българските пациенти. От тези наблюдения за момента печелят американските пациенти и адвокатски адвокатски фирми. Предполагам, че и у нас информираността ще се усъвършенства.
Желанието и задачата ни бяха инспекциите на национално равнище да са ранни, с цел да намалеят фрапантно раковите форми. Погледнете статистиката на рака в България и я сравнете с тази на приема на евентуално нечисти с нитрозамини лекарства като метформин, ранитидин, сартани, сартани с хидрохлоротиазид! Мисля, че тогава картинката ще се поизясни. Тенденцията или новата визия за лекарствената патогенеза на туморите е действителна и плашеща. С една не маловажна разлика - доказана връзка сред NDMA и меланом.
Какво се случва по тематиката в България?
Може да се допуска, че правосъдните искове за спомагателни сред 9 до 15 ракови форми с изключение на меланомите ще бъдат отворени и на българския пазар, аналогично на международните практики, освен това - в най-скоро време. Кутията на Пандора е отворена.
На процедура досега споделеното от Вас не е действителност и никой не търси правата на пациентите в България? Питате ли се за какво?
Аз не съм юрист. Споделям и проучвам научната страна на казуса. Споделените от нашия колектив отзиви и изказвания са към този момент действителност. За голямо страдание не е изпреварващата и превантивна действителност, към която се стремяхме, а догонваща действителност. А и се изисква софтуерно време положителните и демократични европейски и международни практики да станат действителност у нас.
Това зависи освен от експертите и специалистите, само че и от гражданската позиция на всеки един от нас. Ние (почти) постоянно (с дребни изключения, схваща се) сме били страхливи като гражданско общество и позиция, даже в исторически проект. Сега не е по-различно - оазисите на неподкупността и демократичното свободолюбие са малко. Винаги се е изчаквало, да не се нарушат корпоративните ползи, като по всяка възможност се търси полза от тази позиция. От някого и за нещо.
ИАЛ не даде ли данни по отношение на инспекция на упоменатите от вас компании във връзка с замърсяване с нитрозамини?
Поне на мен не ми е известна такава.
Интервю на Ивайло Ачев
Още от ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
В случая забавно е основанието за приготовление на желае, а точно – евентуален риск от развиване на рак. Рискът е поради тип нитрозамин (N-Nitrosodimethylamine, NDMA), който е " евентуален карциноген при хората ". През април, 2020 година, Американската организация по храните и медикаментите (FDA) спря продажбата на " Зантак " в Съединени американски щати с претекст, че при приема на лекарството нитрозаминът може да се натрупа в организма с времето.
Според желае, дейното вещество ранитидин в " Зантак " е нестабилна молекула и производителят не е предизвестил пациентите за риска от рак.
" Зантак " 360, новото лекарство на Sanofi, не е част от груповия иск.
" Несъмнено предоставената информация е значима и би следвало да се проучва доста деликатно. Това, за което предупреждавахме от 2018 година насам, се оказа действителност ". Това съобщи пред Actualno.com проф. доктор Георги Чернев, началник на кожната клиника на Министерство на вътрешните работи болница. С думите си той засяга заплахата нитрозамини да са сериозен рисков фактор за развиване на рак.
" Нитрозамините са причина за меланоми - в този момент към този момент и напълно публично, въпреки информацията да се показва даже на интернационално равнище един тип забавено, завоалирано, прикрито или частично. В противоположен случай се допуска неправдоподобен скандал ", твърди проф. Чернев.
Той напомня профилирани данни по тематиката, подадени от него и негови сътрудници, който беше каталогизиран от авторитетния медицински издател Springer. За него тези данни е нямало по какъв начин да не провокират реакция. И е безапелационен:
" Повтарям това от 2019 година. На процедура тълкуването (за „ Зантак ”) е следното:
1. Нитрозамините могат да причинят и меланоми.
2. Засегнатите могат да търсят правата си по правосъден път ".
Не са ли много забавени това признание и каталогизация, проф Чернев ?
Поетапното показване на тези данни във времето - на час по лъжичка, притъпява чувството за заплаха, търсене на правдивост и ответна реакция. Целта е да се работи демотивиращо. Вече загатнах, че евентуално е въпрос на време това да стане действителност: връзката с меланомите и нитрозамините да бъде оповестена. Това се случи дни по-късно, на 2 февруари 2022 година (искът към " Зантак " ), още веднъж не изцяло публично. От друга страна се изисква софтуерно време данните по света да бъдат оценени, с цел да не се прибързва със заключенията и обвиняванията.
В кое лекарство нитрозамините са приети за меланомни индуктори и пациентите биха могли да се подават правосъдни искове по този мотив?
В момента на процедура, изхождайки от данните от 2 февруари 2022, нитрозамините в лекарството ранитидин са припознати като индуктори на меланоми. Съдебните искове зад Океана са отворени. Причините да се стигне до тези искове са постоянно две:
1) Установена повишена централизация на нитрозамин в препарата
2) Възникване на еднакъв тип тумори след приема на медикамента, като дозисно подвластните времеви шпации за генериране на туморите евентуално играят основна роля заради обстоятелството, че липсват проспективни изследвания по тематиката – може би съзнателно недопуснати?! Посланието е повече от красноречиво: NDMA предизвиква меланоми!
Значи ли на процедура това, че и нитрозамините в сартаните са меланомни индуктори (т.е. провокират рак), проф Чернев? И че могат да се предявяват искове поради това?
Аналогично и по пътя на хубавичко логичност чакам още през тази година това официализиране да се случи и за медикаментите за кръвно, обозначени като сартани или ангиотензин рецепторни блокери. На процедура наблюденията ни се удостоверяват, освен това - изрично. Светът го удостоверява.
Сериозните разбори в научните ни данни играят сериозна роля за официализиране на обективната истина. Дали ще приемате карциноген с кафето или в сандвича - няма значение. Субстанцията си остава карциноген и предизвиква рак. Дали карциногенът се съдържа в ранитидина, метформина или сартаните - резултатът е еднакъв: карциногенен. Но ще бъде приет поетапно и забавено, с цел да се сътвори хипотетично софтуерно време компаниите да бъдат защитени, да изградят защитни механизми и така нататък
При първите ваши проследявания не можехте да кажете дали дейната субстанция или нитрозамините са главните аргументи за риск от пораждане на рака на кожата?
Прав сте. Първоначално имаше леко блуждаене на екипа ни по отношение на разбора на данни и дали дейната субстанция или нитрозамините са виновни за този вид странични резултати. С течение на времето концептуалната ни визия по тематиката се почисти и интернационалната оценка от оповестените ни мнения в профилираната литература е налице. Най-тежките последни наши научни писания в реномирани фармакологични списания са фокусирани върху евентуалната роля на нитрозамините като карциногени/причинители на рак на кожата, само че и освен.
За да е отворен иск като този за " Зантак ", значи има данни особено за нитрозамините и риска от рак.
Последните 4 години напъните ни бяха ориентирани напълно в тази посока с оглед оптималната предварителна защита за пациентите. Имаше смисъл, въпреки за жалост това да не касае българските пациенти. От тези наблюдения за момента печелят американските пациенти и адвокатски адвокатски фирми. Предполагам, че и у нас информираността ще се усъвършенства.
Желанието и задачата ни бяха инспекциите на национално равнище да са ранни, с цел да намалеят фрапантно раковите форми. Погледнете статистиката на рака в България и я сравнете с тази на приема на евентуално нечисти с нитрозамини лекарства като метформин, ранитидин, сартани, сартани с хидрохлоротиазид! Мисля, че тогава картинката ще се поизясни. Тенденцията или новата визия за лекарствената патогенеза на туморите е действителна и плашеща. С една не маловажна разлика - доказана връзка сред NDMA и меланом.
Какво се случва по тематиката в България?
Може да се допуска, че правосъдните искове за спомагателни сред 9 до 15 ракови форми с изключение на меланомите ще бъдат отворени и на българския пазар, аналогично на международните практики, освен това - в най-скоро време. Кутията на Пандора е отворена.
На процедура досега споделеното от Вас не е действителност и никой не търси правата на пациентите в България? Питате ли се за какво?
Аз не съм юрист. Споделям и проучвам научната страна на казуса. Споделените от нашия колектив отзиви и изказвания са към този момент действителност. За голямо страдание не е изпреварващата и превантивна действителност, към която се стремяхме, а догонваща действителност. А и се изисква софтуерно време положителните и демократични европейски и международни практики да станат действителност у нас.
Това зависи освен от експертите и специалистите, само че и от гражданската позиция на всеки един от нас. Ние (почти) постоянно (с дребни изключения, схваща се) сме били страхливи като гражданско общество и позиция, даже в исторически проект. Сега не е по-различно - оазисите на неподкупността и демократичното свободолюбие са малко. Винаги се е изчаквало, да не се нарушат корпоративните ползи, като по всяка възможност се търси полза от тази позиция. От някого и за нещо.
ИАЛ не даде ли данни по отношение на инспекция на упоменатите от вас компании във връзка с замърсяване с нитрозамини?
Поне на мен не ми е известна такава.
Интервю на Ивайло Ачев
Още от ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ