Когато мислим за изменението на климата и емисии на парникови

Когато мислим за изменението на климата и излъчвания на парникови газове, нормално си представяме електроцентрали, заводи, коли и комини, които бълват пушек, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният бранш и методът, по който управляваме земята, както и световна хранителна система, са измежду най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е антична и в същото време още веднъж възродена процедура, при която умишлено се интегрират дървета със аграрни култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този метод се реализира трансформиращо, многофункционално решение за потребление на земята и понижаване на парниковите излъчвания. Агростопанствата могат да се приготвят за промените в климата, като сведат до най-малко риска от загуба на годишна продукция посредством диверсификация на продукцията и агролесовъдство.

Промените в потреблението на земята, по-специално заменяне на горите с пасища и обработваеми площи за произвеждане на фуражи за пасища, дърводобив и други антропогенни действия, способстват за  ¼ от разпределението на парниковите излъчвания  (Фиг. 1). Поради тази причина е належащо намаляването на излъчванията от аграрния бранш да заеме централна роля в тактиките за акомодация. 

От друга страна, нарасналите температури през вегетационния интервал, рисковите горещини, сушата, горските пожари в пасищата, както и честите проливни дъждове са факторите, които способстват за  понижените добиви в селското стопанство в международен мащаб . 

Прогнозираните нараствания на рисковите топлинни събития се чака да доведат и до спомагателен топлинен стрес за добитъка, което значи огромни стопански загуби за производителите. 

Изменението на климата може да провокира широкомащабни промени в цените и наличността на огромна част от селскостопанските артикули,

като зърнени храни, кафе, захар, яйца, мляко, плодове, зеленчуци, говеждо месо, памук, фураж и доста други. 

Една от тактиките за справяне с неподходящите последствия от климатичните промени в аграрния бранш е агролесовъдството и горско-пасищните системи.

Агролесовъдството е съзнателното консолидиране на дървета със аграрни култури и/или добитък, по едно и също време или поредно върху една и съща единица земя . 

Примери за агро-лесовъдни системи:

- Растениевъдство в алеи

- Ветровали и ветрозащитни пояси

- Крайречни буфери

- Горско-пасищни системи

Какво съставлява растениевъдство в алеи и какви са преимуществата му?

На първо място, алейното растениевъдство разрешава на фермерите да генерират повече от един тип годишна продукция от своята земеделска земя за разлика от обичайните монокултурни полета. При алейното развъждане реколтата се диверсифицира, което оказва помощ да се отбрани фермерът при положение на загуба на годишна продукция.

Едногодишните редови култури преобладават в селското стопанство по целия свят и имат доста негативно влияние върху околната среда, в това число обилни излъчвания на парникови газове. Необходими са нови решения за земеползване за намаляване на последствията от изменението на климата и възобновяване на значими екосистемни услуги. 

Растениевъдството в алеи (alley cropping) e агролесовъдна процедура, при която се интегрират дървета с редове култури, при което се реализира трансформиращо, многофункционално решение за потребление на земята. В умерения климат, в който попада и България, 

тази процедура има капацитета да способства за намаляването на парниковите излъчвания и в същото време за увеличение на добива спрямо дърветата и културите, отглеждани поотделно.

В допълнение, този тип агролесовъдство спомага за диверсифициране на приходите и минимизиране на финансовия риск, запазване на биоразнообразието, понижаване на ерозията на почвата и възстановяване на успеваемостта на потребление на хранителни субстанции и вода. Дървесни типове като овошки, ядкови – орехи, лешници, както и бързорастящи типове за дървесина са едни от желаните образци за алейно растениевъдство. Някои от минусите на този вид система са, че се изисква време и средства за развъждане на другите култури заради многообразието на техническите интервенции. На към 10 години би трябвало да се подменят културите поради засенчването от дърветата. 

За да се насърчи възприемането на алейното растениевъдство измежду земеделците то може в началото да се тества върху по-малки площи земеделска земя, които са несъответствуващи за стандартно земеделие. (Brandes et al., 2016). Много фактори могат да стимулират земеделските стопани да се захванат с агролесовъдство, като почвеното здраве е един от главните. (Mattia, Lovell, & Davis, 2016).

Ветрозащитните пояси са били честа процедура и у нас

Ветрозащитните пояси стопират ветровата ерозия и по този метод способстват за по-добрия микроклимат в имота ни, което може да окаже позитивно въздействие върху добивите от културните растения, както и да защищити животните от вятър и да им обезпечи сянка през летните месеци. Ветрозащитните пояси също така защищават горния почвен пласт от мощните ветрове, като в това време пазят отглежданите култури от ниските температури и измръзване и не разрешават снежната завивка да бъде издухана. У нас практиката да се основават полезащитни горски пояси е била доста известна през първите десетилетия доникъде на ХХ век в Северна Добруджа. Самият ветровал може да служи като източник на спомагателен приход като да вземем за пример дървен материал, дърва за огрев, артикули като медицински растения, листа за фураж или плодове. Живият плет също по този начин може да служи и като граница за стадата.

Екологичните преимущества са понижена ветрова ерозия и по-добра запасеност на почвата с влага поради улавянето на снега и поради понижената евапотранспирация. Дърветата също по този начин улавят пестициди, замърсявания и болестотворни спори от прилежащи ферми или производства. Друго преимущество е обезпечаване на хабитат за диви животни и доста опрашители. 

Крайречните пояси имат доста преимущества за екосистемите

Крайречните пояси от дървесна и храстовидна растителност пазят от наводнения, които в противоположен случай биха нанесли стопански вреди върху околните аграрни площи и инфраструктура на стопанството. Заедно с това се генерира и разнороден и непрекъснат целогодишен рандеман от смесените видове култури. Екологичните преимущества са свързани със основаването на местообитания за диви животни и коридори за тяхното напредване. Намалява се ерозията и водата става по-бистра при потребление за напояване. Водният отток не замърсява реките и потоците наоколо, тъй като азотните торове и пестицидите се поемат от крайречния пояс, който сме засадили. Някои от минусите са високи първични разноски, както и дълъг интервал на възвръщаемост на инвестицията.

Един подобен образец за крайречна поясна система е новата предпазена околност „ Гората на Боряна ” в землището на село Енина, край Казанлък. Гората е наречена на името на дамата, която няколко години води борба, с цел да резервира крайречната гора от изсичане. В нея са непокътнати скъпи дървесни типове като черна елша, върби, черна топола, полски бряст, а такива гори се срещат към този момент единствено в Подбалканските котловини и са измежду местообитанията, които би трябвало да се запазят.

Защо горско-пасищни системи са един от най-ефективните способи за битка с климатичните промени?

Горско-пасищната система е клон на агролесовъдството, при който дърветата се комбинират с развъждането на пасящи животни, с цел да се сътвори ръководено горско пасбище. Дърветата всмукват и съхраняват огромни количества въглерод продължително и изключително когато се засаждат там, където земята не е подобаваща за развъждане на културни растения.

Project Drawdown, интернационален екип от учени и законодатели слага горско-пасищните системи под номер 9 в листата с 80-те най-ефективни метода за битка с изменението на климата. Те оповестяват, че 

излъчванията на CO ₂  могат да се намалят с до 42 гигатона до 2050 година, в случай че се усилят площите на горско-пасищните системи от актуалните 550 млн. хектара до 770 млн. хектара в международен мащаб. 

В съпоставяне със съществуващите селскостопански системи, реколтата от множеството агролесовъдни системи е по-ниска, защото има по-малко пространство за култури и повече конкуренция за светлина. Това обаче може да е друго при по-различни климатични условия (напр. суши), защото агролесовъдните системи са по-устойчиви на измененията в климата.  Такава смесена система може да поддържа и в някои случаи да увеличи добивите в по-сух и по-променлив климат  (Seddon et al., 2020b). Друго предизвикателство пред системите за агролесовъдство е тяхната комплексност (напр. комбинацията от многогодишни дървета и шубраци с други култури и/или добитък), което може да направи ръководството им трудоемко и отнемащо време, тъй като могат да се употребяват по-малко машини.

Примери за агролесовъдни системи в Европа и у нас

Дехесите (Dehesa) в Южна Испания и Португалия (където се назовават ​​ montados ) са основани от индивида екосистеми, характеризиращи се със конструкция, сходна на савана и доста огромно биоразнообразие. В тях дърветата (основно каменен дъб,  Quercus ilex ) се преглеждат като интегрирана част от екосистемата и постоянно се обгрижват и подрязват. Под дървесния пласт има тревен пласт, употребен за паша или от време на време култивирани зърнени култури. Тези системи обичайно се пасат от наедрял и малък рогат добитък, както и от типичното за региона иберийско прасе ( Sus scrofa domesticus ) и испанския бикоборен бик Toro Bravo. Дехесите евентуално са най-старите агролесовъдни системи, които към момента съществуват в Европа, създадени преди към 2000 години и изменени минимално през последните 30 – 40 години.

Те обезпечават освен многообразие от създадени артикули (дървесина, гъби, мед, корк), само че и са значими местообитания на диви животни и застрашени типове като да вземем за пример испанския царски орел ( Aquila adalberti ). Тези смесени системи заемат над 60 000 км ²  в Западна и Югозападна Испания и Южна Португалия.

У нас развъждането на Източнобалканската свиня е образец за сходна система. 

Тази порода се появява по нашите земи още преди 2500 години и е главен занаят на популацията в Източна България – Шуменска (община Смядово), Варненска, Бургаска област, както и в община Котел. 

Източнобалканската свиня е примитивна порода, която прилича дивата и се отглежда извънредно в пасищни условия. Обитанията ѝ включват най-вече пасища с широколистни гори в планински и полупланински региони до 390 м надморска височина. Източнобалканската свиня е изцяло приспособена към локалните климатични условия в България, като даже огромни температурни амплитуди не оказват въздействие върху здравословното положение на животните. Тъмният цвят на кожата и козината ги защищава от слънчеви изгаряния през горещите месеци, а дългата остра козина и струпване на подкожна лой – от измръзване през студените интервали.

Тази примитивна порода е една от породите, които могат да се пригодят по-лесно към измененията в климата по нашите географски ширини.

Животните нормално се хранят с билки, треви, гъби, трюфели, кореноплодни, горски плодове, земни червеи, охлюви, а от есента до пролетта най-ценната за тях храна са жълъдите от дъбовите дървета, които се срещат в пасищата. Месото им е с различим усет заради свободния метод на развъждане, има мраморна конструкция и е богато на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини.

Породата доближава своя най-много на разпространяване до 60-години на XX в., когато е наброявала 65% от общия брой прасета в типичните си ареали на развъждане. След преструктурирането на свиневъдството и индустриализацията на производството броят на прасетата от тази порода понижава фрапантно. Епидемията от африканска чума по свинете е на път напълно да унищожи животните. Държавата не подхваща ограничения за запазване на стадата като част от националния генофонд и по тази причина породата е застрашена от изчезване. 

Много стопанства по света и у нас се приготвят за промените в климата, като свеждат до най-малко риска от загуба на реколтата посредством развъждане на смесени култури и агролесовъдство. 

Подобни устойчиви системи се характеризират с култури с ниска енергоемкост и висока степен на адаптивност към факторите, които се чака да се трансформират с смяната в климата (температура, влага и др.). Съвременните интензивни сортове не са подобаващи за тази цел заради високите си условия към факторите на произвеждане като наторяване, напояване, растителна отбрана – пестициди, хербициди, фунгициди.  За задачите на агролесовъдството по-подходящи са старите локални и обичайни сортове , които са еволюционно приспособени към по-ниска степен на обработване и по-големи промени в климата.

Прилагането на естествени решения и усилването на ролята на екосистемите може да спомогне за понижаване на въздействието на изменението на климата. Такъв метод може да обезпечи голям брой изгоди, в това число понижаване на натиска върху биоразнообразието, възстановяване на човешкото здраве и богатство, понижаване на излъчванията на парникови газове и създаване на устойчива стопанска система.

Автор: Радина Калдамукова / Климатека

Радина Калдамукова е създател в Климатека. Тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за специалисти в региона на климатичните промени “Pioneers into practice ”, проведена от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в областта на климата – Climate-KIC. Има ползи в региона на агроекологията и нововъведенията в земеделието, аквапониката, устойчивото потребление на естествените запаси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото многообразие. Ентусиаст-градинар и последовател на биоземеделието.

В обявата са употребявани материали от:

1. https://agri.bg/novini/blgarskite-porodi-iztochnobalkanska-svinya
2. https://bnr.bg/hristobotev/post/101444439
3. https://redemptionpermaculture.com/alley-cropping-vs-silvopasture-whats-the-difference/
4. Burgess, P.J., Rosati, A. Advances in European agroforestry: results from the AGFORWARD project.  Agroforest Syst  92, 801–810 (2018). https://doi.org/10.1007/s10457-018-0261-3.
5. Understanding the value and limits of nature-based solutions to climate change and other global challenges. Nathalie Seddon,Alexandre Chausson,Pam Berry,Cécile A. J. Girardin,Alison SmithandBeth Turner. Published:  27 January 2020  https://doi.org/10.1098/rstb.2019.0120
6. Frontiers in alley cropping: Transformative solutions for temperate agricultureKevin J. Wolz, Sarah T. Lovell, Bruce E. Branham, William C. Eddy, Keefe Keeley, Ronald S. Revord, Michelle
7. https://www.drawdown.org/sites/default/files/pdfs/DrawdownPrimer_FoodAgLandUse_Dec2020_01c.pdf M. Wander, Wendy H. Yang, Evan H. DeLucia
8. https://drawdown.org/solutions/silvopasture
9. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/gcb.13986
10. https://civileats.com/2020/07/24/agroforestry-is-both-climate-friendly-and-profitable/
11. https://regeneration.org/nexus/silvopasture
12. https://www.eea.europa.eu/publications/nature-based-solutions-in-europe/