Юбилеят на „Един пояс, един път” в София събра елита на научните среди, българското правителство, бизнесмени, анализатори и коментатори
КМГ и участниците във форума получиха специфичен приветствен адрес от зам. ръководителя на Народното събрание на Република България госпожа Росица Кирова
По мотив юбилейната годишнина на самодейността „ Един пояс, веднъж “ КМГ провежда в българската столица спорен конгрес на тематика „ Взаимодействието сред науката и бизнеса – положителни практики и вероятности в връзките сред България и Китай ”. Събитието се провежда с поддръжката на Посолството на КНР и се организира в Китайския културен център в българската столица.
ВИДЕО:
В препълнената зала от участници и присъстващи, искащи да чуят най-новите трендове, свързани с опциите на съчетаването на науката и бизнеса, като значими съставни елементи от съдействието на първо място в икономическата област сред двете страни, дискусионната среща бе открита с публично видеообръщение от Директора на Българската Редакция на Китайската медийна група госпожа Ся Фанлей. Тя поздрави всички участници в срещата и пожела триумф в работата на този значим и важен конгрес.
„ Преди 10 години Китай показа самодейността „ Един пояс, веднъж “, която възроди загатна за Древния Път на Коприната с неговата неприкритост и разнообразие и се трансформира в знак на общия блян към усилване на съдействието, взаимното
опознаване и търсене на общи изгоди ”, сподели госпожа Ся Фанлей и акцентира, че България е една от перлите по новия Път на коприната. Тя се спря и на практическите връзки и контакти сред България и Китай в границите на самодейността през миналите 10 години, както и в подтекста на Механизма за съдействие сред Китай и ЦИЕ. Директорът на българската редакция посочи значимостта на проведената полемика на тематика „ Взаимодействието сред науката и бизнеса – положителни практики и вероятности в връзките сред България и Китай “, която има за цел да сътвори повече благоприятни условия за разширение на съдействието сред двете страни, в полза на двата народа, а науката трансформира живота на хората към по-добро бъдеще.
Поздравителен адрес към уредниците и участниците във форума изпрати заместник-председателят на 49-то Народно заседание на Република България госпожа Росица Кирова, в който тя поздравява Китайската медийна група за организирането на полемика по извънредно значимите тематики, свързани с взаимоотношението сред науката и бизнеса и за показване на положителните практики и вероятности в връзките сред България и Китай. „ Бих желала да подчертая, че България поддържа освен самодейността „ Един пояс, веднъж ”, само че и взе участие интензивно в Инициативата за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа „ 16+1 ”. Уверявам Ви, че в лицето на страната ни КНР има зает и деятелен сътрудник за развиване на своите начинания и че България ги преглежда като средство за развиване на сериозния капацитет за двустранно съдействие в сферите на стопанската система, вложенията и нововъведенията “ - се споделя в приветственото писмо от заместник-председателя на българския парламент.
Дискусионният конгрес е проведен с поддръжката на посолството на КНР в България и персонално Н. Пр. Посланик Дун Сяодзюн произнесе встъпителното слово, в което изрази удовлетворение от опцията да бъдат дискутирани практиките в съдействието и необятните вероятности сред Китай и България в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж “.
Той напомни началото на самодейността на ръководителя на КНР Си Дзинпин преди 10 години, която беше високо оценена и откри необятен отзив в интернационалната общественост.
„ Тя притегли повече от три четвърти от страните по света и 32 интернационалните организации да се включат в нея. От първото предложение на самодейността през идващите 10 години тя съумя да се трансформира от проект в действителност и реализира ползотворни резултати. Създадени бяха повече от 3000 плана за съдействие, привлечени близо един трилион щатски $ вложения, основани 420 000 работни места за страните по маршрута и избавени от беднотия почти 40 милиона души. Повече от 77 000 курса на товарни влакове сред Китай и Европа са осъществени за последните 10 години, отваряйки нов канал за сухопътен превоз по маршрута Азия-Европа и инжектирайки нов подтик в международното икономическо развиване ” сподели Н. Пр. Дун Сяодзюн. Посланикът изрази убеденост, че всички ще одобряват днешната полемика като опция да се възползват пълноценно от платформата за съдействие „ Един пояс, веднъж “, да засилят взаимното образование, да задълбочат взаимното създаване и съдействие, и да насърчат развиването на връзките сред Китай и България за реализиране на по-плодотворни резултати.
„ Република България поддържа, интензивно взе участие и тясно си сътрудничи с Китай за реализирането на китайските начинания Икономическия пояс на Пътя на коприната и Морския път на коприната от 21 век и Инициативата за съдействие сред Китай и страните от ЦИЕ ”, сподели в изявлението си заместник-министърът на земеделието и храните доц.д-р Деян Стратев. „ През интервала 2016 - 2022 година са осъществени 15 взаимни плана с китайски институти и компании, в границите на които са осъществени и просветителни действия ”, напомни той и разясни, че съдействието се реализира в области като изследване на генетичните запаси, селекция и репродукция на растения и животни; агротехнологии за конвенциално и биопроизводство; рекултивация на нарушени и повредени земи, технологии за селекция на високоадаптивни и продуктивни сортове и други.
От името на Министерството на стопанската система и промишлеността зам.-министър Николай Павлов насочи специфични поздравления към Китайската медийна група - главен основател и уредник на днешната полемика, която слага акцент върху доста настоящата тематика за смисъла на обезпечаване на връзката сред науката, нововъведенията и бизнеса. „ Бих желал да уверя нашите китайски сътрудници, че българското държавно управление отдава значимо значение на съдействието с Китай и на разширението на двустранните търговско-икономически връзки ”, сподели зам.министър Павлов и продължи: „ Между нашите две страни съществуват обичайни другарски връзки. България е втората страна, признала Китайската национална република, а както означи неотдавна наш китайски сътрудник – в действителност първата страна, тъй като Съюз на съветските социалистически републики към този момент не съществува. През 2024 година ще се навършат 75 години от установяването на двустранните дипломатически връзки. Ние преглеждаме развиването на двустранните търговско-икономически връзки в подтекста на пълноправното участие на България в Европейския съюз и обстоятелството, че Китай е стратегически сътрудник и за Европейски Съюз и за България. Предвид главната тематика на днешната дискусионна демонстрация, бих желал да подчертая, че усилването на връзката сред науката и бизнеса е измежду водещите цели на българското държавно управление ”, акцентира зам.министърът.
Забележителен интерес измежду присъстващите представители на икономическите и научните среди, на водачи на публично мнение, на ръководители на компании и предприемачи, на медии и публицисти провокира и презентацията на Съветника по земеделие, риболовство и интернационално съдействие към Европейския парламент и зам.министър в предходното българско държавно управление господин Георги Събев. Той показа тематиката „ Отношенията сред Китай и Европейски Съюз – вероятности, благоприятни условия и провокации ”
„ Две начинания: Много благоприятни условия ” бе тематиката на презентацията на доктор Момчил Станишев, Директор на ЦНСССКЦИЕ, която бе обвързвана както с юбилея на „ Един пояс, веднъж ”, по този начин и с Механизма за съдействие Китай-ЦИЕ, чиято 10-годишнина бе маркирана предходната година.
Получилият преди дни най-високата оценка на Министерството на образованието проф. Димитър Димитров – Ректор на УНСС показа опциите за съдействие сред български и китайски висши образователни заведения като посочи че зад неговото присъединяване във форума стои дългата история сред УНСС и сътрудниците му от китайски университети, свързани с изселдователски планове и продан на студенти.
За присъединяване на Института за галактически проучвания и технологии при Българската академия на науките /ИКИТ-БАН/ в самодейността „ Един пояс, веднъж “, което е част от интернационалното съдействие на Института описа неговият теоретичен секретар проф.-д-р Деница Борисова, като акцентира и огромните триумфи на Китай в региона на галактическите проучвания и на практика дейности, като показа и някои взаимни начинания сред двете страни по подписания през 2013 година Меморандум за съдействие с китайската държавна организация “China Great Wall ” в региона на галактическите проучвания и
технологии.
Специален интерес провокира тематиката, показана от гл.ас. Теодора Пенева от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките, която показа „ Предизвикателствата на прехода към „ зелена стопанска система ” за България и Китай и опциите за съдействие в региона на науката и бизнеса ”. Възможностите за икономическо съдействие на двете страни са доста – от импорт на фотоволтаични панели и колектори за промишлеността и семействата, електрически автомобили, тротинетки и електрически мотори за колела – до производството на тези артикули у нас и продажбата им на нашия и непознати пазари. Не би трябвало да оставяме на страна и опциите за вложения в бранш енергетика. Изследване на института за стопански проучвания при Българска академия на науките от 2019 година показва, че най-вече китайски вложители има точно в бранш енергетика у нас, с над 10 компании със лични фотоволтаични паркове в Ихтиман, Велико Търново, Раковски и така нататък, реализиращи положителни финансови резултати. Сектор Енергетика е и третият бранш по общ размер на вложенията, след селско стопанство и ИТ. „ Има и редица положителни управнически практики, които можем да взимаме от Китай, сподели гл.ас. Пенева и разясни, че като начало, това е концепцията за един еволюционен, равномерен, и добре ръководен преход, със основани предпоставки и механизми за различни запаси доста преди изключването на замърсяващите такива.
Чл. кор. Проф. Екатерина Бъчварова - Директор на Института за проучване на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките също показа опциите за взаимоотношение посредством потреблението на науката с китайските си сътрудници.
В полемиката бяха поканени и взеха интензивно присъединяване и известни коментатори и анализатори, които споделиха мненията си за смисъла и опциите на самодейността „ Един пояс, веднъж “, освен за България, само че и в геополитически проект.
Известният интернационален наблюдаващ и анализатор Боян Чуков се спря на самодейността като световен план, чието значение от време на време не се прави оценка изцяло, само че посочи бъдещето и вероятностите й за световното развиване на човечеството.
От своя страна проф. доктор Иво Христов – интернационален коментатор провокира интерес измежду публиката с коментара си на тематика: „ Взаимодействието сред науката и бизнеса: два модела – България и Китай ”.
Не по-маловажно бе присъединяване и на български предприемачи, които към този момент имат или желаят да засилят контактите си с китайски компании и компании.
Много забавна бе демонстрацията на притежателя на Розоварна в Казанлък Радион Попов, който направи сподели и показа най-новите еликсири, създадени от розово масло, под мотото: „ Силата на розовото масло като лекарство ”. Предстои да стартира и износът му за Китай, защото към този момент има подписани съглашения с някои китайски компании.
Бившият консул на Република България в Шанхай, а сега старши консултант към Българо-китайската асоциация за бизнес развиване госпожа Ирина Белева описа в детайли за съдействие с Китай на „ Тракия – икономическа зона ”, както и вероятностите му, изключително в подтекста на основаването на първия екологично чист парк в района.
Петър Клисаров – ръководител на Партия „ Пряка народна власт изрази своята и на съидейниците си угриженост и паника от политиката на „ Глобалния Запад ” по отношение на Китай, при която се следят нови трендове. „ Те са свързани с възприемането на Китай не като съперник и стопански противник, а като противник. Поради това се вкарват ограничавания в търговията, изключително с високотехнологични артикули, и даже наказания ”, сподели Клисаров и уточни като образец възбраната да се изнасят за Китай полупроводници с топология под 7 нанометра. Сподели и мнението си, че сходни практики са извънредно нездравословни и са в несъгласие с правилата за независимост на придвижването на хора, артикули, пари и хрумвания, на които се гради актуалната цивилизация. Още по-важното е, че тези практики съвсем постоянно се обръщат против въвеждащия ги, както е и в тази ситуация с чиповете, тъй като се оказа, че Китай е в положение да създава самичък всичко, от което се нуждае, акцентира Клисаров.
Проф. доктор Димитър Иванов, който като се изключи че е Председател на Редакционния съвет на в. „ Китай през днешния ден ” е и шеф на Института за проучване на водачеството в осведомителна среда към единствения в България университет УниБИТ /Университет по библиотекознание и осведомителни технологии/, показа опциите за съдействие сред България и Китай в другите области в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж ”.
Темата на дискусионният конгрес бе определена като една от най-важните в партньорството сред България и Китай, само че също по този начин и като един от целите и вероятностите за развиването на самодейността „ Един пояс, веднъж ” през идващите години. Дискусията даде опция на участниците да показват разнообразни гледни точки, и позиции, свързани с връзките сред България и Китай, както в границите на самодейността, по този начин и в границите на Механизма за съдействие сред Китай и ЦИЕ, чиято 10-годишен празник бе маркиран през предходната година.
На форума участваха представители на разнообразни среди от българската общност, предприемачи, културни дейци, представители на медиите, студенти, политически и стопански наблюдаващи и анализатори, икономисти, научни и културни дейци от разнообразни сфери.
КМГ ще изготви видеоклипове с изявленията на всички участници, създали презентации по време на дискусионния конгрес.
По мотив юбилейната годишнина на самодейността „ Един пояс, веднъж “ КМГ провежда в българската столица спорен конгрес на тематика „ Взаимодействието сред науката и бизнеса – положителни практики и вероятности в връзките сред България и Китай ”. Събитието се провежда с поддръжката на Посолството на КНР и се организира в Китайския културен център в българската столица.
ВИДЕО:
В препълнената зала от участници и присъстващи, искащи да чуят най-новите трендове, свързани с опциите на съчетаването на науката и бизнеса, като значими съставни елементи от съдействието на първо място в икономическата област сред двете страни, дискусионната среща бе открита с публично видеообръщение от Директора на Българската Редакция на Китайската медийна група госпожа Ся Фанлей. Тя поздрави всички участници в срещата и пожела триумф в работата на този значим и важен конгрес.
„ Преди 10 години Китай показа самодейността „ Един пояс, веднъж “, която възроди загатна за Древния Път на Коприната с неговата неприкритост и разнообразие и се трансформира в знак на общия блян към усилване на съдействието, взаимното
опознаване и търсене на общи изгоди ”, сподели госпожа Ся Фанлей и акцентира, че България е една от перлите по новия Път на коприната. Тя се спря и на практическите връзки и контакти сред България и Китай в границите на самодейността през миналите 10 години, както и в подтекста на Механизма за съдействие сред Китай и ЦИЕ. Директорът на българската редакция посочи значимостта на проведената полемика на тематика „ Взаимодействието сред науката и бизнеса – положителни практики и вероятности в връзките сред България и Китай “, която има за цел да сътвори повече благоприятни условия за разширение на съдействието сред двете страни, в полза на двата народа, а науката трансформира живота на хората към по-добро бъдеще.
Поздравителен адрес към уредниците и участниците във форума изпрати заместник-председателят на 49-то Народно заседание на Република България госпожа Росица Кирова, в който тя поздравява Китайската медийна група за организирането на полемика по извънредно значимите тематики, свързани с взаимоотношението сред науката и бизнеса и за показване на положителните практики и вероятности в връзките сред България и Китай. „ Бих желала да подчертая, че България поддържа освен самодейността „ Един пояс, веднъж ”, само че и взе участие интензивно в Инициативата за съдействие сред Китай и страните от Централна и Източна Европа „ 16+1 ”. Уверявам Ви, че в лицето на страната ни КНР има зает и деятелен сътрудник за развиване на своите начинания и че България ги преглежда като средство за развиване на сериозния капацитет за двустранно съдействие в сферите на стопанската система, вложенията и нововъведенията “ - се споделя в приветственото писмо от заместник-председателя на българския парламент.
Дискусионният конгрес е проведен с поддръжката на посолството на КНР в България и персонално Н. Пр. Посланик Дун Сяодзюн произнесе встъпителното слово, в което изрази удовлетворение от опцията да бъдат дискутирани практиките в съдействието и необятните вероятности сред Китай и България в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж “.
Той напомни началото на самодейността на ръководителя на КНР Си Дзинпин преди 10 години, която беше високо оценена и откри необятен отзив в интернационалната общественост.
„ Тя притегли повече от три четвърти от страните по света и 32 интернационалните организации да се включат в нея. От първото предложение на самодейността през идващите 10 години тя съумя да се трансформира от проект в действителност и реализира ползотворни резултати. Създадени бяха повече от 3000 плана за съдействие, привлечени близо един трилион щатски $ вложения, основани 420 000 работни места за страните по маршрута и избавени от беднотия почти 40 милиона души. Повече от 77 000 курса на товарни влакове сред Китай и Европа са осъществени за последните 10 години, отваряйки нов канал за сухопътен превоз по маршрута Азия-Европа и инжектирайки нов подтик в международното икономическо развиване ” сподели Н. Пр. Дун Сяодзюн. Посланикът изрази убеденост, че всички ще одобряват днешната полемика като опция да се възползват пълноценно от платформата за съдействие „ Един пояс, веднъж “, да засилят взаимното образование, да задълбочат взаимното създаване и съдействие, и да насърчат развиването на връзките сред Китай и България за реализиране на по-плодотворни резултати.
„ Република България поддържа, интензивно взе участие и тясно си сътрудничи с Китай за реализирането на китайските начинания Икономическия пояс на Пътя на коприната и Морския път на коприната от 21 век и Инициативата за съдействие сред Китай и страните от ЦИЕ ”, сподели в изявлението си заместник-министърът на земеделието и храните доц.д-р Деян Стратев. „ През интервала 2016 - 2022 година са осъществени 15 взаимни плана с китайски институти и компании, в границите на които са осъществени и просветителни действия ”, напомни той и разясни, че съдействието се реализира в области като изследване на генетичните запаси, селекция и репродукция на растения и животни; агротехнологии за конвенциално и биопроизводство; рекултивация на нарушени и повредени земи, технологии за селекция на високоадаптивни и продуктивни сортове и други.
От името на Министерството на стопанската система и промишлеността зам.-министър Николай Павлов насочи специфични поздравления към Китайската медийна група - главен основател и уредник на днешната полемика, която слага акцент върху доста настоящата тематика за смисъла на обезпечаване на връзката сред науката, нововъведенията и бизнеса. „ Бих желал да уверя нашите китайски сътрудници, че българското държавно управление отдава значимо значение на съдействието с Китай и на разширението на двустранните търговско-икономически връзки ”, сподели зам.министър Павлов и продължи: „ Между нашите две страни съществуват обичайни другарски връзки. България е втората страна, признала Китайската национална република, а както означи неотдавна наш китайски сътрудник – в действителност първата страна, тъй като Съюз на съветските социалистически републики към този момент не съществува. През 2024 година ще се навършат 75 години от установяването на двустранните дипломатически връзки. Ние преглеждаме развиването на двустранните търговско-икономически връзки в подтекста на пълноправното участие на България в Европейския съюз и обстоятелството, че Китай е стратегически сътрудник и за Европейски Съюз и за България. Предвид главната тематика на днешната дискусионна демонстрация, бих желал да подчертая, че усилването на връзката сред науката и бизнеса е измежду водещите цели на българското държавно управление ”, акцентира зам.министърът.
Забележителен интерес измежду присъстващите представители на икономическите и научните среди, на водачи на публично мнение, на ръководители на компании и предприемачи, на медии и публицисти провокира и презентацията на Съветника по земеделие, риболовство и интернационално съдействие към Европейския парламент и зам.министър в предходното българско държавно управление господин Георги Събев. Той показа тематиката „ Отношенията сред Китай и Европейски Съюз – вероятности, благоприятни условия и провокации ”
„ Две начинания: Много благоприятни условия ” бе тематиката на презентацията на доктор Момчил Станишев, Директор на ЦНСССКЦИЕ, която бе обвързвана както с юбилея на „ Един пояс, веднъж ”, по този начин и с Механизма за съдействие Китай-ЦИЕ, чиято 10-годишнина бе маркирана предходната година.
Получилият преди дни най-високата оценка на Министерството на образованието проф. Димитър Димитров – Ректор на УНСС показа опциите за съдействие сред български и китайски висши образователни заведения като посочи че зад неговото присъединяване във форума стои дългата история сред УНСС и сътрудниците му от китайски университети, свързани с изселдователски планове и продан на студенти.
За присъединяване на Института за галактически проучвания и технологии при Българската академия на науките /ИКИТ-БАН/ в самодейността „ Един пояс, веднъж “, което е част от интернационалното съдействие на Института описа неговият теоретичен секретар проф.-д-р Деница Борисова, като акцентира и огромните триумфи на Китай в региона на галактическите проучвания и на практика дейности, като показа и някои взаимни начинания сред двете страни по подписания през 2013 година Меморандум за съдействие с китайската държавна организация “China Great Wall ” в региона на галактическите проучвания и
технологии.
Специален интерес провокира тематиката, показана от гл.ас. Теодора Пенева от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките, която показа „ Предизвикателствата на прехода към „ зелена стопанска система ” за България и Китай и опциите за съдействие в региона на науката и бизнеса ”. Възможностите за икономическо съдействие на двете страни са доста – от импорт на фотоволтаични панели и колектори за промишлеността и семействата, електрически автомобили, тротинетки и електрически мотори за колела – до производството на тези артикули у нас и продажбата им на нашия и непознати пазари. Не би трябвало да оставяме на страна и опциите за вложения в бранш енергетика. Изследване на института за стопански проучвания при Българска академия на науките от 2019 година показва, че най-вече китайски вложители има точно в бранш енергетика у нас, с над 10 компании със лични фотоволтаични паркове в Ихтиман, Велико Търново, Раковски и така нататък, реализиращи положителни финансови резултати. Сектор Енергетика е и третият бранш по общ размер на вложенията, след селско стопанство и ИТ. „ Има и редица положителни управнически практики, които можем да взимаме от Китай, сподели гл.ас. Пенева и разясни, че като начало, това е концепцията за един еволюционен, равномерен, и добре ръководен преход, със основани предпоставки и механизми за различни запаси доста преди изключването на замърсяващите такива.
Чл. кор. Проф. Екатерина Бъчварова - Директор на Института за проучване на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките също показа опциите за взаимоотношение посредством потреблението на науката с китайските си сътрудници.
В полемиката бяха поканени и взеха интензивно присъединяване и известни коментатори и анализатори, които споделиха мненията си за смисъла и опциите на самодейността „ Един пояс, веднъж “, освен за България, само че и в геополитически проект.
Известният интернационален наблюдаващ и анализатор Боян Чуков се спря на самодейността като световен план, чието значение от време на време не се прави оценка изцяло, само че посочи бъдещето и вероятностите й за световното развиване на човечеството.
От своя страна проф. доктор Иво Христов – интернационален коментатор провокира интерес измежду публиката с коментара си на тематика: „ Взаимодействието сред науката и бизнеса: два модела – България и Китай ”.
Не по-маловажно бе присъединяване и на български предприемачи, които към този момент имат или желаят да засилят контактите си с китайски компании и компании.
Много забавна бе демонстрацията на притежателя на Розоварна в Казанлък Радион Попов, който направи сподели и показа най-новите еликсири, създадени от розово масло, под мотото: „ Силата на розовото масло като лекарство ”. Предстои да стартира и износът му за Китай, защото към този момент има подписани съглашения с някои китайски компании.
Бившият консул на Република България в Шанхай, а сега старши консултант към Българо-китайската асоциация за бизнес развиване госпожа Ирина Белева описа в детайли за съдействие с Китай на „ Тракия – икономическа зона ”, както и вероятностите му, изключително в подтекста на основаването на първия екологично чист парк в района.
Петър Клисаров – ръководител на Партия „ Пряка народна власт изрази своята и на съидейниците си угриженост и паника от политиката на „ Глобалния Запад ” по отношение на Китай, при която се следят нови трендове. „ Те са свързани с възприемането на Китай не като съперник и стопански противник, а като противник. Поради това се вкарват ограничавания в търговията, изключително с високотехнологични артикули, и даже наказания ”, сподели Клисаров и уточни като образец възбраната да се изнасят за Китай полупроводници с топология под 7 нанометра. Сподели и мнението си, че сходни практики са извънредно нездравословни и са в несъгласие с правилата за независимост на придвижването на хора, артикули, пари и хрумвания, на които се гради актуалната цивилизация. Още по-важното е, че тези практики съвсем постоянно се обръщат против въвеждащия ги, както е и в тази ситуация с чиповете, тъй като се оказа, че Китай е в положение да създава самичък всичко, от което се нуждае, акцентира Клисаров.
Проф. доктор Димитър Иванов, който като се изключи че е Председател на Редакционния съвет на в. „ Китай през днешния ден ” е и шеф на Института за проучване на водачеството в осведомителна среда към единствения в България университет УниБИТ /Университет по библиотекознание и осведомителни технологии/, показа опциите за съдействие сред България и Китай в другите области в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж ”.
Темата на дискусионният конгрес бе определена като една от най-важните в партньорството сред България и Китай, само че също по този начин и като един от целите и вероятностите за развиването на самодейността „ Един пояс, веднъж ” през идващите години. Дискусията даде опция на участниците да показват разнообразни гледни точки, и позиции, свързани с връзките сред България и Китай, както в границите на самодейността, по този начин и в границите на Механизма за съдействие сред Китай и ЦИЕ, чиято 10-годишен празник бе маркиран през предходната година.
На форума участваха представители на разнообразни среди от българската общност, предприемачи, културни дейци, представители на медиите, студенти, политически и стопански наблюдаващи и анализатори, икономисти, научни и културни дейци от разнообразни сфери.
КМГ ще изготви видеоклипове с изявленията на всички участници, създали презентации по време на дискусионния конгрес.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ