Пет признака, че отглеждате разглезно дете и как да поправите това
Като родители не обичаме да виждаме децата си нещастни, а да се поддадем на техните стремежи от време на време е доста по-лесно, в сравнение с да кажем „ не “.
Постоянното изнежване и галене обаче може да бъде нездравословно в дълготраен проект, написа.Стиловете развъждане на деца, които ги защищават от предизвикателни преживявания, понижават опциите им да построяват резистентност.
Отглеждате ли прекомерно капризно дете?
Първата стъпка е да идентифицирате признаците на капризното дете. Ето най-често срещаните от тях:
-Детето не приема “не ” за отговор.Вашето дете чака нещата да се случват по неговия метод и нормално това е по този начин. Всъщност, то е това, което непрекъснато споделя на вас “не. ”
-Обича повече да получава, в сравнение с да дава.Разглезеното дете не прави оценка това, което вършиме за него. Вместо да споделя “моля ” и “благодаря, ” неговата желана фраза е “дай ми. ”
-Настоява да получава всичко в този момент и незабавно.То не счита, че другите хора може да изпитват стеснение от неговите претенции и чака вие да оставите целите си встрани и да се погрижите за него.
-Мисли единствено за себе си.То счита, че всичко му се поставя по право и чака специфични услуги. Ако друго дете в класа получи значка за положително показване, то се разстройва и споделя: “Аз я заслужавах повече! ”
-Никога не е предостатъчно от това, с което разполага.То е привикнало да има всички играчки на света, само че това в никакъв случай не е задоволително. То постоянно желае още и още.
Съвети към родителите: Учете детето си да бъде по-внимателно и грижовно
Тъй като капризните настройки се учат, те могат и да се отучват. Просто не очаквайте детето ви да оцени новия ви жанр. То евентуално ще се съпротивлява изначало, тъй че действайте постепенно и не се поддавайте:
Родителите постоянно считат, че като споделят “не ”, това намалява самочувствието на децата, само че изследвания демонстрират, че деца, които са отгледани с открита конструкция на държание и по-малко неща, които са им позволени, имат по-висока самокритика и изпитват повече съпричастност към другите.
Когато казвате “не, ” предоставяйте къса причина, с цел да може детето да разбере за какво: “Първо се написа домашното, а по-късно се играе. По този метод може да се забавляваш, без да се притесняваш, ” или, “Днес няма да играеш, тъй като кашляш и може да заразиш някого. Не желаеме приятелите ти да се разболеят. ”
Ако детето ви е пристрастено към похвалите, пробвайте да го хвалите, когато прави нещо за или с различен човек.
Например: “Ти и твоят съученик се справихте ужасно с оня план, ” или “Да дариш своя комплект Lego за щедрост бе доста хубаво от твоя страна. Обичам положителното ти сърце. ”
Това ускорява значимостта на загрижеността. За това не бързайте да питате: “Как се оправи на теста през днешния ден? ” Вместо това, попитайте: “Разкажи ми за нещо хубаво, което направи за някого през днешния ден. ”
Практикуването на признателност оказва помощ на децата да се усещат по-щастливи, да се оправят по-добре с компликациите и усилва удовлетвореността им от живота.
Провеждайте постоянни ритуали на признателност с вашите деца. По-малките деца могат да рисуват неща, за които са признателни, а по-големите да записват благодарностите си в дневник.
Може също по този начин да се редувате и да споделяте благодарности по време на вечеря или да имате споделен фамилен дневник на благодарността, в който всеки може да написа.
Проучвания демонстрират, че способността човек да прави пауза, да изчаква и да забавя е мощно обвързвана с бъдещи университетски и финансови триумфи.
Ако говорите по телефон, а детето ви упорства за внимание, дайте знак: “По-късно! ” Ако щерка ви желае пуловер в този момент, само че е не запомнила джобните си пари, ѝ кажете: “Следващият път! ”
Ако синът ви избутва щерка ви от стола, тъй че да може да употребява компютъра по-бързо, кажете: “Изчакай! ”
Когато детето ви прави нещо безогледно, му помогнете да намерения за възприятията на другия човек: “Как мислиш, че се почувства твоят другар, когато сграбчи бонбона от ръката му, без да попиташ? ”
След това попитайте: “Какво можеш да направиш, с цел да избегнеш тези засегнати усеща идващия път? ” Правилните въпроси могат да оказват помощ на децата да се научат на съпричастност и да осъзнават по какъв начин техните капризни дейности засягат другите.
Намирайте благоприятни условия вашето дете да прави неща за другите. Или дружно намирайте идея, тъй че то да изпита чудото да дава, като да вземем за пример да дава играчки на детска болница.
Когато става въпрос за приемане, задавайте ограничавания върху материалните неща и се придържайте към тях. Учете детето си по какъв начин да приема дарове, като репетирате учтиви отговори преди събитието: “Благодаря. Наистина го правя оценка. ”
Следвайте ни във,и
Постоянното изнежване и галене обаче може да бъде нездравословно в дълготраен проект, написа.Стиловете развъждане на деца, които ги защищават от предизвикателни преживявания, понижават опциите им да построяват резистентност.
Отглеждате ли прекомерно капризно дете?
Първата стъпка е да идентифицирате признаците на капризното дете. Ето най-често срещаните от тях:
-Детето не приема “не ” за отговор.Вашето дете чака нещата да се случват по неговия метод и нормално това е по този начин. Всъщност, то е това, което непрекъснато споделя на вас “не. ”
-Обича повече да получава, в сравнение с да дава.Разглезеното дете не прави оценка това, което вършиме за него. Вместо да споделя “моля ” и “благодаря, ” неговата желана фраза е “дай ми. ”
-Настоява да получава всичко в този момент и незабавно.То не счита, че другите хора може да изпитват стеснение от неговите претенции и чака вие да оставите целите си встрани и да се погрижите за него.
-Мисли единствено за себе си.То счита, че всичко му се поставя по право и чака специфични услуги. Ако друго дете в класа получи значка за положително показване, то се разстройва и споделя: “Аз я заслужавах повече! ”
-Никога не е предостатъчно от това, с което разполага.То е привикнало да има всички играчки на света, само че това в никакъв случай не е задоволително. То постоянно желае още и още.
Съвети към родителите: Учете детето си да бъде по-внимателно и грижовно
Тъй като капризните настройки се учат, те могат и да се отучват. Просто не очаквайте детето ви да оцени новия ви жанр. То евентуално ще се съпротивлява изначало, тъй че действайте постепенно и не се поддавайте:
Родителите постоянно считат, че като споделят “не ”, това намалява самочувствието на децата, само че изследвания демонстрират, че деца, които са отгледани с открита конструкция на държание и по-малко неща, които са им позволени, имат по-висока самокритика и изпитват повече съпричастност към другите.
Когато казвате “не, ” предоставяйте къса причина, с цел да може детето да разбере за какво: “Първо се написа домашното, а по-късно се играе. По този метод може да се забавляваш, без да се притесняваш, ” или, “Днес няма да играеш, тъй като кашляш и може да заразиш някого. Не желаеме приятелите ти да се разболеят. ”
Ако детето ви е пристрастено към похвалите, пробвайте да го хвалите, когато прави нещо за или с различен човек.
Например: “Ти и твоят съученик се справихте ужасно с оня план, ” или “Да дариш своя комплект Lego за щедрост бе доста хубаво от твоя страна. Обичам положителното ти сърце. ”
Това ускорява значимостта на загрижеността. За това не бързайте да питате: “Как се оправи на теста през днешния ден? ” Вместо това, попитайте: “Разкажи ми за нещо хубаво, което направи за някого през днешния ден. ”
Практикуването на признателност оказва помощ на децата да се усещат по-щастливи, да се оправят по-добре с компликациите и усилва удовлетвореността им от живота.
Провеждайте постоянни ритуали на признателност с вашите деца. По-малките деца могат да рисуват неща, за които са признателни, а по-големите да записват благодарностите си в дневник.
Може също по този начин да се редувате и да споделяте благодарности по време на вечеря или да имате споделен фамилен дневник на благодарността, в който всеки може да написа.
Проучвания демонстрират, че способността човек да прави пауза, да изчаква и да забавя е мощно обвързвана с бъдещи университетски и финансови триумфи.
Ако говорите по телефон, а детето ви упорства за внимание, дайте знак: “По-късно! ” Ако щерка ви желае пуловер в този момент, само че е не запомнила джобните си пари, ѝ кажете: “Следващият път! ”
Ако синът ви избутва щерка ви от стола, тъй че да може да употребява компютъра по-бързо, кажете: “Изчакай! ”
Когато детето ви прави нещо безогледно, му помогнете да намерения за възприятията на другия човек: “Как мислиш, че се почувства твоят другар, когато сграбчи бонбона от ръката му, без да попиташ? ”
След това попитайте: “Какво можеш да направиш, с цел да избегнеш тези засегнати усеща идващия път? ” Правилните въпроси могат да оказват помощ на децата да се научат на съпричастност и да осъзнават по какъв начин техните капризни дейности засягат другите.
Намирайте благоприятни условия вашето дете да прави неща за другите. Или дружно намирайте идея, тъй че то да изпита чудото да дава, като да вземем за пример да дава играчки на детска болница.
Когато става въпрос за приемане, задавайте ограничавания върху материалните неща и се придържайте към тях. Учете детето си по какъв начин да приема дарове, като репетирате учтиви отговори преди събитието: “Благодаря. Наистина го правя оценка. ”
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ