Борисов и Радев не могат да подадат оставки
Като партия на изтъкнат мъдрец Движение за права и свободи измисли по какъв начин страната да излезе от рецесията - двата остри камъка, които не мелят брашно дружно, да излязат от приложимост. Друго да не се пипа. Казано другояче, проблемите се свеждат до фигурите на премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев, които би трябвало дружно да подадат оставки, с цел да се оправи ситуацията.
" Войната сред институциите е повода да достигнем до днешната обстановка, до сериозната точка на хаоса ", изясни пред Народното събрание на завален български номиналният ръководител на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, който показва посредством обществено слово концепциите на почетния ръководител Ахмед Доган. Ще излезе, че разделянето в България върви по линията на институциите (правителство - президентство), а не в обществото. Следователно и протестиращите би трябвало да са чиновници на двете институции и да си дерат очите не за друго, а за повече терен от ларгото сред " Дондуков " 1 и " Дондуков " 2. Очевидно това не е по този начин, тъй като като " разпределител на порциите " в страната Доган знае доста добре от кое място идва гневът, който изкарва хората да скандират за оставки на Борисов и основния прокурор Иван Гешев, само че не и на Радев, който приветстват.
Друг мъдрец на прехода - социологът Андрей Райчев, който по сходство на Доган се въздържа да го дефинира като престъпен, предложи в изявление по Би Ти Ви сходно решение: Борисов и Радев дружно да дефинират един човек за краткотраен министър председател, на който и двамата имат доверие. Защото и съгласно Райчев се следи " конфликт кой е по-силен ". Тази обикновена логичност води до извода " Хвани единия - удари другия ". Смисълът й е да се жертват две обилни фигури, с цел да се реализира позиционна победа за стабилизиране на 30-годишния престъпен модел в България.
Ако ставаше дума за шахмат, двамата мислители щяха да заслужат внимание. Но щом задачата на митингите е да се каже на ръководещите " Счупено гърнето! ", играта е друга и жителите очевидно са изгубили предпочитание да вземат участие в нея.
Въпреки това дано проверим двете хрумвания до каква степен са използвани.
Първо, може ли Борисов да подаде оставка?
Защо не, правил го е два пъти? Освен това и той самият подмятна на партийния актив от ГЕРБ на конференцията при започване на август, че обмисля подобен вид. Сетне обаче позицията му се втвърди до степен изобщо да забрани на съпартийците си да беседват на тази тематика. Какво му стана?
За разлика от предходните му оставки в този момент не поражда въпросът да мине в съпротива и да продължи политическата си кариера в нормалната за всички многопартийни системи ротация във властта. Недоволните от него не се дефинират като последователи на никоя партия, а под националното знаме търсят отмъщение против мутрокрацията посредством възобновяване на върховенството на закона, т.е. на държавността. Изправен пред избора - на власт или в пандиза - Борисов просто няма по какъв начин да подаде оставка. Освен това става дума освен за него, а за цялата прослойка, която съставлява и която без закрилата на властта би видяла плашилото на пандиза. Нейната команда към Борисов е: Нито крачка обратно - зад нас е пандизът. Той козирува и извършва, тъй като по този начин е теоретичен.
Как е при Радев?
Като водач той е теоретичен, че самолетът няма задна скорост. Реверсивната двигателна сила му служи за закъснение, само че не и за полет обратно. А на земята би трябвало да бъде дърпан от влекач, с цел да помръдне на заден ход. Хилавите митинги за неговата оставка демонстрират какъв брой огромна неточност са създали в " триъгълника на властта " Борисов-Гешев-Доган (Пеевски), като са си мислели, че е " елементарен водач ", с който могат да се гаврят като новобранец в политиката.
Вдигнатият пестник пред портала на президентството и лозунгът " Мутри, вън! " ги потресоха, в случай че се съди по пропагандния писък в медите им, само че те би трябвало да си дадат сметка, че за Радев няма заден ход. Следователно няма да подаде оставка. Причината е освен в пилотските му рефлекси и военната чест, само че и тъй като няма нищо неприятно да стои на страната на жителите, които упорстват за правова страна. Досега не сме видели негово чекмедже с пари като Борисовото и не е разумно президентът и министър председателят да се преглеждат като " един дол дренки ".
Навярно мислителите имат нещо друго поради, с цел да излезе страната от задънената улица. Борисов безспорно би трябвало да си отиде, тъй като не може да векува. Вкопчването във властта ще го направи тъпо сходство на беларуския деспот Александър Лукашенко.
Но по какъв начин да подаде оставка без тежки последствия за себе и приятелите?
Тук може би се промъква концепцията за съглашение с Радев, тъй че идващият министър председател да не му вгорчи дните. Такъв образец даде преди 20 години в Русия Владимир Путин, който президентът Борис Елцин уточни за собствен правоприемник, само че с ангажимента да му подсигурява недостижимост след раздялата с властта. И Путин удържа думата си.
Само че за разлика от Русия българският президент по конституция има малко власт и не може да дава такива гаранции. А и надали би се съгласил. Единствената гаранция за Борисов и компанията му си остава основният прокурор, който самичък по себе си е недостижим. Най-тревожното за премиера е не че протестиращите му желаят оставката, а че я желаят в комплект с оставката на Иван Гешев.
Главният прокурор е последният рубеж, който мутрокрацията ще отбранява с всички сили. Каквито и схеми да прави за нечии оставки в името на своето оцеляване, тя не отронва и дума за оставка на Гешев. Той и такива като него са й нужни повече отвсякога, тъй като за първи път от 30 години има публичен напън за привършване на престъпния преход. Което ще рече и привършване на нейното владичество.
" Войната сред институциите е повода да достигнем до днешната обстановка, до сериозната точка на хаоса ", изясни пред Народното събрание на завален български номиналният ръководител на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, който показва посредством обществено слово концепциите на почетния ръководител Ахмед Доган. Ще излезе, че разделянето в България върви по линията на институциите (правителство - президентство), а не в обществото. Следователно и протестиращите би трябвало да са чиновници на двете институции и да си дерат очите не за друго, а за повече терен от ларгото сред " Дондуков " 1 и " Дондуков " 2. Очевидно това не е по този начин, тъй като като " разпределител на порциите " в страната Доган знае доста добре от кое място идва гневът, който изкарва хората да скандират за оставки на Борисов и основния прокурор Иван Гешев, само че не и на Радев, който приветстват.
Друг мъдрец на прехода - социологът Андрей Райчев, който по сходство на Доган се въздържа да го дефинира като престъпен, предложи в изявление по Би Ти Ви сходно решение: Борисов и Радев дружно да дефинират един човек за краткотраен министър председател, на който и двамата имат доверие. Защото и съгласно Райчев се следи " конфликт кой е по-силен ". Тази обикновена логичност води до извода " Хвани единия - удари другия ". Смисълът й е да се жертват две обилни фигури, с цел да се реализира позиционна победа за стабилизиране на 30-годишния престъпен модел в България.
Ако ставаше дума за шахмат, двамата мислители щяха да заслужат внимание. Но щом задачата на митингите е да се каже на ръководещите " Счупено гърнето! ", играта е друга и жителите очевидно са изгубили предпочитание да вземат участие в нея.
Въпреки това дано проверим двете хрумвания до каква степен са използвани.
Първо, може ли Борисов да подаде оставка?
Защо не, правил го е два пъти? Освен това и той самият подмятна на партийния актив от ГЕРБ на конференцията при започване на август, че обмисля подобен вид. Сетне обаче позицията му се втвърди до степен изобщо да забрани на съпартийците си да беседват на тази тематика. Какво му стана?
За разлика от предходните му оставки в този момент не поражда въпросът да мине в съпротива и да продължи политическата си кариера в нормалната за всички многопартийни системи ротация във властта. Недоволните от него не се дефинират като последователи на никоя партия, а под националното знаме търсят отмъщение против мутрокрацията посредством възобновяване на върховенството на закона, т.е. на държавността. Изправен пред избора - на власт или в пандиза - Борисов просто няма по какъв начин да подаде оставка. Освен това става дума освен за него, а за цялата прослойка, която съставлява и която без закрилата на властта би видяла плашилото на пандиза. Нейната команда към Борисов е: Нито крачка обратно - зад нас е пандизът. Той козирува и извършва, тъй като по този начин е теоретичен.
Как е при Радев?
Като водач той е теоретичен, че самолетът няма задна скорост. Реверсивната двигателна сила му служи за закъснение, само че не и за полет обратно. А на земята би трябвало да бъде дърпан от влекач, с цел да помръдне на заден ход. Хилавите митинги за неговата оставка демонстрират какъв брой огромна неточност са създали в " триъгълника на властта " Борисов-Гешев-Доган (Пеевски), като са си мислели, че е " елементарен водач ", с който могат да се гаврят като новобранец в политиката.
Вдигнатият пестник пред портала на президентството и лозунгът " Мутри, вън! " ги потресоха, в случай че се съди по пропагандния писък в медите им, само че те би трябвало да си дадат сметка, че за Радев няма заден ход. Следователно няма да подаде оставка. Причината е освен в пилотските му рефлекси и военната чест, само че и тъй като няма нищо неприятно да стои на страната на жителите, които упорстват за правова страна. Досега не сме видели негово чекмедже с пари като Борисовото и не е разумно президентът и министър председателят да се преглеждат като " един дол дренки ".
Навярно мислителите имат нещо друго поради, с цел да излезе страната от задънената улица. Борисов безспорно би трябвало да си отиде, тъй като не може да векува. Вкопчването във властта ще го направи тъпо сходство на беларуския деспот Александър Лукашенко.
Но по какъв начин да подаде оставка без тежки последствия за себе и приятелите?
Тук може би се промъква концепцията за съглашение с Радев, тъй че идващият министър председател да не му вгорчи дните. Такъв образец даде преди 20 години в Русия Владимир Путин, който президентът Борис Елцин уточни за собствен правоприемник, само че с ангажимента да му подсигурява недостижимост след раздялата с властта. И Путин удържа думата си.
Само че за разлика от Русия българският президент по конституция има малко власт и не може да дава такива гаранции. А и надали би се съгласил. Единствената гаранция за Борисов и компанията му си остава основният прокурор, който самичък по себе си е недостижим. Най-тревожното за премиера е не че протестиращите му желаят оставката, а че я желаят в комплект с оставката на Иван Гешев.
Главният прокурор е последният рубеж, който мутрокрацията ще отбранява с всички сили. Каквито и схеми да прави за нечии оставки в името на своето оцеляване, тя не отронва и дума за оставка на Гешев. Той и такива като него са й нужни повече отвсякога, тъй като за първи път от 30 години има публичен напън за привършване на престъпния преход. Което ще рече и привършване на нейното владичество.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ